За Меркурий – митологично и метафорично


Познаването на митологията на дадена планета помага за по-доброто разбиране на нейните принципи и проявления в живота. В Средновековието Меркурий е бил известен като Меркуриус, бог на алхимиците. В гръцките легенди единството на Хермес и Афродита създало тъй наречения хермафродит, който е едновременно мъж и жена и затова древните астролози са го приемали като  неутрална планета. 

Голяма част от архетипа на Меркурий в астрологията се свързва с движението и пътуването. Фактът, че Меркурий е и най-близката до Слънцето планета и извършва въртенето си по-бързо (88 дни), също е допринесъл за свойството „днес е тук, а утре го няма“.  Още в древни времена, хората рядко са виждали Меркурий в небето и когато това се случело, то било за кратко, което допринесло представата за това божество да бъде като за скрито, несигурно. След като Меркурий никога не се отклонява на повече от 28° от Слънцето, е видим само когато е най-далеч от него и може да бъде забеляз­ван единствено за кратки периоди точно преди или след залез.

„Богът на крадците“ – с това прозвище е известен Меркурий. Интересно, как богът на ума и тънкото перо от което излизат красиви и възвишени фрази би могъл да е и бог на крадците? Така е, защото човешкият интелект като цяло е аморален. Функцията му, изразена в рационална мисъл, не е задължително да е обвързана в етични норми. Същият умствен процес, който може да доведе човек към написване на книга, може да бъде използван и за разбиване на ключалки или измъкване на големи суми от наивници чрез продажба на фалшиви акции или друг вид измами. Тук е важно да се види, как е аспектиран Меркурий в рождената карта. При добра връзка със Слънцето и Юпитер, умът става могъща сила, проводник на доброто. При съвпад на Меркурий със Слънцето, интелектът е свързан с усещане за посока, за цел. Съзнателната воля (Слънцето) и рационалният ум (Меркурий) се обединяват по много интензивен начин. Важно е да се разгледат знака и домът, в които са разположени, за да се прецени какъв е точният фокус, а след това да се разгледат аспектите с други планети, за да се види дали човек ще бъде подкрепен за постигане на целите си. Добрита аспекти на Меркурий с Луната са пък един много силен показател за силен интелект. Тук искам да вмъкна и един цитат на П. Пий, много добре описващ още едно от лицата на Меркурий: „Хора със силен Меркурий или силно изразени Близнаци или Трети дом (понякога Дева или Шести дом) често са един вид Питър Пановци. Те притежават изисканото, бляскаво очарование на Меркурий, но не са съвсем „порастнали“. Тази „вечна младост“ бележи или творческа личност, или напълно неразвит индивид – а понякога и двете. Аналитиците по Юнг наричат такъв тип личност puer aeternus – вечното хлапе. С цялото очарование на децата тези хора се носят през живота без забележима цел, специализират се в любовни афери стил Дон Жуан и дърдорят безкрайно за изумителните съзидателни дела, които някой ден ще сторят. Женското съответствие на такива личности е puella aeterna, която живее за любов, поставя собствената си физическа красота над всичко друго и минава през мъжете за рекордно кратко време. Като цяло тя е стимулираща личност, с обичайния чар на Меркурий и може наистина да вдъхновява мъжете, които обича и чрез които живее толкова удобно на чужд гръб. Но в нея има празнота, нещо нищожно в неспособността й да се обвързва. Трябва да се отбележи обаче, че тези хлапаци и хлапачки понякога спират да дърдорят за великите постижения в бъдещето и действително се хващат на работа да постигнат нещо. Когато го сторят, може да станат велики актьори или пък писатели – и наистина, повечето артистични личности имат поне малко от риег или puella в себе си.“

Освен всичко това не бива да се забравя, че Меркурий има и по-висш, метафизичен аспект, който често се пропуска, а именно, че самият Аполон е направил Хермес водач на душите между този свят и отвъдния. Бог Хермес можел да се движи свободно между подземния свят, Земята и Олимп. Никой друг бог не е бил способен да влиза и излиза от подземния свят както Хермес. Всеки друг влязъл в царството на Хадес оставал там завинаги, освен ако не му се даде специален пропуск лично от владетеля. Така е и с човешкия ум и способността му да пътува където пожелае: границите са поставени изцяло от него!

