Имената на Пълнолунията


В древността някои народи са дали имена на пълнолунията, които са служили като ориентир за типичните дейности, извършвани от тях през годината, или са описвали явления и условия, характерни за даден месец. Цитираните по-долу имена са дадени от индианските племена алгонквин (Algonquin), жи­вели в региони от Нова Англия до езерото Супериор (Горното езеро) в северо­източната част на Северна Америка.

Януари: Вълча луна (Full Wolf Moon), Старата луна (Old Moon), Ледена луна (Ice Moon).

Февруари: Снежна луна (Full Snow Moon), Гладна луна (Hunger Moon), Луна на бурите (Storm Moon).

Март: Червена луна (Full Worm Moon), Сокова луна (Sap Moon), защото на пролет първо пролазват червеите и тръгва сокът в кленовите дървета.

Април: Розова луна (Full Pink Moon), заради разцъфващите първи пролет­ни цветя, Луна на поникващата трева (Sprouting Grass Moon), Луна на яйцата (Egg Moon), Рибна луна (Fish Moon).

Май: Луна на цветята (Full Flower Moon), Луна за засаждане на царевицата (Corn Planting Moon), Млечна луна (Milk Moon).

Юни: Ягодова луна (Full Strawberry Moon), Розова луна (Rose Moon), Гореща луна (Hot Moon), Медна луна (Honey Moon – на пчелния мед).

Юли: Рогата луна (Full Buck Moon), Луна на гръмотевиците (Thunder Moon), Луна на сеното (Hay Moon).

Август: Луна на есетрата (Full Sturgeon Moon), Луна на зелената царевица (Green Corn Moon), Червена луна (Red Moon).

Септември: Царевична луна (Full Corn Moon), т.е. времето за събиране на вече зрялата царевица, или Жътварска луна (Harvest Moon), но ако е най-близ­кото пълнолуние до есенното равноденствие – преди или след него, като това пълнолуние може да се случи и в началото на октомври.

Октомври: (ако е във втората половина на месеца) Ловджийска луна (Full Hunter’s Moon), Луна на пътуванията (Travel Moon), Кървава луна (Blood Moon), Умираща луна (Dying Moon).

Ноември: Луна на бобъра (Full Beaver Moon), т.е. време за залагане на ка­пани за бобри, преди да замръзнат блатата, заради техните кожи, нужни за из­работката на дрехи; Скрежна луна (Frost Moon), Луна на мъглите (Fog Moon).

Декември: Студена луна (Full Cold Moon), Луна на дългите нощи (Long Nights Moon).

От всички тези имена на пълнолунията у нас са по-известни Жътварската и Ловджийската луна. Хората отдавна забелязали, че при пълнолуние, случ­ващо се около есенното равноденствие, Луната изгрява почти по едно и също време в самото начало на нощта в продължение на няколко поредни вече­ри. Някога това е създавало удобства за прибирането на реколтата до късно през нощта – на лунна светлина.

По материал на Пенчо Маркишки

Петима мъдреци


Петима мъдреци се загубили в гората.

Първият казал:

– Ще тръгна наляво – така ми подсказва интуицията.

Вторият:

– Ще тръгна надясно – в повечето случаи надясно е правилната посока.

Третият:

– Аз ще се върна назад – дойдохме оттам, значи е сигурно, че ще изляза от гората.

Четвъртият:

– Аз ще продължа напред – трябва да се движа нататък, гората все ще свърши и ще се появи нещо ново.

Петият:

– Не сте прави. Нито един от вас не е прав. Има по-добър начин. Почакайте ме.

Петият намерил най-високото дърво и се покатерил на него. Докато си пробирал път между клоните на короната му, останалите четирима се разбягали – всеки в избраната от него посока. От върха на дървото петият видял накъде трябва да се върви, за да се излезе от гората най-бързо. Дори можел да каже кой от другите четирима мъдреци ще се измъкне пръв и кой – последен. От мястото си виждал и най-краткия път. Разбрал, че се е оказал над проблема и е решил задачата най-успешно от всички! Той знаел, че е направил всичко правилно и както трябва, а другите – не. Те били инатливи и не го послушали. Той бил Истинският Мъдрец!

Но… Той грешал. Всички постъпили правилно.

Този, който тръгнал наляво, нагазил в най-гъстата, непроходима част на гората. Наложило му се да гладува и да се крие от диви зверове. Но се научил да оцелява в гората, станал част от нея и можел да предаде новопридобития си опит на другите.

Този, който тръгнал надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да краде заедно с тях. Но след известно време той пробудил у разбойниците нещо, за което те били забравили – човечност и състрадание. Разкаянието на някои от тях било толкова силно, че след смъртта му самите те станали мъдреци.

Този, който се върнал назад, направил пътечка през гората, която не след дълго станала път с жалони за всички, които искали да се насладят на гората без да рискуват да се загубят.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той попаднал на места, където не бил стъпвал човешки крак и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животински видове.

Този, който се покатерил на дървото, станал специалист по намиране на кратки пътища. Към него се обръщали всички, които искали да си решат проблемите по бързия начин, даже ако това няма да доведе до развитие…

Така и петимата мъдреци изпълнили предназначената им мисия на този свят…

Източник: интернет

~~~~

Поуката каква е – Всеки път води нанякъде. Най-ценното е да откриеш кой е твоят и да не се страхуваш да поемеш по него. 

 


Заглавно изображение: „Изкуството на приказките“ – Хауърд Дейвид Джонсън

НелСт

15.04.19

За Меркурий – митологично и метафорично


Познаването на митологията на дадена планета помага за по-доброто разбиране на нейните принципи и проявления в живота. В Средновековието Меркурий е бил известен като Меркуриус, бог на алхимиците. В гръцките легенди единството на Хермес и Афродита създало тъй наречения хермафродит, който е едновременно мъж и жена и затова древните астролози са го приемали като  неутрална планета. 

Голяма част от архетипа на Меркурий в астрологията се свързва с движението и пътуването. Фактът, че Меркурий е и най-близката до Слънцето планета и извършва въртенето си по-бързо (88 дни), също е допринесъл за свойството „днес е тук, а утре го няма“.  Още в древни времена, хората рядко са виждали Меркурий в небето и когато това се случело, то било за кратко, което допринесло представата за това божество да бъде като за скрито, несигурно. След като Меркурий никога не се отклонява на повече от 28° от Слънцето, е видим само когато е най-далеч от него и може да бъде забеляз­ван единствено за кратки периоди точно преди или след залез.

„Богът на крадците“ – с това прозвище е известен Меркурий. Интересно, как богът на ума и тънкото перо от което излизат красиви и възвишени фрази би могъл да е и бог на крадците? Така е, защото човешкият интелект като цяло е аморален. Функцията му, изразена в рационална мисъл, не е задължително да е обвързана в етични норми. Същият умствен процес, който може да доведе човек към написване на книга, може да бъде използван и за разбиване на ключалки или измъкване на големи суми от наивници чрез продажба на фалшиви акции или друг вид измами. Тук е важно да се види, как е аспектиран Меркурий в рождената карта. При добра връзка със Слънцето и Юпитер, умът става могъща сила, проводник на доброто. При съвпад на Меркурий със Слънцето, интелектът е свързан с усещане за посока, за цел. Съзнателната воля (Слънцето) и рационалният ум (Меркурий) се обединяват по много интензивен начин. Важно е да се разгледат знака и домът, в които са разположени, за да се прецени какъв е точният фокус, а след това да се разгледат аспектите с други планети, за да се види дали човек ще бъде подкрепен за постигане на целите си. Добрита аспекти на Меркурий с Луната са пък един много силен показател за силен интелект. Тук искам да вмъкна и един цитат на П. Пий, много добре описващ още едно от лицата на Меркурий: „Хора със силен Меркурий или силно изразени Близнаци или Трети дом (понякога Дева или Шести дом) често са един вид Питър Пановци. Те притежават изисканото, бляскаво очарование на Меркурий, но не са съвсем „порастнали“. Тази „вечна младост“ бележи или творческа личност, или напълно неразвит индивид – а понякога и двете. Аналитиците по Юнг наричат такъв тип личност puer aeternus – вечното хлапе. С цялото очарование на децата тези хора се носят през живота без забележима цел, специализират се в любовни афери стил Дон Жуан и дърдорят безкрайно за изумителните съзидателни дела, които някой ден ще сторят. Женското съответствие на такива личности е puella aeterna, която живее за любов, поставя собствената си физическа красота над всичко друго и минава през мъжете за рекордно кратко време. Като цяло тя е стимулираща личност, с обичайния чар на Меркурий и може наистина да вдъхновява мъжете, които обича и чрез които живее толкова удобно на чужд гръб. Но в нея има празнота, нещо нищожно в неспособността й да се обвързва. Трябва да се отбележи обаче, че тези хлапаци и хлапачки понякога спират да дърдорят за великите постижения в бъдещето и действително се хващат на работа да постигнат нещо. Когато го сторят, може да станат велики актьори или пък писатели – и наистина, повечето артистични личности имат поне малко от риег или puella в себе си.“

Освен всичко това не бива да се забравя, че Меркурий има и по-висш, метафизичен аспект, който често се пропуска, а именно, че самият Аполон е направил Хермес водач на душите между този свят и отвъдния. Бог Хермес можел да се движи свободно между подземния свят, Земята и Олимп. Никой друг бог не е бил способен да влиза и излиза от подземния свят както Хермес. Всеки друг влязъл в царството на Хадес оставал там завинаги, освен ако не му се даде специален пропуск лично от владетеля. Така е и с човешкия ум и способността му да пътува където пожелае: границите са поставени изцяло от него!

НелСт

20.02.2019г

Заглавно изображение: „Меркурий и спящият пастир“ /1632-33г/, картина на Петер Паул Рубенс /28 юни 1577 г., Зиген, Германия/ –  фламандски художник от епохата на Барока, известен със своя екстравагантен стил, който подчертава и въплъщава подвижността, жизнеността, цвета и чувствеността.

Използвана литература: А.Гутман, К. Джонсън „Митична астрология“


Внимание: Запазени авторски права върху всички статии публикувани на сайта. Може да споделите чрез активен линк или връзките по-долу..