Отдавна не съм публикувала притчи. А ги обичам. Има много мъдрост в тях. Кратки, точни, често действат като светкавица за ума. И в този много дъждовен есенен ден, прочетох тази която провокира размисли у мен и ми се прииска да я споделя и с вас!
~~~~~~~~~~~~~~
Имало едно време един крал. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на краля имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, винаги казвал: „Това е добре!“. Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то точно с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка.
Приятелят видял какво се е случило, но както обикновено казал:
– Това е добре!
Този път обаче кралят се разгневил и започнал да крещи:
– Не! Това не е добре! Не и този път!
Кралят бил толкова ядосан, че изпратил приятеля си в затвора.
След около година, когато кралят отново бил на лов, попаднал в много опасна гориста местност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето селище. Запалили голям огън, донесли дълъг кол и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали суеверие, че никога не бива да ядат човек, на когото липсва някаква част от тялото. И така, отвързали краля и го освободили.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече цяла година гниел в затвора по негово нареждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му казал:
– Ти беше прав! Наистина беше добре, че на онзи лов пушката ми откъсна палеца.
И понеже в този момент се чувствал много виновен пред другаря си, след като му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му поискал прошка:
– Чувствам се много виновен. Постъпих с теб много лошо!
– Не! – отговорил приятелят – Това беше добре!
– Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?
– Ако не бях в затвора, щях да бъда заедно с теб при канибалите… – казал мъдрият човек.
сборник с притчи „Винаги има надежда“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Тази притча ме навежда на мисълта, че в крайна сметка съдбата си знае работата и всичко в живота се случва с определена последователност, низ от събития които не са случайни и имат своята взаимна връзка. И когато ти се случи нещо наистина неприятно, просто го приеми мъдро – искаш или не, защото това може да се окаже и твоето спасение… А тя, целта е една – всеки един трябва да изпълни предназначението с което е дошъл тук на земята, за да стигне до края…
Заглавно изображение:
Нели Плерома - астрологичен сайт 