НелСт

20.02.2019г

Заглавно изображение: „Меркурий и спящият пастир“ /1632-33г/, картина на Петер Паул Рубенс /28 юни 1577 г., Зиген, Германия/ –  фламандски художник от епохата на Барока, известен със своя екстравагантен стил, който подчертава и въплъщава подвижността, жизнеността, цвета и чувствеността.

Използвана литература: А.Гутман, К. Джонсън „Митична астрология“


Внимание: Запазени авторски права върху всички статии публикувани на сайта. Може да споделите чрез активен линк или връзките по-долу..

 

 

Марс в митологията


Картината на Диего Веласкес – „Марс“, много точно изобразява стационарното положение на този бог в момента. В очакване да тръгне отново напред и да внесе в живота ни така желания импулс за действие, вяра и непоколебмост, реших да напиша малко повече за митологичното значение на Марс. То осигурява нашата първоначална представа за поведението му в рождената карта, а оттам и за влиянието му в нашия живот. 

С известни притесненения са следели действието на планетата Марс, астролозите от Ренесанса и Средновековието – за тях тя почти винаги е била предвестник за войни, чума и треска. Гърците са се обръщали със същата сдържаност и към бог Арес /Марс/, чието владение била войната. Той е бил законен син на Зевс (Юпитер) и Хера (Юнона). Наслаждавал се на всяка битка и обичал насилието заради самото него. И макар, че имал и много последователи, воини които са му служели или следвали за да развият някои от неговите качества, те също са се боели от него. Собствената му сестра Атина го опре­деля като „плод на гнева, изграден от зло, двуличен лъжец“. Когато богът на войната е ранен в битка от героя Диомед, той вбесен отлита към Олимп да се оплаче на баща си. Зевс обаче му казва: „Не ми хленчи, двуличен лъжецо. За мен ти си най-омразният от боговете на Олимп. Войните, споровете и сбиванията са ти на сърце.“ Арес е имал сестра-близначка на име Ерис (Раздор), която го съпровождала на бойното поле и обожавала да разбърква страстите като разпространява фал­шиви слухове и ревност. Двамата му спътници били Страх и Паника. Животното му е куче, птицата му е лешояд и той е бил свързван със земите на Тракия, регион на север от Гърция, който обикновено е бил смятан за „варварски“. Не е имало храмове на бога на войната, нито свещени места, макар че може да се каже, че за такива са му служили бойните полета. Той рядко се споменава в различните легенди. Освен Афродита, която обо­жавала страстното му любене, и Хадес, който се радвал да набира нови обитатели в подземното си царство от загиналите във война, Арес не получавал много почит или обич на Олимп. Баща му, Зевс, не уважавал особено войнствеността му и буйния му характер, като предпочитал ясния и рационален подход на Атина. В битка Арес не бил хладнокръвен и здравомислещ стратег като нея. Той постоянно си изпускал нер­вите, хвърлял се в схватки сляпо и в неподходящ момент. Страстите му не само го привличали към битките, но и осиг­урявали мотивация за всичките му действия. 

Но макар Арес да бил слабо почитан в Гърция, в римс­кото си прераждане като Марс, той отстъпвал по ранг само на Юпитер. Бил е смятан за патриарх на Рим, защото е дал живот на Ромул и Рем, основателите на града. За римляните, които обожествявали военните герои и „бойните“ изкуства, Марс е бил героичен бог, а името му кънтяло на бойните полета. Месец март е наречен на Марс, защото това е момен­тът, когато пролетното затопляне позволява на пехотинците отново да поемат на път. В рождените карти Марс е боец. Той също е смятан и за мотиви­раща сила или енергетично ниво, чрез което някой е предизвикван да действа. Ако се съди по митология­та му, можем да приемем, че Марс действа независи­мо и когато моментът настъпи – нищо не може да го спре. 

Вавилонците наричали планетата Марс – Нергал и, както и гърците, при тях тя символизирала бога на войната. Но Нергал не бил просто бог на битките: представял е също обедното слънце, което суши земята и гори кожата, бил е бог на чумата и епидемиите; на всяко значимо бедствие. Писано е, че Нергал нахлул в земите на мъртвите, свалил черната кралица, която властвала там, и се обявил за крал на подземния свят. В други източници обаче четем, че се е стигнало до нещо като комп­ромис и Нергал управлявал заедно с Ерешкигал, тъй че земите на мъртвите имали и крал, и кралица, също като гръцките Хадес и Персефона.

