Митологичният Нептун


 

Не е чудно, че астрологичният Нептун управлява не­разрешимите мистерии, защото е загадка това, че традиционно свързваме тази планета с темпераментния бог на моретата, известен със своята бурна личност в митовете на Гърция и Рим – културният източник на целия ни планетарен символизъм. Не трябва ли Нептун да е най-духовната и чувствителна от всички планети – универсален пацифист, който не може да настъпи дори тревичка или да нарани мушица? Не го ли смятаме за планетата, която е пропита със състрадание и ни изкушава напълно да слеем нашето съзнание с всичко, което е живо, разсейвайки илюзията, че притежаваме обособена идентичност?

Нептун ще подхранва душата ни с неограничена Божес­твена енергия и ще ни вдъхновява да поддържаме телата си с диетични храни като плодове, семена, ядки и зеленчуци. Нептун не би убил животно и не би изтърпял проливането на кръв в името на жестокостта или насилието. Въпреки това, митологически, Нептун не е бил пацифист или мирот- ворец. Той олицетворява океанската шир, която рядко е спокойна и предсказуема. Неговите мощни вълни се разби­ват драматично в крайбрежните скали, а внезапните морски бури правят водата бурна и опасна.

Действителната планета Нептун не е била известна до 1846 г. – важно събитие, което възвестява готовността на човечеството да използва тези планетни енергии с по-голя­ма обществена осъзнатост. Може би ни е отнело хилядоле­тия, за да абсорбираме по-добрата, по-благата страна на

този планетен архетип. Този аспект на Нептун вероятно е получил тласък по време на развитието на водната енергия на Риби през ранните етапи от християнството, с Исус като жив символ на всички онези просветлени черти, които сега очакваме от духовния спасител с единно съзнание Нептун. Такова е лицето на Нептун, което познават всички астроло­зи – този, който носи ореола.

Гърците се фокусирали повече върху “паганистките”, свързани с природата, качества на нептуновия принцип, и върху разярения поглед на бога Посейдон, който бил огнен по нрав и воден по елементарен инстинкт, което го правело толкова темпераментен, че стигал до ярост! Той определе­но не притежавал въздушната лекота на типичния небесен бог, нито изглеждал спокоен и благ (този “благ” нептунов образ станал популярен в края на 60-те). Омир дал на Посейдон прозвището “Земетръсния”, което също описва колко се разтърсваме, когато сме разярени.

И така, какъв все пак е Посейдон? Нека да кажем, че той бил травматизиран скоро след своето раждане, както и неговия брат Хадес (Плутон), и обвиняван от някои, че в резултат на това станал малко извратен. Техният баща бил раздразнителният, параноичен Кронос (когото познаваме повече от римската митология като Сатурн). Кронос изпад­нал в маниакално състояние във връзка с едно тревожно пророчество, произнесено от неговия баща Уран, веднага след като го кастрирал (това била ужасяваща връзка баща- син, подобаваща на всяка гръцка трагедия). Страховитото пророчество предупреждавало, че един ден Кронос ще бъде свален от престола от едно от своите собствени непокорни деца.

Дали това е казано злостно от наранения Уран, който възнамерявал да подкопае психологически Кронос, или наистина е било предсказание на небесния бог за бъдещето? Какъвто и да е случаят, Сатурнианците и до днес имат неспокойно, тревожно усещане относно възможността неизвестната съдба да се намеси и да разстрои статуквото на техния живот, поради което се придвижват колебливо и внимателно. Това, което по-късно прави Кронос, за да се почувства по-сигурно относно неясното бъдеще е, че пог­лъща всяко едно от първите си пет деца веднага след тяхото раждане.

Посейдон влязъл в света, само за да бъде хвърлен в състояние на мрак и страх, докато бил в ямата на бащиния си стомах – напълно изолиран от контакт с външния свят и от ласките на своята майка. Това въвежда темите за изолацията и отчуждението, глождещото чувство, че не си истинска част от външния свят и дори не си желан от своите родители. Другите му братя – освен Зевс (Юпитер) – били в същото ужасно положение, но по някаква причина Посей­дон бил по-чувствителен от останалите. Обидчивостта и враждебността поради отхвърлянето продължили да го преследват дори като възрастен – бъдете сигурни, че Посейдон ще прояви изцяло субективна и често инфантилна реакция при всяко отблъскване.

В астрологията Сатурн и Нептун все още не са в добри взаимоотношения. Бдителният Нептун знае много добре, че доминиращото влияние на Сатурн може да бъде задуша­ващо и сковаващо, особено по отношение на процеса на разгръщане на въображението. Нептун ще си позволи да играе със Сатурн само на сигурна позиция, преди да е изпаднал в паника и да се е разнищил по шевовете си. Независимо от това, астрологическият Сатурн е най-добрият фактор за ясното проявяване на прекрасните видения на Нептун.

