Принцът и магьосникът


магЖивял някога млад принц, който вярвал във всичко, освен в три неща: в принцесите, в островите и в Бога. Кралят, неговият баща, веднъж му казал, че те не съществуват. И тъй като в тяхното кралство нямали нито принцеси, нито острови, нито каквито и да било признаци за съществуването на Бога, принцът вярвал на думите на своя баща крал.

И ето че веднъж принцът се отправил на пътешествие и пристигнал в съседното кралство. Там той отишъл на морския бряг и с огромно учудване установил, че в морето има острови, а на тях живеят някакви странни същества, които той даже не знаел как да нарече. Принцът тръгнал да броди по брега да търси лодка и срещнал един човек във фрак.

–        Кажете, това наистина ли са острови? – попитал принцът.

–        Разбира се, това са съвсем истински острови – отговорил човекът във фрак.

–        А какви същества ги обитават?

–        Това са принцеси. И то съвсем истински.

–        Значи тогава съществува и Бог! – възкликнал принцът.

–        Ами аз съм Бог – като се поклонил, му казал човекът във фрак.

Като се върнал в къщи, принцът развълнуван изтичал при баща си.

–        Ето те и тебе, синко – приветствал го той.

–        Татко! Видях острови и принцеси и дори Бога! – извикал принцът и в гласа му прозвучал упрек. Кралят останал невъзмутим.

–        Няма никакви острови и принцеси, а пък за Бог да не говорим – спокойно отговорил той.

–        Но аз ги видях!

–        Я кажи как беше облечен твоят Бог?

–        Във фрак!

–        А ръкавите му бяха ли навити нагоре?

Принцът започнал да си припомня и повърдил, че ръкавите на фрака били навити нагоре до лактите. Кралят се усмихнал.

–        Така и предполагах. Магьосниците винаги навиват ръкавите си, когато правят някой важен фокус. Излъгали са те, синко!

 Принцът отново заминал за съседната държава, излязъл на брега и дочакал появата на човека във фрак.

–        Кралят, моят баща, ми каза кой си ти! – с възмущение произнесъл той. – Ти ме излъга преди, но сега няма да успееш. Аз знам, че няма нито острови, нито принцеси и че ти си само един магьосник!

Човекът във фрак се разсмял.

–        Да, млади приятелю, ти остана излъган, но не аз те излъгах, а баща ти. Във вашата държава също има и острови, и принцеси. Но баща ти те е омагьосал да не можеш да ги виждаш.

В дълбок размисъл принцът се върнал в двореца си. Отишъл при баща си и го погледнал право в очите:

–        Татко! Истина ли е, че ти не си крал, а само някакъв магьосник?

Като се разсмял, кралят навил ръкавите си:

–        Да, синко, аз съм магьосник.

–        Но аз искам да зная истината! Истината, която е по-висша от всяка магия.

–        Над магията няма никаква истина – въздъхнал кралят.

Принцът се натъжил:

–        Тогава по-добре да умра!

И кралят извикал за него Смъртта. Тя влязла и кимвайки, повикала принца. Но обликът й го уплашил. Той си спомнил за прекрасните острови и за още по-прекрасните принцеси.

– Добре – казал той. Разбрах. Съгласен съм.

– Прекрасно, синко – зарадвал се кралят. Сега вече можеш да станеш магьосник.

                                                                                                                                                            Джон Фаулз, „Магьосникът’

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Плерома

Сподели ме:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s