Във всеки случай, лесно се вижда, че Нергал е бил свърз­ван и със Слънцето (обедната жега), и с мрака (подземния свят). Това е важно, тъй като означава, че Марс символично е свързан със Слънцето и Плутон и си взаимодейства с тези архетипи още от вавилонските времена. Тази връзка е ясно представена в астрологическата мандала, тъй като Слънцето екзалтира в Овен, знак, управляван от Марс, а на Плутон /открит на 18 февруари 1930г/, му е дадена власт над Скорпион, знак, който преди е бил управляван от Марс. Ако приемем Марс за действащ с насилие, можем да видим, че той има сходство със Слънцето. Ако приемем Марс за бог на войната и разрушенията, можем да разберем и сходството му с Плутон.

Марс, следователно, се отнася до силата и целеустремеността, които ни трябват, за да убием собствените си вътреш­ни демони. Макар като Нергал да е слизал в подземния свят, силата на Марс произлиза от собствения ни подземен свят (Плутон). Чистата сила на нашите психически комплекси, страхове и фобии ферментира във вътрешния ни мрак, докато накрая не експлодира на по­върхността. Нищо чудно, че Марс може да бъде толкова разрушителна сила! Тя се явява в съзнанието, като носи със себе си цялата негативна енергия на вътрешните ни демони. Естествено, това може да предизвика кавги, ярост, преки „военни действия“ между нас и другите. Но същата енергия, която експлодира толкова яростно в съзнанието ни, може да бъде обърната и за добро, защото това е същата могъща енергия, която може да бъде използвана да се преборим с вътрешните си демони, да им обявим война. Силата на Марс, когато за пръв път се явява от плутоновия свят на подсъзнанието, е твърде сексуална – и съвсем правилно, защото е свързана с психологическите комплекси в личното подсъзнание. Този сексуален елемент на Марс винаги е споменаван в легендите; Арес е бил любовник на Афродита, Картикея е роден от огнената сперма на Шива. В Марс можем да видим връзката между секса и агресията, между желанието и действието.

Марс е енергия, която в първичното си състояние е без усещане за посока – но когато се свърже със силна целеустременост, може да осъществи всичко. Така планетата на целеустремеността (Слънцето) екзалтира в знака, управляван от Марс, а самият Марс екзалтира в Козирог, знак, управляван от Сатурн, символ на дисциплината. Когато суровата енергия на Марс е контролирана от съзнателна цел, т.е. когато е подвлас­тна на Слънцето, символ на Аза, равновесието и личната мощ са едновременно възможни. А когато е управлявана от сатурнова дисциплина, експлозивната сила на Марс може да пре­мести планини. Хора родени със силен Марс би трябвало да бъдат окуражавани да се заемат със спорт или поне да изпълняват редовни физически упражнения, за да изхвърлят огромното количество енергия, която се трупа в тях. Ако това не се случи или когато функцията на Марс в личността е потисната, количеството натрупани чувства, задържани вътре, обикновено дава резул­тат под формата на избухвания, насилие, които могат да доведат до сериозни последици. Същото натрупване на чувства може да се прояви и като болест (особено възпаление или треска) в организма, ако се задържа твърде дълго. 

Хората, чиито Марс е добре поставен в наталната карта и още повече, ако те го усещат и развиват, могат да изживеят живота си целеустремено, с волята да постигат мечтите, желанията и стремежите си с  лекота.

НелиСт

17.05.2014г

Използвана литература: Ариел Гутман и Кенет Джонс „Митична астрология“. 

Заглавно изображение: Марс, картина на испанския художник Диего Веласкес, роден на 6 юни 1599г в Севиля


Внимание: Запазени авторски права върху всички статии публикувани на сайта. Може да споделите чрез активен линк или връзките по-долу.

Митологичният Нептун


Не е чудно, че астрологичният Нептун управлява не­разрешимите мистерии, защото е загадка това, че традиционно свързваме тази планета с темпераментния бог на моретата, известен със своята бурна личност в митовете на Гърция и Рим – културният източник на целия ни планетарен символизъм. Не трябва ли Нептун да е най-духовната и чувствителна от всички планети – универсален пацифист, който не може да настъпи дори тревичка или да нарани мушица? Не го ли смятаме за планетата, която е пропита със състрадание и ни изкушава напълно да слеем нашето съзнание с всичко, което е живо, разсейвайки илюзията, че притежаваме обособена идентичност?

