Живял някога млад принц, който вярвал във всичко, освен в три неща: в принцесите, в островите и в Бога. Кралят, неговият баща, веднъж му казал, че те не съществуват. И тъй като в тяхното кралство нямали нито принцеси, нито острови, нито каквито и да било признаци за съществуването на Бога, принцът вярвал на думите на своя баща крал.
И ето че веднъж принцът се отправил на пътешествие и пристигнал в съседното кралство. Там той отишъл на морския бряг и с огромно учудване установил, че в морето има острови, а на тях живеят някакви странни същества, които той даже не знаел как да нарече. Принцът тръгнал да броди по брега да търси лодка и срещнал един човек във фрак.
– Кажете, това наистина ли са острови? – попитал принцът.
– Разбира се, това са съвсем истински острови – отговорил човекът във фрак.
– А какви същества ги обитават?
– Това са принцеси. И то съвсем истински.
– Значи тогава съществува и Бог! – възкликнал принцът.
– Ами аз съм Бог – като се поклонил, му казал човекът във фрак.
Като се върнал в къщи, принцът развълнуван изтичал при баща си.
– Ето те и тебе, синко – приветствал го той.
– Татко! Видях острови и принцеси и дори Бога! – извикал принцът и в гласа му прозвучал упрек. Кралят останал невъзмутим.
– Няма никакви острови и принцеси, а пък за Бог да не говорим – спокойно отговорил той.
– Но аз ги видях!
– Я кажи как беше облечен твоят Бог?
– Във фрак!
– А ръкавите му бяха ли навити нагоре?
Принцът започнал да си припомня и повърдил, че ръкавите на фрака били навити нагоре до лактите. Кралят се усмихнал.
– Така и предполагах. Магьосниците винаги навиват ръкавите си, когато правят някой важен фокус. Излъгали са те, синко!
Принцът отново заминал за съседната държава, излязъл на брега и дочакал появата на човека във фрак.
– Кралят, моят баща, ми каза кой си ти! – с възмущение произнесъл той. – Ти ме излъга преди, но сега няма да успееш. Аз знам, че няма нито острови, нито принцеси и че ти си само един магьосник!
Човекът във фрак се разсмял.
– Да, млади приятелю, ти остана излъган, но не аз те излъгах, а баща ти. Във вашата държава също има и острови, и принцеси. Но баща ти те е омагьосал да не можеш да ги виждаш.
В дълбок размисъл принцът се върнал в двореца си. Отишъл при баща си и го погледнал право в очите:
– Татко! Истина ли е, че ти не си крал, а само някакъв магьосник?
Като се разсмял, кралят навил ръкавите си:
– Да, синко, аз съм магьосник.
– Но аз искам да зная истината! Истината, която е по-висша от всяка магия.
– Над магията няма никаква истина – въздъхнал кралят.
Принцът се натъжил:
– Тогава по-добре да умра!
И кралят извикал за него Смъртта. Тя влязла и кимвайки, повикала принца. Но обликът й го уплашил. Той си спомнил за прекрасните острови и за още по-прекрасните принцеси.
– Добре – казал той. Разбрах. Съгласен съм.
– Прекрасно, синко – зарадвал се кралят. Сега вече можеш да станеш магьосник.
Джон Фаулз, „Магьосникът’
Нели Плерома - астрологичен сайт 