Притча за краля и неговият приятел


Отдавна не съм публикувала притчи. А ги обичам. Има много мъдрост в тях. Кратки, точни, често действат като светкавица за ума. И в този много дъждовен есенен ден, прочетох тази която провокира размисли у мен и ми се прииска да я споделя и с вас!

~~~~~~~~~~~~~~

Имало едно време един крал. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на краля имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, винаги казвал: „Това е добре!“. Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то точно с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка.

Приятелят видял какво се е случило, но както обикновено казал:

– Това е добре!

Този път обаче кралят се разгневил и започнал да крещи:

– Не! Това не е добре! Не и този път!

Кралят бил толкова ядосан, че изпратил приятеля си в затвора.

След около година, когато кралят отново бил на лов, попаднал в много опасна гориста местност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето селище. Запалили голям огън, донесли дълъг кол и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали суеверие, че никога не бива да ядат човек, на когото липсва някаква част от тялото. И така, отвързали краля и го освободили.

Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече цяла година гниел в затвора по негово нареждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му казал:

– Ти беше прав! Наистина беше добре, че на онзи лов пушката ми откъсна палеца.

И понеже в този момент се чувствал много виновен пред другаря си, след като му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му поискал прошка:

– Чувствам се много виновен. Постъпих с теб много лошо!

– Не! – отговорил приятелят – Това беше добре!

– Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?

– Ако не бях в затвора, щях да бъда заедно с теб при канибалите… – казал мъдрият човек.

 сборник с притчи „Винаги има надежда“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Тази притча ме навежда на мисълта, че в крайна сметка съдбата си знае работата и всичко в живота се случва с определена последователност, низ от събития които не са случайни и имат своята взаимна връзка. И когато ти се случи нещо наистина неприятно, просто го приеми мъдро – искаш или не, защото това може да се окаже и твоето спасение… А тя, целта е една – всеки един трябва да изпълни предназначението с което е дошъл тук на земята, за да стигне до края…

Плерома

Сподели:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s