Пробивайки кората на почвата, омекотена от топенето на снега, покълналото семе си проправя път за живот под слънчевата светлина. Пламенното разпукване на пролетта ражда чудото на покълването. Дневната сила сега балансира интензивността на отслабващата нощна сила. Играчът, който напуска сцената, скоро ще бъде само спомен, колкото и дълбоко да е запечатан в човешката психика. Новата звезда отстоява своето право пред светлините на човешкото съзнание. Оттук нататък шоуто ще бъде нейно. Но гласът u е неуверен; нейното изражение разкрива скрити страхове в самото й перчене. В Овен човешката личност изживява своята фаза на юношество.
Докато растящото дете не встъпи в пубертета, хоризонтът на личността е очертаван от стените на някаква затворена матрица. Първо е утробата на майката; после – по- диверсифицираното пространство на семейството, което задържа между сигурните си стени набъбващите конфликти. Но независимо дали е ограничавана от физически или психологически обвивки, личността на детето все още е в пренатален стадий. Тя е обгърната от колективната природа. Бори се да се прояви. Възникването – чудото и страхът от него – е юношеството. Юношата се ражда като отделен човек в свят, който изглежда враждебен или чужд; който трябва да бъдат завладян; от който не бива да се страхува.
Уплаха, примесена с нетърпеливо очакване, неловкост, емоционално объркване – това е юношата. Той се втурва под импулса на желанието, но бързо се отдръпва при най-малкото нараняване. Юношата е дързък – нервно, сприхаво и кикотливо. Заставян от вътрешна необходимост да продължава, той се утвърждава с наглост и смелост; и все пак му се иска да може да се оттегли в сигурността на майката-земя. Най-лекият повей на съдбата кара това „агънце“ по сърце, бързащо стремглаво като „овен“, да се свива и да стада.
Горното психологическо описание на юношеството характеризира основната природа на типа Овен, неговата емоционална нестабилност и стихийното му, подтиквано от съдбата желание; неговата остра чувствителност, маскирана под отношение „не ме е грижа“; чистата му инстинктивност и нерядко бомбастичната му самоувереност, която всъщност не е истинска егоцентричност, а по-скоро резултат от био-психологическа принуда, преживявана дълбоко и съдбовно. Човешкото същество Овен е заставяно отвътре да придобие аз на всяка цена; принудено е да насилва резервираната си индивидуална душа да поеме бремето на въплъщението. To не търси власт, за да се удовлетвори себе си, а за да се покаже пред самия себе си – силата, което му е необходима, за да стане личност. И ако Овенът привидно се нуждае от любов и слава, от „жени, вино и песни“, то е защото се чувства слаб или несигурен в себе си и му трябват постоянни уверения, потвърждения и външна подкрепа.
Тъй като дневната сила едва побеждава нощната в Овен, роденият под знака трябва да впряга стремглаво съзнателното си его, понякога почти отчаяно, в желанието си за живот – и често прекалява. Неговата носталгия е толкова голяма, колкото и нетърпението му; неговата сантименталност, толкова романтична, колкото и страстта му, е остра, директна – но краткотрайна, подлежаща на резки промени. Повече от всеки друг зодиакален тип Овенът обича нуждата си от любов, а не конкретен човек. A любовта му е потребна, защото поначало се страхува от света и е самотен – но същевременно е също толкова уплашен от обвързването, заложено в един постоянен съюз или асоциация, защото като индивид трябва да продължава да израства, нужно му е непрекъснато да разширява своята прохождаща личност, на всяка цена да избягва да се задържа на едно място, което скоро би означавало изпадане в миналото. Неговият пионерски импулс е прикрит страх от рутината и от привличането на традицията. Той трябва да продължава да расте; а смяната на партньорите, изменчивите му хоризонти и привързаности поне му дават усещането, че продължава напред – илюзията за растеж.
Обикновеният тип Овен, разбира се, ще отрича яростно тези скрити подбуди зад своите действия. He може да спре да върви напред и да се опитва да проумее себе си. Той не изгражда съзнание, а личност. Като цяло не е мислител, а по-скоро строител. Овенът трябва да упражни желанието си за живот. Дневната сила се надига у него с фалическа интензивност. Няма значение какво и къде строи. Но трябва да усеща в себе си движението на съдбата. Потребно му е да се чувства задвижван от някакви по- мощни енергии.
Една оформена личност може да действа бавно, тихо, пред- намерено, понеже подхожда от относително определени устои на индивидуалната самоличност. Но типът Овен постоянно е в процес на формиране. Той е лишен от усещане за установена самоличност; няма чувство за определени граници. Винаги е отворен за нахлуването на универсалния Живот, който съвсем не е персонален. Той никога не е завършен продукт и почти не си прави труда да довършва това, което опитва. Овенът е погълнат от акта на създаване, а не от своите творения. И затова му е потребно отново да изживее сътворението, което го заставя да създава все повече и повече Сила, все повече и повече Живот. Всичко, което иска той, е да раздаде тази Сила на другите, да оплоди девствените полета с нея – и да продължи нататък, пламенно копнеещ да напоява все по-обширни и „нови“ територии.
