Звездни притчи, Малена Ашри

Малка книжка с автор Малена Ашри, на издателство „Монт“ съдържа по една завладяваща притча за всеки зодиакален знак.

Приятно четиво за отмора, което ще ви накара да почувствате по-добре своя слънчев знак!

И тъй като сега и Слънцето и Нептун са в знака на Рибите, какъв по – хубав момент от този за приказка 🙂

Eто я и историята за:

ОМАГЬОСАНИТЕ  РИБИ

Живял някога крал, наре­чен на бога на морето – Нептун. По случай рождения си ден той получил като пода­рък две чудни риби: люспите на едната били от чисто злато, а другата, виолетова на цвят, при­ковавала вниманието с тайн­ственото си сияние. Владетелят заповядал под прозореца на спалнята му да построят езеро с лилии, където рибите да плуват на воля, необезпокоявани от любопитните. Всяка сутрин той отивал да им се порадва, сам ги хранел и им говорел:

– Мили рибки, колко сте щастливи, че сте две и не позна­вате самотата! Аз вече остаря­вам, а живея като отшелник, за­обиколен от придворни, на кои­то не смея да се доверя от страх да не осъмна предаден. Нямам приятели, нито жена, с които да споделям миговете си, защото хората гледат на мен като из­точник на богатство, не като на човешко същество.

Щом чуели гласа му, рибите надигали главици, а на него му се струвало, че немигащите им очи излъчвали съчувствие.

За зла участ крал Нептун имал недобронамерен прислуж­ник, който мечтаел да забога­тее бързо и лесно. Една нощ той пропълзял под прозореца на спящия владетел, уловил злат­ната риба с мрежа и я пуснал в буркана, който носел със себе си. Сетне се промъкнал покрай задрямалата стража и избягал от двореца. Още на следващия ден продал откраднатото в пър­вия златарски магазин и побързал да напусне страната.

Зарадваният златар бръкнал в буркана и понечил да сграбчи неочакваната си придобивка с голи ръце. Рибата се замятала, изплъзвайки се от пръстите му. Тогава човекът прибягнал до хитрост: изгребал водата и зачакал рибата да умре. Устата й се отваряла и затваряла безмълв­но, тялото й отчаяно се мятало, докато златарят безучастно я наблюдавал. Най-накрая, когато и последното й движение секнало, той доволно я хванал в ше­пите си.

– Ах, какви прелестни пръс­тени ще излязат от люспите ти, рибке моя! А от опашката ти ще направя гребен, който ще пода­ря на бъдещата ни кралица.

С помощта на инструментите си златарят изтръгнал опашка­та на мъртвата риба, след което се захванал да майстори гребен от златото. На зазоряване го за­вършил и заспал. Когато се съ­будил, преваляло пладне. Чернокоса девойка с тъжни очи седяла на пода, а от скъпоценната риба нямало и следа.

– Някой ми е откраднал злат­ната риба!- развикал се панически златарят. – А ти пък откъде се взе, непознато момиче?

– Аз бях рибата, която тър­сиш. Родена съм принцеса на далечна земя, ала злият ми бра­товчед ме омагьоса и завладя полагащия ми се по право трон. Ти откъсна опашката ми и сега не мога да движа краката си.

– Нямаше да те закачам, ако знаех, прости ми. Можеш да ос­танеш при мен и да ми помагаш, като продаваш бижутата, кои­то правя. В замяна ще получиш дом и храна.

Принцесата се съгласила. Но била толкова мълчалива, при­теснена и изпълнена с тъга, че клиентите скоро престанали да идват, прогонени от неприветливостта й. Златарят започнал да се чуди как да се отърве от нея.

Междувременно крал Нептун наредил да бъде намерен изчезналият прислужник, когото веднага заподозрели в кражба­та. Изпадналият в дълбоко от­чаяние владетел не можел да си намери място от притеснение. Гледал осиротялата виолетова риба и сълзите му капели в езе­рото. Доплувала тя до него, ся­каш да го утеши, той протегнал ръка да я помилва. Тогава рибата мигом се преобразила в кра­савица с черни къдрици и очи с цвят на вода.

– Благодаря ти, че ме спаси, господарю – продумала. – Аз съм принцеса Маргарита, на­следница на далечни земи. Заговорници въстанаха срещу баща ми, а мен превърнаха в риба. Но твоето добро сърце развали ма­гията.

Кралят, който бил загубил ума и дума, постепенно дошъл на себе си. Коленичейки, целу­нал ръка на принцесата. Обе­щал да прати войски в помощ на кралството й. От благодарност принцеса Маргарита заплака­ла. Крал Нептун я прегърнал и осъзнал, че вече я е обикнал. Предложил й да стане негова жена и тя приела.

В началото кралят не спи­рал да се възхищава на своята кралица, която изпъквала със смиреността и добротата си. Маргарита станала покровителка на бедните и онеправда­ните. Алчните придворни също не закъснели да се възползват от щедростта й – непрекъсна­то я молели за още и още земи и имения, измисляйки си разни истории, с които да предизви­кат съчувствието й. Съпругът й само безпомощно клател глава.

Един ден пред портите на двореца спряла карета, в която забулена жена поискала да под­несе дар на техни величества. След като се уверили в истинността на намеренията й, паза­чите я въвели в двора. Вратите на каретата се отворили, но не­познатата не слязла, само протегнала ръка, в която проблес­нал златен гребен. Кралицата ахнала, поела гребена и го при­тиснала до сърцето си. Тогава жената отметнала воала си, от­кривайки лицето си, което било същото като на Маргарита.

– Време е да научиш истина­та, любими мой – обърнала се кралицата към мъжа си. – С нея си приличаме като две капки вода, ала това не е моята сестра. Тази жена съм самата аз. Когато ме омагьосаха, ме превърнаха в две риби: в едната заключиха светлата страна на душата ми, в другата – тъмната. Така, дори едната риба да успееше ла си възвърне облика, никога няма­ше да бъде пълноценна. Чове­кът е съвкупност от светлина и мрак, и мисията му е да ги ба­лансира. Както видя, безгранич­ното добро може да бъде разру­шително, ако не се контролира от така наречената по-лоша половина.

Кралят и придворните с изумление наблюдавали как двете жени се сливат в един- единствен силует, обагрен от виолетовозлатисто сияние.

– Ако виолетовата Маргарита бе продължила да същест­вува без другата си половина, щеше да разори кралството, в стремежа си да угоди на всички. Ако пък златната Маргарита бе останала при златаря, щеше да съсипе целия му труд, прогон­вайки хората с безкрайната си тревожност и самовглъбеност – разсъждавал по-късно владетелят, застанал до празното езеро.

– Но сега отново съм цяла – усмихнала се щастливо преродената кралица, стискайки ръката му. – През цялото време, докато бях виолетовата и златната риба, не губех вяра, че ня­кога ще възвърна човешкия си облик. Вярвах, че ще бъда спасе­на. Вярвах в теб.

Нели Станева

12.03.2016г