Пълната свобода на човешкият дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човек е свободен или не. Философите които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти – не. Той е свободен в степента в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки. Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода. Защото когато действаме, ние посрещаме съдбата си в степента на независимост, която сме си спечелили. Не е съдбата която действа, а ние сме тези, които действат, съобразно законите на съдбата.
Рудолф Щайнер
💫
За човешката карма размишлявам много често. Търся различни взаимовръзки. Усещам, че нещата не са точно такива каквито изглеждат и за това много ми помагат контактите с другите и най-вече техните лични истории до които имам възможността или по – скоро честта да се докосвам, за което съм благодарна на съдбата си.
Много често ние влизаме във връзка с хора от минали животи, понякога „изкупуваме“ карма и то по не най-приятният начин. Това е така, но малко хора се замислят по въпроса каква карма си подготвят за в бъдеще.
Започнах да чета по задълбочено трудовете на Рудолф Щайнер и в тях постепенно откривам отговори на много от въпросите си, единият от които е свързан с кармичното бъдеще. 
В своята природа аз съм дълбоко съмняващ се човек и не съм склонна да приемам на сляпо всичко което прочета, но в никакъв случай не мога категорично да отричам. Съмненията, любопитството ми и жаждата за знания са този своеобразен мотор който зарежда нестихващото желание да търся още и още и още…  Това което сега ви споделям се доближава до моите представи, макар, че си оставям едно вечно късче от моето си съмнение 😉
Откъсът е от книгата „Прераждане и карма и тяхното значение в съвремената култура“ на Рудолф Щайнер. Изданието съдържа статии, отговори на въпроси и лекции от 1903 до 1912г. Сравнително старо е и не знам дали може да се открие на хартиен носител, но в интернет го има качено на много места /надявам се със знанието на съставителите, така, че в края ще публикувам и линк/
💫
И така:

Съществува ли случайност?

Въпрос: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният въпрос: „Никаква случайност ли не приема теософското учение? Не мога да си представя, че например при един пожар в театъра, когато изгорят петстотин души заедно, всички те са събрани от своята карма на това място.“

Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по- висшите светове, в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва. Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:

Първо: При кармичните преплитания не е необходимо тези петстотин пострадали човека да имат нещо общо помежду си. Общото нещастие тогава се отнася към кармите на отделните личности така, както сянката на петстотин човека върху една стена се отнася към мислите и усещанията им. Преди час може би тези хора са нямали нищо общо; след час може би те няма да имат нищо общо. Каквото са преживели при срещата си в общото пространство, за всеки един от тях ще има своето специфично значение. Общото им битие се изразява във вече споменатата сянка. Който обаче пожелае да заключи за някаква общност между хората, изхождайки от тази сянка, ще изпадне в заблуда.

Второ: Възможно е общото изживяване на петстотинте човека да няма нищо общо с тяхното кармично минало, но именно с това общо преживяване да се подготвя нещо, което да ги поведе кармически в бъдещето. Може би тези петстотин човека някога ще започнат някаква съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно към по- висши светове. За опитния мистик е ясно, че например формиращи се сега сдружения дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечно минало са преживели някакво общо нещастие.

Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на дългове на тези личности. Налице са още многобройни други възможности. Например трите посочени възможности могат да се комбинират и т.н.

Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно. Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено. Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука. Ала това не е задължително. В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване. Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено. Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно преживяване и наблюдение.“

Активна връзка: Прераждане и карма

НС💫

29/7/19