Астрологията е възможно да се разглежда – в светлината на тази философия за света, като забележителен инструмент за разбиране на човешкия опит, разглеждан като поле за циклично взаимодействие на полярни енергии или нагласи. Астрологията е средство за възприемане на човешкия опит като органично цяло, техника за тълкувание, „алгебра на живота“. Тя използва подреденото шествие на планетите (и в по-малка степен на звездите) като символ на онова, което може да се случи на човек, който вижда живота цялостно. Всяко събитие в опита на същия индивид е част от подредена последователност, както всяко парче от пъзела е фрагмент от цялостна картина – и затова придобива смисъл.
Дейн Ръдиар
Това е третата книга на автора която излиза на български език /преди тази: „Лунният цикъл“, „Астрологичните домове“/ – Дейн Ръдиар /1895-1985/ е известен със своите психологически и философски изследвания в областта на астрологията. Книгата е своеобразен прочит на зодиака. В типичният си стил, авторът изследва и разсъждава върху символиката, значението на последователността на дванадесетте зодиакални знака.
След три дни е Новолуние в Риби, затова като откъс съм избрала част от разсъжденията на автора свързани с този зодиакален знак.
Риби е епоха на бури и пълен разпад. Но Рибешките ветрове на съдбата може да подтикнат далновидни и смели хора да открият съвсем „нов свят“, както и да унищожат или да задушат мнозината, които упорито се съпротивляват на промяната. Риби е ера на нерядко остра и бурна реполяризация. Време на прочистване и пречистване. Традицията е превърнала месеца преди пролетното равноденствие в период на пост и покаяние. От Пепеляна сряда (свещен християнски ден за молитва и пост, който е първият ден от Великия пост (шестте седмици на покаяние преди Велик- ден) нататък поклонникът на Новия живот трябва да се научи да се отъждествява доброволно със смъртта на всички установени структури. Той трябва да е готов да се справи със състоянието на какавида в името на бъдещата пеперуда. Риби е митичният Потоп и ерата на универсалното разтваряне. Човекът трябва да приеме разпадането на структурите под коварната мощ на Нептун – господаря на Риби. Той не бива да се вкопчва в стабилност или минало величие. „Няма сигурност“ е единствената възможна гаранция за него. Трябва да се научи да действа в условията на нарастващата дневна сила и да застива хладно- кръвно, докато структурите, изградени от нощната, се разбиват навсякъде около него.
В противоположния знак – Дева, индивидът, след като в Лъв гордо е отприщил енергиите на своята личност, се сблъсква с резултатите от въздействието им. Потомството му се нуждае от грижи. Творбите на неговата съзидателност може да са несъвършени и да издават неспособност. Възможно е здравето му да е пострадало от прекаляване със страстите, а наследството му да е пропиляно в безполезни спекулации. В Дева индивидът се изправя пред тази нужда да анализира емоционалната си на- гласа и да подобри своята техника на поведение. Следователно самокритиката, ученето, хигиената и обучението за „овладява- не на техниката“ са неговите потребности. Удовлетворявайки ги, той започва да придобива нов поглед върху човешките взаимоотношения. Научава се да служи, да проявява търпение, да слуша, да медитира и да критикува най-основните подтици на своята личност. Ако не се учи доброволно, възможно е да бъде заставен от болест или подчинение да се отвори за истинския живот на човешките взаимоотношения и да стане във Везни „социално“ същество.
При Риби откриваме ветровете на съдбата, обърнати към противоположната точка на компаса. Тук именно „социалният“ човек трябва да се научи да се отказва от своето удобно или дори трагично уповаване на структурата на обществото. Нужно е да се привикне да е сам и да разчита единствено на собствения си вътрешен глас. Той трябва да е готов да „закрива сметки“ и да се изправя пред неизвестното с проста вяра, да се върне в утробата на природата, изоставяйки красивите миражи на Водолейския цивилизован живот, и да се подготви за съществуване в пустошта на някое по-обхватно царство, за дълги пътешествия към един нов свят. Потребно е да привикне да отвиква и да се откаже даже от своите идеали и притежания. Дори трябва да се научи като мистиците да прозира през удивителната сфера на „Божията слава“ и да търси безстрашно в тъмнината на човешкото съзнание „Божията бедност“ – това скрито състояние на покой и празнота, откъдето обаче произлиза всичко с форма и име в ти- шината на върховното тайнство. В Дева гордата личност трябва да се научи да бъде чирак и да служи на господар. Но в Риби социалният човек, който разчита на машини и формули – натрупани през вековете на културата – за да изпълнява ежедневните си задачи, се изправя пред осъзнаването, че неговото уповаване върху социалния прогрес и роденото от интелекта обучение няма да го спасят. Обслужването на социален идеал не означава нищо в криза на живот или смърт. Да служиш на Бог, да служиш на онова, което никоя революция не може да смути, но което е причината и подбудата на всички революции – ето такъв е дългът на знака Риби.
Трансцендентност, надмогване, проглеждане през илюзии и фалшива сигурност, прекъсване на социални връзки, впускане в голямото приключение с пълна вяра и в оголена простота на съществуване: всички тези неща трябва да се научат в Риби. Тук човек е лице в лице със самия себе си и с онова по-голямо Аз, което назовава Бог. Той може да откаже подобен сблъсък. Възможно е да се застопори в потиснически и упадъчни градове. Може да се сдружи с бежанци и безкрай да стене пред Стените на плача на умиращи религии и оядени социални „спасители“. Но тогава той ще бъде изоран като тор за пролетните сеитби.
Да отречеш и да надхвърлиш себе си изисква своеобразна интелектуална критичност. Умът в знаците, предшестващи равноденствията (Дева и Риби), е постоянният критик, който орязва кристализациите или заблудите от миналото и възнамерява да изчисти сцената за нов начин на живот и осъществяване. Това е разумът, който казва какво трябва да бъде забравено, премахнато, регенерирано или превъзмогнато. В Риби социалните заблуди, преувеличеният идеализъм, капризните представи, революционните фетиши, научният материализъм, цивилизованите чудовища, нароили се през периода на Водолея, трябва да бъдат отсечени. Тук човекът отхвърля своите социални роли и застава гол пред Бога в себе си – тоест пред Христос, бремето на бъдещата му Съдба. Той трябва да загърби най-вече социалните жестове – защото тези социални фактори, сега, когато нощната сила отслабва, стават не само негативни, но и субективни. Coциалното се превръща в психично. Социалните мечти се трансформират в психични фантазии, а социалните недоволства – в подсъзнателни комплекси.
Мъдро четиво, което се чете леко /за разлика от някои други негови заглавия/.Книгата е подходяща и за напреднали и за начинаещи.
Страници: 128
Цена: 13лв
16.02.2023г
Плерома - Нели Станева 
1 Comment