В този смисъл Овенът е „безличен“. Ролята му е да раздава – но не нещата, които са „негови собствени“. Той е дарител на чиста енергия, енергията на дневната сила, която кипи у него. Трудно му е да превърне нещо в „свое“. И все пак, ако го стори, тогава се вкопчва в него (поне за известно време) със страст – пламенност, родена от страх и самота. Става така, защото нещото за него внезапно се превръща в символ на собствената му личност – единственото, което всъщност жадува да „притежава“, е личността, но никога не е сигурен в изграждането й, защото тя едва ли може да бъде „завършена“.
Понеже дневната и нощната сила се уравновесяват взаимно в Овен, човекът под неговото влияние винаги е в състояние на нестабилно равновесие, разпъван вътрешно от противоположностите; затова е неспокоен, раздразнителен, нервен, често невротичен. Но неговите неврози са породени от действието, от усещане за провал пред непреодолими препятствия, от умора преди усилие- то или липса на личен интерес към активността, в чието осъществяване привидно може да влага голяма енергия или страст през цялото време. Тази енергия всъщност не е „негова собствена“. Тя не е в него. Овенът непрекъснато се стреми да се реализира като личност; но тази цел неизменно е неуловима – винаги отвъд, оттатък. И така той продължава да действа, да желае, да изпитва емоции, да създава – едва успявайки да прикрие чрез напрежението на дейността празнотата и страха на един вечен юноша.
Възможно е никой от околните да не го осъзнава. Той не само е погълнат от действието, но е и актьор. Играе роли и обича усещането да го режисира невидим Драматург – защото му дава чувство за сигурност в присъщата му съдба. Той лесно може да стане голям поклонник – просто защото не е сигурен в собствената си личност. Овенът символично „си пада“ юношески по някакъв „Учител“, върху когото проектира своята страст към личността. Вместо да проявява слаб характер, той потъва в предаността към велика Личност – но за предпочитане такава, която е далечна, идеална, отсъстваща. Това поглъщане винаги е „психологическа проекция“ на собствения му копнеж за индивидуалност. Ако не съумява да отиграва във външна проява на креативност и оплождане частта от личността, тогава я проектира, трансформирайки я в интензивна (но често променлива) преданост към идеална фигура или към „велика кауза“.
В Овен личността все още не е напълно отделена от действието. Тя се съдържа в пряката непосредственост на активност, породена от ирационална сила, която на едно ниво е „инстинкт“, а на друго „Бог“. Действието тук е прямо; но тъй като усещане за вътрешна несигурност обикновено превива към земята младата издънка, зашлевена от социални бури, то често се нуждае от опора. Човекът Овен обаче трябва да прослави тази нужна форма на поддръжка; да я направи безлична, така че собствената му персона да не изглежда слаба в очите на другите – или в собствените му представи. Всъщност той знае – подсъзнателно, ако не и съзнателно, какво му липсва. Наясно е, че неговата личност едва ли е конкретен факт на този етап; че едва излиза от състоянието на субективност. Но казаното означава също, че личността му все още е вкоренена в необятността на колективния живот, че е изпълнена с потентност – с elan vital, с нарастващата и оформяща сила на всеобщата еволюция… която мнозина наричат Бог.
В Овен се усеща „пулсът на живота“ – на творческото дихание. To профучава през знака. Избухва стремглаво – и изчезва. Силата на Овен е мощта на светкавицата, която се спуска отгоре и поразява от мрака на колективното несъзнавано. Тя е силата на откровението, освободената мощ на Съдбата, която изпепелява и опложда. Такава енергия, която независимо от какво ниво се спуска като огнени потоци, придава на действията на човека Овен особена пионерска, безлична, може би космическа и съдбовна сила. Наистина, в най-благородните прояви на Овенската сила не прозира действието на отделен индивид, а на цялото – на човечеството. На по-малко възвишени нива някаква социална или религиозна група, нация, раса може да изговаря своите нужди и да заявява разрешаването им чрез такъв човек – който не е съвсем съзнателна личност и все пак е много повече от индивид.
Тъй като такъв човек усеща смисъла на съдбата, която се осъществява чрез него, ревът на гордостта може да прозира през егото му. Възможно е да стане арогантен, да предявява изисквания към обществото, сякаш всички видове привилегии му се полагат „по божествено право“. И все пак неговата гордост по-често е юношеска, смесена със смирение и странно чувство на несигурност – тъй като знае вътрешно, че не притежава източника на гордостта – че давайки сила, може да загуби контакта – и да остане празен. Това отличава гордостта на Овен от типичната за Лъв; тъй като в Лъва гордостта е съсредоточена в личността и се корени в стремящото се към прослава „аз съм“. Човекът Овен ще наблегне на „съм“, а не на „аз“. Той се гордее с това, което прави, със създаваното чрез него, с тази огромна сила, която е под негово командване, с могъщата мъжественост на неговия организъм. Основното не е какво е той като личност, защото никога не е съвсем сигурен какво представлява.