Нептун ще подхранва душата ни с неограничена Божес­твена енергия и ще ни вдъхновява да поддържаме телата си с диетични храни като плодове, семена, ядки и зеленчуци. Нептун не би убил животно и не би изтърпял проливането на кръв в името на жестокостта или насилието. Въпреки това, митологически, Нептун не е бил пацифист или мирот- ворец. Той олицетворява океанската шир, която рядко е спокойна и предсказуема. Неговите мощни вълни се разби­ват драматично в крайбрежните скали, а внезапните морски бури правят водата бурна и опасна.

Действителната планета Нептун не е била известна до 1846 г. – важно събитие, което възвестява готовността на човечеството да използва тези планетни енергии с по-голя­ма обществена осъзнатост. Може би ни е отнело хилядоле­тия, за да абсорбираме по-добрата, по-благата страна на

този планетен архетип. Този аспект на Нептун вероятно е получил тласък по време на развитието на водната енергия на Риби през ранните етапи от християнството, с Исус като жив символ на всички онези просветлени черти, които сега очакваме от духовния спасител с единно съзнание Нептун. Такова е лицето на Нептун, което познават всички астроло­зи – този, който носи ореола.

Гърците се фокусирали повече върху “паганистките”, свързани с природата, качества на нептуновия принцип, и върху разярения поглед на бога Посейдон, който бил огнен по нрав и воден по елементарен инстинкт, което го правело толкова темпераментен, че стигал до ярост! Той определе­но не притежавал въздушната лекота на типичния небесен бог, нито изглеждал спокоен и благ (този “благ” нептунов образ станал популярен в края на 60-те). Омир дал на Посейдон прозвището “Земетръсния”, което също описва колко се разтърсваме, когато сме разярени.

И така, какъв все пак е Посейдон? Нека да кажем, че той бил травматизиран скоро след своето раждане, както и неговия брат Хадес (Плутон), и обвиняван от някои, че в резултат на това станал малко извратен. Техният баща бил раздразнителният, параноичен Кронос (когото познаваме повече от римската митология като Сатурн). Кронос изпад­нал в маниакално състояние във връзка с едно тревожно пророчество, произнесено от неговия баща Уран, веднага след като го кастрирал (това била ужасяваща връзка баща- син, подобаваща на всяка гръцка трагедия). Страховитото пророчество предупреждавало, че един ден Кронос ще бъде свален от престола от едно от своите собствени непокорни деца.

Дали това е казано злостно от наранения Уран, който възнамерявал да подкопае психологически Кронос, или наистина е било предсказание на небесния бог за бъдещето? Какъвто и да е случаят, Сатурнианците и до днес имат неспокойно, тревожно усещане относно възможността неизвестната съдба да се намеси и да разстрои статуквото на техния живот, поради което се придвижват колебливо и внимателно. Това, което по-късно прави Кронос, за да се почувства по-сигурно относно неясното бъдеще е, че пог­лъща всяко едно от първите си пет деца веднага след тяхото раждане.

Посейдон влязъл в света, само за да бъде хвърлен в състояние на мрак и страх, докато бил в ямата на бащиния си стомах – напълно изолиран от контакт с външния свят и от ласките на своята майка. Това въвежда темите за изолацията и отчуждението, глождещото чувство, че не си истинска част от външния свят и дори не си желан от своите родители. Другите му братя – освен Зевс (Юпитер) – били в същото ужасно положение, но по някаква причина Посей­дон бил по-чувствителен от останалите. Обидчивостта и враждебността поради отхвърлянето продължили да го преследват дори като възрастен – бъдете сигурни, че Посейдон ще прояви изцяло субективна и често инфантилна реакция при всяко отблъскване.

В астрологията Сатурн и Нептун все още не са в добри взаимоотношения. Бдителният Нептун знае много добре, че доминиращото влияние на Сатурн може да бъде задуша­ващо и сковаващо, особено по отношение на процеса на разгръщане на въображението. Нептун ще си позволи да играе със Сатурн само на сигурна позиция, преди да е изпаднал в паника и да се е разнищил по шевовете си. Независимо от това, астрологическият Сатурн е най-добрият фактор за ясното проявяване на прекрасните видения на Нептун.

