За любовта, приятелството и доверието


Имало едно време трима верни и неразделни приятели. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие. Когато довериебили тримата заедно, всичко било прекрасно.

И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

– Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала…

– Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай, че с тях съм и аз…

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но… Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече…

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:

– Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.