За Луната и Сатурн

Сатурн и Луната са свързани, понеже и двете небесни тела са ангажирани с изграждането на формите и органичните струк­тури. Но докато лунният цикъл засяга самия поток на жизнената енергия в динамичната сфера на двойнствеността, Сатурн се явява космическото средство, което концентрира в образуващия се организъм „волята да формира“, която фактически е външна за този организъм. Затова за Сатурн се казва, че представлява силата на кармата. Сатурн удържа в определени граници посто­янния поток лунна енергия, която иначе щеше да разпространя­ва във всички посоки онзи импулс, който Луната е получила от Слънцето по новолуние. Сатурн поставя граници пред разпрост­ранението на оплодената от Слънцето Луна. Но Сатурн без Лу­ната щеше да е като логика при отсъствието на мисли. Логиката е дефинирана като „точно мислене“, като в случая Сатурн обез­печава точността, а Луната – мисленето!

И още, за Сатурн се казва, че символизира бащата, а Луната – майката. Но бащинството на Сатурн трябва да бъде ясно раз­граничавано от бащинството на Слънцето. Слънцето е оплодителната енергия на „живота“, която работи с оглед на чистото освобождаване на творчески потенциал в лунната утроба. Изказано на биологичен език, Слънцето е мъжът изобщо, оплождащ всяка и всички жени. Но Сатурн представлява определен мъж, който е баща на дадено дете; мъж със специфична наследстве­ност и определен темперамент, на които ще бъде изложено дете­то през периода му на формиране и развитие. Този отделен мъж ще използва бащинството си, за да установи за детето набор от принуди, които ще станат основния фактор за определяне възмож­ностите на детето да постигне индивидуална интеграция на би­ологично и психоментално равнище.

Сатурн е планета. Слънцето и Луната са двете светила. Разли­чието е съществено и никога не бива да го забравяме, защото в такъв случай лунният цикъл губи много от основното си значение.

Дейн Ръдиар

Лунният цикъл