ЖАБАТА И РЕКАТА


Живяла някога Жаба, весела една такава. Всяка сутрин Жабата ходела при Реката, а реката била1920x1200_654484_[www.ArtFile.ru] спокойна и тиха, Жабата много обичала да се вглежда в нея, като в огледало. Жабата крякала, заставала в безсмислени пози, радостно подскачала напред -назад. Реката и отговаряла с тих ромон и тайнствена тишина.

Така минавало времето. Всяка сутрин Жабата се втурвала към Реката и я поздравявала със закачливи викове. Реката блестяла озарена от лъчите на слънцето и изглеждала толкова неповторимо привлекателна, красива… Но веднъж Жабата не пристигнала. Не отишла при Реката и на втория и на третия ден. Реката чакала. Понякога изглеждало, че тя съвсем притихвала, ослушвала се с надежда, за да чуе познатите стъпки и весели звуци. Но Жабата я нямало вече.

И тогава Реката започнала да тъжи. Всичко в нея загубило покой. Тя се „мятала“ от мъка и копнеж по своята Жаба. А в дълбините й започнали разни метаморфози. Тя станала по-бурна и пълноводна, така се появили нови подводни течения, водовъртежи…Реката престанала да бъде онази спокойна Река, която била някога. Тя търсила Път и веднъж през пролетта, когато дъждовете я препълнили, поела бързо в някаква посока. Реката се надявала, че пак ще срещне онази, Жабата, която, както се оказало, означавала толкова много за нея. И тя се надявала. Понякога звездите осветявали пътя й напред, където я посрещало Слънцето.

И ето, че след като преодоляла дълъг и труден терен, Реката видяла пред себе си безкрайна и необятна водна шир – величествено Море. Всичко това възпроизвело усещане на страх, но и необясним трепет пред тази красота. Реката се напълнила с нови и непознати за нея чувства. Тя се оставила на Морето, разтваряйки се в него- напълно и без остатък. Тя се отдала на огромните и дълбоки сили, които се слели в едно с нея. И сега, когато вълните я повдигат към върха, а Слънцето прониква в най-тъмните дълбини, Реката си спомня за нея, за Жабата, която й помогна да намери онова, което й е било истински необходимо – да намери Себе си. А понякога й се е струвало, че самата Съдба е била онази Жаба, указваща й да търси път към Щастието.

miniatyurni-tropicheski-zhabi-chuvat-s-ustite-si


Сподели ме:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s