Сатурн и Луната са свързани, понеже и двете небесни тела са ангажирани с изграждането на формите и органичните структури. Но докато лунният цикъл засяга самия поток на жизнената енергия в динамичната сфера на двойнствеността, Сатурн се явява космическото средство, което концентрира в образуващия се организъм „волята да формира“, която фактически е външна за този организъм. Затова за Сатурн се казва, че представлява силата на кармата. Сатурн удържа в определени граници постоянния поток лунна енергия, която иначе щеше да разпространява във всички посоки онзи импулс, който Луната е получила от Слънцето по новолуние. Сатурн поставя граници пред разпространението на оплодената от Слънцето Луна. Но Сатурн без Луната щеше да е като логика при отсъствието на мисли. Логиката е дефинирана като „точно мислене“, като в случая Сатурн обезпечава точността, а Луната – мисленето!
И още, за Сатурн се казва, че символизира бащата, а Луната – майката. Но бащинството на Сатурн трябва да бъде ясно разграничавано от бащинството на Слънцето. Слънцето е оплодителната енергия на „живота“, която работи с оглед на чистото освобождаване на творчески потенциал в лунната утроба. Изказано на биологичен език, Слънцето е мъжът изобщо, оплождащ всяка и всички жени. Но Сатурн представлява определен мъж, който е баща на дадено дете; мъж със специфична наследственост и определен темперамент, на които ще бъде изложено детето през периода му на формиране и развитие. Този отделен мъж ще използва бащинството си, за да установи за детето набор от принуди, които ще станат основния фактор за определяне възможностите на детето да постигне индивидуална интеграция на биологично и психоментално равнище.
Сатурн е планета. Слънцето и Луната са двете светила. Различието е съществено и никога не бива да го забравяме, защото в такъв случай лунният цикъл губи много от основното си значение.
Дейн Ръдиар
Лунният цикъл