След като Кронос бил принуден да повърне децата си, освобождавайки ги от техния затвор, Посейдон помогнал на своя брат Зевс – който имал късмета никога да не бъде погълнат – и другите си братя в победния бунт срещу смахнатия им баща. Кронос накрая бил изтикан от владе­телския трон, точно както било предсказано. Посейдон обаче си имал едно наум, поради психологическия тормоз, който преживял. Той бил измъчван от неразрешения гняв.

След като “Войната на Титаните” приключила и дошло време да се решава кой какво ще управлява в условията на новия ред на боговете, братята доста се сдърпали. Владение на Посейдон станали моретата и всички водни пътища на Земята (нептуновия символ на взаимосвързаноста). Оба­че, въпреки че обитавал със своята съпруга разкошен златен палат в океанските дълбини, Посейдон никога не се почув­ствал удовлетворен. Той искал част от славата и благата, които така лесно идвали при неговия брат Зевс. Той се чувствал измамен и накрая се съсредоточил върху нещата, които не притежавал. (Ами да, не са ли това нептунианците, които се самосъжаляват, роптаят и проклинат живота от самото начало – скапан късмет – докато тайно си мечтаят за “бляскавия” живот на другите?

Обзалагам се, че Посейдон е негодувал срещу справед­ливостта в живота. Съдбата е благословила Зевс с неговия постоянно активен, вълнуващ социален живот, който му позволява да живее високо на божествената, слънчева пла­нина, извисяваща се в облаците – докато този меланхоличен морски бог е потопен в мрачните и мълчаливи дълбини, надалеч от всички събития, протичащи навън по широкия свят. Владението на Хадес се оказало дори по-мрачно и по-отдалечено място, въпреки че донякъде му подхождало много добре. Посейдон обаче имал смесени чувства относ­но живота, който му поднесла съдбата.

Той посещавал от време на време планината Олимп и престоявал там, но това още повече подхранвало апетита му. Всеки път обаче, когато този морски бог се опитвал да заграби парче от имуществото (като Атина или Атика), той се провалял пред някой друг бог или богиня, които се състезавали за същата територия. Всички мечти на Посей­дон да натрупа солиден имот и да добие по-голяма власт над света пропаднали. (Някои нептунианци може да съхра­няват подсъзнателно пораженска нагласа, което ги води до постоянни провали.)

Когато не успявал, Посейдон реагирал бурно и яростно. Той предизвиквал разрушителни наводнения (символи­зиращи сълзите на гнева) и дори земетръси – той ставал непоносим, когато не постигал своето! Всъщност, тези ра­зочарования показват как Космосът му казвал, че да върви след съблазните на материалния свят (представени чрез градове и земи) не е правилният път за него. Той си имал специфична роля, която трябвало да играе, и тя включвала тайните селения на нашия вътрешен живот. Представянето във външния сеят – което носи възхвали и внимание – не влизало в неговите задължения. Все пак, не е ясно дали Посейдон някога е разбрал това послание.

Дори на този сприхав воден бог да не му харесва, архетипът, който представя, е намерил своя истински дом в океана, символизирайки дълбините на нашето подсъзна­ние. Водата е елемент с висока емоционална мощ, която от време на време може да прелее, събуждайки съзнанието и потопявайки цялата логика и разум, особено когато сме провокирани и разстроени. Астрологическият Нептун е бил обвиняван в предизвикване на такива реакции, особено когато усещаме, че не можем повече да задържаме скритите или потиснати чувства – те съвсем ирационално избликват на повърхността по изненадващо неконтролиран начин. Това със сигурност е случай на Посейдонов бунт в нас.

По време на нашите нептунови транзити разочарова­нията може да се натрупат до едно създаващо дискомфорт ниво. Това, което е било потопено, внезапно изригва на повърхността като гейзер. Посейдон можел да разцепва планини на две, когато наистина бил разярен. Не е трудно да си представим бъркотията, създадена от една помитаща всичко лавина. Затова не би трябвало винаги да описваме Нептун в мечтателна и спокойна светлина, защото при­тежава и друга страна, която остро реагира при стрес: хистеричната, земетръсна страна, когато емоциите са като тайфун или като онези прочути морски бури на Посейдон.

Нептун не избухва толкова често като Уран, планета известна повече със своите внезапни житейски трусове. Въпреки това, когато изучаваме определени транзити на Нептун, трябва да имаме предвид възможността за драма­тични емоционални изблици, в резултат на което се правят, печелещите Оскар филми!

Източник: Бил Тиърни- Жизненост и благополучие с Нептун

Нели Станева – Плерома

Статията може да споделите единственно чрез активен линк или бутончетата по-долу!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.