Свързване, Лиз Грийн

Свързване на първо място със самите себе си, после с другите и светът около нас. Това е основното послание което усетих четейки редовете на тази книга. Авторката умело слива астрологията и психологията и пробужда теми за размисъл, стари колкото света!

„…Изпълнена с мисъл, научна книга, която обединява дълбините на юнгианската психология с вековната наука на астрологията, за да даде свежи прозрения за самите нас и връзките ни.“ Psychology Today

„Психологията е в състояние да осигури на астрологията структура, която прави символите й понятни и приложими по специфично човешки начин. В същото време астрологията може да предложи на психологията отпечатък от потенциала на индивида, който не само определя какъв вид семе, но и каква синхронизация и какъв модел на растеж трябва да се вземат предвид. В сферата на човешките връзки парадоксът на избора, присъщ и на астрологията, и на психологията, става съвсем очевиден, много лесно забележим и абсолютно универсален.“

Тези мнения дават доста точна представа за заглавието. Книгата е подходяща за по широк кръг читатели, най-вече за психолози които проявяват интерес към астрологията, както и обратното.

Като консултант много често се обръщат към мен със случаи свързани с личните взаимоотношения. Много често хората дълбоко страдат и изпадат в редица зависимости и това основно се дължи на не доброто познаване на себе си. А отговорите, те винаги се крият в самите нас и трябва просто да бъдат потърсени и това да се случва отвътре – навън. В този контекст тези страници могат да доведат до дълбоки вътрешни прозрения.

И още един откъс

Връзките основани на някакъв елемент на „влюбване“, неизбежно съдържат проекции на анимата и анимуса; и интересното усещане, че има нещо познато у любимия, също се обяснява много добре от факта, че в действителност човек се е влюбил в себе си. От нарцисизма го отличава това, че „любимият“ не е съзнателното его на човека, а аспект от подсъзнателното „аз“. Усещането за „нещо познато“ често се е обяснявало с превъплъщение. Предполага се, че такива връзки са продължение на някоя среща, започнала в минал живот, и от нея идва разпознаването на любимия. Този аргумент не е задължително в противоречие с анимата и анимуса, защото в действителност не познаваме истинската природа на тези образи, нито знаем от какви първични корени произлизат. Независимо от превъплъщението проекцията несъмнено е свързана с „любовта от пръв поглед“, макар това да не означава, че подобни проекции са вредни или отрицателни. Напротив, те са необходим катализатор за връзката, точно както връзката е нужен стимулатор за себеосъзнаването; ние прегръщаме живота благодарение на търсенето на вътрешния партньор. Съответно анимата и анимусът са водачи в най-дълбок смисъл, защото свързват индивида с голямото наследство на колективни образи и преживявания, което стои зад неговия личен живот; и те наистина са оръдията на съдбата, които ни направляват в ситуации, които иначе несъмнено бихме избягвали – и следователно щяхме да страним от всякаква борба и всяко осъзнаване. Макар че търсим тези вътрешни партньори извън себе си, те живеят у нас и ни подтикват точно към онези преживявания, които са противоположни на съзнателните ни желания. Анимата непрестанно привлича мъжа към тъмния свят на чувствата и емоционалното обвързване, което е толкова смущаващо за естествената му психология, колкото да потопиш котка под водата, а анимусът непрестанно подтиква жената към изолиране, независимост и себереализация, което е противоположно на инстинктивната й склонност да съществува чрез личните връзки и несъзнателно идентифициране с другите…“

Съдържанието на книгата може да ви подскаже още: