ПРИКАЗКА ЗА ЦАРСКИТЕ ДЪЩЕРИ


1157223478В стари времена живял цар който имал две дъщери. Голямата била стройна и красива, но имала много лош език, малката пък била много добра по душа, но много грозна по лице. По тази причина, никой от околните княжески синове не идвал да им поиска ръка. Бащата, дълбоко загрижен за тяхното бъдеще, понеже оставал и без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият мъдрец, дал следния:

– „Ти – казал той на царя – ще построиш една станоприемница в полза на всички и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат зетьовете, които съдбата ти отрежда“.

Добрият баща помислил, че може би съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни зетьове. Когато староприемницата била построена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче, за голямо учудване и съжаление на бащата, единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извикал стария мъдрец и му казал:

– „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух?  – Как ще я редим – не виждам“.

– „Ще ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“.

Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи, дъщерите му живеели добре. По едно време зетьовете започнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си казвал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени неща, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките и думи“.

Слепият от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, казвал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достигнало това до ушите на царя и той повикал стария мъдрец – помолил го да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетьове, да се избавят от своите недъзи.

– „Може – казал старецът – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.