Марс в митологията


Картината на Диего Веласкес – „Марс“, много точно изобразява стационарното положение на този бог в момента. В очакване да тръгне отново напред и да внесе в живота ни така желания импулс за действие, вяра и непоколебмост, реших да напиша малко повече за митологичното значение на Марс. То осигурява нашата първоначална представа за поведението му в рождената карта, а оттам и за влиянието му в нашия живот. 

С известни притесненения са следели действието на планетата Марс, астролозите от Ренесанса и Средновековието – за тях тя почти винаги е била предвестник за войни, чума и треска. Гърците са се обръщали със същата сдържаност и към бог Арес /Марс/, чието владение била войната. Той е бил законен син на Зевс (Юпитер) и Хера (Юнона). Наслаждавал се на всяка битка и обичал насилието заради самото него. И макар, че имал и много последователи, воини които са му служели или следвали за да развият някои от неговите качества, те също са се боели от него. Собствената му сестра Атина го опре­деля като „плод на гнева, изграден от зло, двуличен лъжец“. Когато богът на войната е ранен в битка от героя Диомед, той вбесен отлита към Олимп да се оплаче на баща си. Зевс обаче му казва: „Не ми хленчи, двуличен лъжецо. За мен ти си най-омразният от боговете на Олимп. Войните, споровете и сбиванията са ти на сърце.“ Арес е имал сестра-близначка на име Ерис (Раздор), която го съпровождала на бойното поле и обожавала да разбърква страстите като разпространява фал­шиви слухове и ревност. Двамата му спътници били Страх и Паника. Животното му е куче, птицата му е лешояд и той е бил свързван със земите на Тракия, регион на север от Гърция, който обикновено е бил смятан за „варварски“. Не е имало храмове на бога на войната, нито свещени места, макар че може да се каже, че за такива са му служили бойните полета. Той рядко се споменава в различните легенди. Освен Афродита, която обо­жавала страстното му любене, и Хадес, който се радвал да набира нови обитатели в подземното си царство от загиналите във война, Арес не получавал много почит или обич на Олимп. Баща му, Зевс, не уважавал особено войнствеността му и буйния му характер, като предпочитал ясния и рационален подход на Атина. В битка Арес не бил хладнокръвен и здравомислещ стратег като нея. Той постоянно си изпускал нер­вите, хвърлял се в схватки сляпо и в неподходящ момент. Страстите му не само го привличали към битките, но и осиг­урявали мотивация за всичките му действия. 

Но макар Арес да бил слабо почитан в Гърция, в римс­кото си прераждане като Марс, той отстъпвал по ранг само на Юпитер. Бил е смятан за патриарх на Рим, защото е дал живот на Ромул и Рем, основателите на града. За римляните, които обожествявали военните герои и „бойните“ изкуства, Марс е бил героичен бог, а името му кънтяло на бойните полета. Месец март е наречен на Марс, защото това е момен­тът, когато пролетното затопляне позволява на пехотинците отново да поемат на път. В рождените карти Марс е боец. Той също е смятан и за мотиви­раща сила или енергетично ниво, чрез което някой е предизвикван да действа. Ако се съди по митология­та му, можем да приемем, че Марс действа независи­мо и когато моментът настъпи – нищо не може да го спре. 

Марс и ВенераВавилонците наричали планетата Марс – Нергал и, както и гърците, при тях тя символизирала бога на войната. Но Нергал не бил просто бог на битките: представял е също обедното слънце, което суши земята и гори кожата, бил е бог на чумата и епидемиите; на всяко значимо бедствие. Писано е, че Нергал нахлул в земите на мъртвите, свалил черната кралица, която властвала там, и се обявил за крал на подземния свят. В други източници обаче четем, че се е стигнало до нещо като комп­ромис и Нергал управлявал заедно с Ерешкигал, тъй че земите на мъртвите имали и крал, и кралица, също като гръцките Хадес и Персефона.

Във всеки случай, лесно се вижда, че Нергал е бил свърз­ван и със Слънцето (обедната жега), и с мрака (подземния свят). Това е важно, тъй като означава, че Марс символично е свързан със Слънцето и Плутон и си взаимодейства с тези архетипи още от вавилонските времена. Тази връзка е ясно представена в астрологическата мандала, тъй като Слънцето екзалтира в Овен, знак, управляван от Марс, а на Плутон /открит на 18 февруари 1930г/, му е дадена власт над Скорпион, знак, който преди е бил управляван от Марс. Ако приемем Марс за действащ с насилие, можем да видим, че той има сходство със Слънцето. Ако приемем Марс за бог на войната и разрушенията, можем да разберем и сходството му с Плутон.

Марс, следователно, се отнася до силата и целеустремеността, които ни трябват, за да убием собствените си вътреш­ни демони. Макар като Нергал да е слизал в подземния свят, силата на Марс произлиза от собствения ни подземен свят (Плутон). Чистата сила на нашите психически комплекси, страхове и фобии ферментира във вътрешния ни мрак, докато накрая не експлодира на по­върхността. Нищо чудно, че Марс може да бъде толкова разрушителна сила! Тя се явява в съзнанието, като носи със себе си цялата негативна енергия на вътрешните ни демони. Естествено, това може да предизвика кавги, ярост, преки „военни действия“ между нас и другите. Но същата енергия, която експлодира толкова яростно в съзнанието ни, може да бъде обърната и за добро, защото това е същата могъща енергия, която може да бъде използвана да се преборим с вътрешните си демони, да им обявим война. Силата на Марс, когато за пръв път се явява от плутоновия свят на подсъзнанието, е твърде сексуална – и съвсем правилно, защото е свързана с психологическите комплекси в личното подсъзнание. Този сексуален елемент на Марс винаги е споменаван в легендите; Арес е бил любовник на Афродита, Картикея е роден от огнената сперма на Шива. В Марс можем да видим връзката между секса и агресията, между желанието и действието.

Марс е енергия, която в първичното си състояние е без усещане за посока – но когато се свърже със силна целеустременост, може да осъществи всичко. Така планетата на целеустремеността (Слънцето) екзалтира в знака, управляван от Марс, а самият Марс екзалтира в Козирог, знак, управляван от Сатурн, символ на дисциплината. Когато суровата енергия на Марс е контролирана от съзнателна цел, т.е. когато е подвлас­тна на Слънцето, символ на Аза, равновесието и личната мощ са едновременно възможни. А когато е управлявана от сатурнова дисциплина, експлозивната сила на Марс може да пре­мести планини. Хора родени със силен Марс би трябвало да бъдат окуражавани да се заемат със спорт или поне да изпълняват редовни физически упражнения, за да изхвърлят огромното количество енергия, която се трупа в тях. Ако това неМарс се случи или когато функцията на Марс в личността е потисната, количеството натрупани чувства, задържани вътре, обикновено дава резул­тат под формата на избухвания, насилие, които могат да доведат до сериозни последици. Същото натрупване на чувства може да се прояви и като болест (особено възпаление или треска) в организма, ако се задържа твърде дълго. 

Хората, чиито Марс е добре поставен в наталната карта и още повече, ако те го усещат и развиват, могат да изживеят живота си целеустремено, с волята да постигат мечтите, желанията и стремежите си с  лекота.

Нели Станева – Плерома

Използвана литература:   Ариел Гутман и Кенет Джонс „Митична астрология“. 

Авторска статия. Може да я споделяте единствено чрез бутончетата по-долу или активен линк.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s