За свободната воля


ПЛЕРОМАСкоро попаднах в спор относно свободната воля на човека. Много ми допада и напълно се доближава /към настоящия момент/ с моя начин на мислене разсъждението на Дейн Ръдиар, по тази тема. Цитата е от книгата му „Лунният цикъл“ на издателство „Лира принт“. Споделям го с вас и горещо препоръчвам тази книга

„Раждането – или по-скоро първият дъх – е началото на (поне относително) независимо съществуване. Нищо „индивидуално“ не може да бъде отнесено до процеса на гестация и ембрионал­ното състояние. Индивидуалността изисква независим ритъм на съществуване, а такъв ритъм, поне символично, започва да дей­ства с „първото проплакване“ или поемане на дъх, което ще рече, с първия ответ на организма като цяло спрямо вселената, в която новороденото е предопределено да действа по своя си индиви­дуализиран и уникален начин.

Свободата може да се отнася само до способността на индивида да изработва самостоятелен, неопределим отговор на натиска, предизвикателствата и възможностите на живота. Този натиск и житейски предизвикателства съставляват специфични­те условия, наложени на човека при раждането от наследстве­ността и обкръжението. Новороденото не е в състояние да про­мени това предопределение. Бебето се явява негов продукт, ро­дено е с набор от гени и в средата на определена раса, семейство, култура и класа. Всички тези фактори неизбежно обуславят лич­ността му, те съставляват неговата „природа“.

Но те не определят реакцията му спрямо тях, защото, според мен, вътре и отвъд организма му съществува фактор на неопреде­леността – искра божественост. Именно в тази божествена свет­лина живее потенциалната му свобода. Тя е само потенциална, защото може да остане латентна и неоперативна, и обикновено го прави, освен в критични моменти от живота на човека. Тези важни периоди, или кризи, са моментите за взимане на решение.

Възможно е решението да се избере от така наричаната от нас свободна воля – намерението да не се подчиняваме на мина­лото (тоест на влиянията на нашето наследство и обкръжение) и вместо това да трансформираме същото минало (нашата „при­рода“) чрез привнасяне на нова визия, нова цел или осъзнаване. Но в много случаи, когато възможността за подобно решение дойде, древната дълбоко вкоренена сила на нашата „природа“ (изобщо всичко в нас, миналото на човешката раса… и кармата на индивидуалната душа) прави трансформиращото решение невъзможно, или колебливо и объркано. Тогава се получава, че нас ни „определя“ миналото ни и губим дадената ни от Бог способност за индивидуална свобода. Още веднъж сме върнати в преднаталното състояние на зависи­мост от Майката – и тук под „Майка“ имам предвид всичко, което ни затваря в утроба и ни обвързва – нашето семейство, религия, класови стандарти, общоприета нравственост и така нататък. Всички те неизбежно обуславят нашата личност, макар че не е нужно да определят ответите ни спрямо предизвикателствата и възможностите в живота.

Съществува принципно различие между тези две думи – обуславяне и определяне. Когато разграничението е наистина разбра­но, това прави безсмислен острия конфликт между двете мисловни школи, преподаващи съответно, че човекът има свободна воля и че обуславянето (или съдбата) властва над всичко. Никой не е абсо­лютно свободен, понеже самата концепция за „абсолютна свобода“ реално няма никакъв смисъл, но в критичните моменти на вземане на решение всеки човек може до някаква степен да преобрази есте­ствените си условия чрез някаква творческа реакция, която до този момент е била неопределена и непредсказуема по същество.“

Нели Станева – Плерома

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s