Таро – вратите навътре, Кристин Димитрова


Всъщност картите Таро са прародителят на днешната колода от 52 карти, но при смяната на поколенията са се получили известни разлики. Мечовете са се превърнали в пики, чашите в купи, жезлите в спатии и монетите в кари. Рицарят е отпаднал. От големите аркани няма и спомен, тъй като те представляват доста различно тяло, а с тях е заличена и мистичната връзка с човешката съдба. Новите карти са по-компактни, ясни и непретенциозни. Те са еднакво добре приети и в елитния бридж-клуб, и на плажа, подреждат се в пасианси, вещаят сълзи и годежи и носят пари на всеки, който може да държи каре аса, без да се подсмихва. Общо взето, приличат на самолет, в който един ще се качи в бизнес-класа, друг до тоалетните на опашката и накрая всички ще пристигнат на едно и също място. В сравнение с тях Тарото напомня по-скоро на ръчно изработена колесница от стар майстор, който е вложил специален замисъл във всеки детайл, фигура и цвят по корпуса. По – тромава, но силно индивидуална, създадена не за бързина, а за приключение. И тъй като между малките и големите аркани няма почти нищо общо, при тази колесница конете винаги могат да се отделят от ходовата част. Но не е желателно.

Тарото може да се използва и за игра. В Чехия, Италия и други части на средна Европа до ден-днешен не се лишават от тази възможност, но не това е основното му предназначение. То е създадено като система от символи, която да опази през вековете едно тайно учение за човека, вселената и Бога. Иконографията е най-съвършеният преносител на една мистерия, защото като ням магьосник я въплъщава и същевременно няма опасност да се впусне в излишни словесни обяснения. Всяка карта е врата, която пази своята част от пътя до скрития център на учението.

В древността тайната на мистериите се е спазвала безусловно. В култовете в Египет и древна Гърция се е считало, че само малцина могат да вникнат в доктрините им, без да ги изопачат или профанират, а за по-често срещаните индивиди е положително да се нагърбват със знания, надхвърлящи способността им да разсъждават. В тези затворени общества кандидатите са били приемани със сложни ритуали на посвещение, при които по един или друг начин е била разигравана смъртта на новодошлия и повторното му раждане на ново ниво. Обетът за мълчание се е спазвал толкова строго, че и до сега не се знае нищо по-конкретно за вътрешните ритуали, въпреки че някои от тях са били практикувани в продължение на хилядолетия.

Интересен компромис с подбора на кандидатите представлява случаят с един човек, който сънувал как го посвещават в мистерия с най-големи подробности. Сънят му се оказал толкова достоверен, че се наложило скоропостижно да го посветят в ордена, за да не издава неща, за които не се е клел. Този случай говори не само за строгостта на тайната, но и за нейната достъпност.

И действително, знанията могат да се научат, но могат и да нахлуят сами, защото истината е еднакво близо до всеки. Днес, когато навсякъде има достъпна литература по всички въпроси, старите тайни отново остават опазени поради невъзможността на повечето хора да се преборят с първата фаза на познанието.

Страници 264

За по-добра визуализация, кликнете върху изображението.

Състояние на книгата: добро, леко захабена корица

Форма за контакт:

 

Нели – Плерома