Овен е зората на личността като обективен и осъзнат факт в цикъла на човешкото разгръщане. В това своеобразно разсъмване светлината на съзнанието постепенно пропълзява през небето на изток, пробуждайки всички сили, които принадлежат на царството на деня. Но на запад все още тъне мрак. Силата на нощта продължава да владее огромни области на човешката психика. Отсега нататък тя ще контролира спомените и ще владее областите под хоризонта. Те съставляват подсъзнанието.
Когато човек се събуди, той си спомня своите сънища – здрачния спомен за нощното състояние на психиката. Тяхната ирационалност преследва събужданията му. И понеже притеглянето на нощната сила е все още силно и настойчиво, човекът Овен се вкопчва с догматична или предана интензивност в „идеите“, в „разума“ и „логиката“. Те стават свидетели на триумфа на дневната сила над ирационалните фантазии на царството на нощта. Превръщат се в крепостта на формата и последователността над хаоса и пренаталните страхове. Но ако човекът Овен изостави съзнанието и се оттегли навътре, той се оказва почти потопен в плодотворната фантазия на своето подсъзнание.
С преминаването на повратната точка на пролетното равноденствие нощната сила, победена от нарастващата интензивност на дневната, напуска сцената на съзнанието, но само за да стане интровертна, подсъзнателна или трудно опознаваема. Вече показахме как тази нощна сила достига своето пълно осъщестняване в Козирог чрез реализация на социално-културния идеал за общностна цялост – Държавата. В двата следващи зодиакални знака – Водолей и Риби, същият групообразуващ порив, тази воля за изграждане на колективно и постоянно „по-голямо цяло“ от множество личности, се одухотворява – става нещо повече от физически и от социален феномен. Затова Водолеят символизира социалния идеализъм, социалната реформа, социалната трансформация под влиянието на Уран; а в Риби стигаме до концепцията за „невидимата общност“ и „тържествуващата Църква“ – на Небето, онази „Общност на светиите“, която се символизира от Нептун.
Нощната сила в Овен действа по още по-трансцендентен начин. Нейният символ е „агнецът, погубен за изкуплението на света“ – с други думи, мъченичеството. Чрез него човекът Овен извършва необяснимо действие, което е подтикнато от голямото му желание да живее и да постигне безсмъртие като личност – защото да си мъченик означава да станеш – в очите на обществото – безсмъртен символ на една Кауза. А именно, чрез смъртта да се осъществиш като личност.
Говорим за безсмъртието на семето, което умира като семе, за да има отново живот и растителност, за безконечното разпъване на кръста на посятото във Везни. Семето умира с настъпването на новия живот, както нощта и звездите изчезват с блестящия изгрев. И тази смърт на нощта и звездите, и погиването на семето преследват подсъзнанието на типа Овен, който не е изцяло погълнат от неистова дейност и сеитба на плодородие. Ето защо въображението на Овена, отвъд прага на съзнанието, копнее за семето, което за него е Майката. Докато със съзнателната си при- рода той действа за бъдещето, подсъзнателно мечтае за миналото.
Балансът между съзнателно и несъзнателно е много фин в Овена също и във Везни. И двата са знаци на равновесие, при което дневната и нощната сила са с почти равна мощ. Само „почти“ равна мощ, защото в Овен дневната сила има външен импулс, който осигурява нейната доминация – но това е господство, което трябва да отдаде почит на миналото, на нощната сила.
Поне в известен смисъл човекът Овен е призован да пожертва своето минало, да го изгори на олтара на посвещаването си на новия живот. Това жертвоприношение би могло да е радостно или ведро и спокойно действие; но мощта на нощната сила в подсъзнанието често го превръща в драматично мъченичество. От тук произтича чувството на самосъжаление, което толкова често се среща у хората под Овен. Същото самосъжаление е породено от отслабващата сила на нощта, все още вкопчена в своята хегемония. To е отрицателна характеристика на Овен. Самосъжаление, умора преди действието, нагласа „каква е ползата“, усещане за „прежалена жертва“ на съдбата – всички те са негативни черти на този знак. Възможно е да бъдат преодолени само когато съзнателното его успее да „асимилира съдържанието на Несъзнаваното“ (по терминологията на К. Г. Юнг), когато всички енергии на типа Овен са въплътени умишлено и съзнателно в работа и съдба, съзнателно приемани и освободени от оценъчни нагласи.
Това е Овенът: неговата сила и слабост, неговото бреме на съдбата. Песента на Овена е тази на слънчевата „екзалтация“, защото чрез нея Слънцето – „издигнато“ в Овен – чувства за първи път, че победата е спечелена. Същото надмогване на нощта се празнува на деветнадесетия градус от Овен – точката на „екстаз“ на слънчевата сила. Това е символичният ден на Възкресението – Великден. По-късно, в Лъв, съзнателното слънчево его ще се реализира напълно в радостта от творческото себеизразяване; но на 19° в Овен дневната сила триумфира с очистването на първата любов на юношеството. Тогава Животът се излива изобилно в младежа, който усеща как се разпростира във вселената. Това наистина е великденската песен на радостта – първият цъфтеж на дърветата, преди зелените листа да избуят в Телец.
Из „Пулсът на живота“, Дейн Ръдиар.
Нели Плерома - астрологичен сайт 