След като Кронос бил принуден да повърне децата си, освобождавайки ги от техния затвор, Посейдон помогнал на своя брат Зевс – който имал късмета никога да не бъде погълнат – и другите си братя в победния бунт срещу смахнатия им баща. Кронос накрая бил изтикан от владе­телския трон, точно както било предсказано. Посейдон обаче си имал едно наум, поради психологическия тормоз, който преживял. Той бил измъчван от неразрешения гняв.

След като “Войната на Титаните” приключила и дошло време да се решава кой какво ще управлява в условията на новия ред на боговете, братята доста се сдърпали. Владение на Посейдон станали моретата и всички водни пътища на Земята (нептуновия символ на взаимосвързаноста). Оба­че, въпреки че обитавал със своята съпруга разкошен златен палат в океанските дълбини, Посейдон никога не се почув­ствал удовлетворен. Той искал част от славата и благата, които така лесно идвали при неговия брат Зевс. Той се чувствал измамен и накрая се съсредоточил върху нещата, които не притежавал. (Ами да, не са ли това нептунианците, които се самосъжаляват, роптаят и проклинат живота от самото начало – скапан късмет – докато тайно си мечтаят за “бляскавия” живот на другите?

Обзалагам се, че Посейдон е негодувал срещу справед­ливостта в живота. Съдбата е благословила Зевс с неговия постоянно активен, вълнуващ социален живот, който му позволява да живее високо на божествената, слънчева пла­нина, извисяваща се в облаците – докато този меланхоличен морски бог е потопен в мрачните и мълчаливи дълбини, надалеч от всички събития, протичащи навън по широкия свят. Владението на Хадес се оказало дори по-мрачно и по-отдалечено място, въпреки че донякъде му подхождало много добре. Посейдон обаче имал смесени чувства относ­но живота, който му поднесла съдбата.

Той посещавал от време на време планината Олимп и престоявал там, но това още повече подхранвало апетита му. Всеки път обаче, когато този морски бог се опитвал да заграби парче от имуществото (като Атина или Атика), той се провалял пред някой друг бог или богиня, които се състезавали за същата територия. Всички мечти на Посей­дон да натрупа солиден имот и да добие по-голяма власт над света пропаднали. (Някои нептунианци може да съхра­няват подсъзнателно пораженска нагласа, което ги води до постоянни провали.)

Когато не успявал, Посейдон реагирал бурно и яростно. Той предизвиквал разрушителни наводнения (символи­зиращи сълзите на гнева) и дори земетръси – той ставал непоносим, когато не постигал своето! Всъщност, тези ра­зочарования показват как Космосът му казвал, че да върви след съблазните на материалния свят (представени чрез градове и земи) не е правилният път за него. Той си имал специфична роля, която трябвало да играе, и тя включвала тайните селения на нашия вътрешен живот. Представянето във външния сеят – което носи възхвали и внимание – не влизало в неговите задължения. Все пак, не е ясно дали Посейдон някога е разбрал това послание.

Дори на този сприхав воден бог да не му харесва, архетипът, който представя, е намерил своя истински дом в океана, символизирайки дълбините на нашето подсъзна­ние. Водата е елемент с висока емоционална мощ, която от време на време може да прелее, събуждайки съзнанието и потопявайки цялата логика и разум, особено когато сме провокирани и разстроени. Астрологическият Нептун е бил обвиняван в предизвикване на такива реакции, особено когато усещаме, че не можем повече да задържаме скритите или потиснати чувства – те съвсем ирационално избликват на повърхността по изненадващо неконтролиран начин. Това със сигурност е случай на Посейдонов бунт в нас.

По време на нашите нептунови транзити разочарова­нията може да се натрупат до едно създаващо дискомфорт ниво. Това, което е било потопено, внезапно изригва на повърхността като гейзер. Посейдон можел да разцепва планини на две, когато наистина бил разярен. Не е трудно да си представим бъркотията, създадена от една помитаща всичко лавина. Затова не би трябвало винаги да описваме Нептун в мечтателна и спокойна светлина, защото при­тежава и друга страна, която остро реагира при стрес: хистеричната, земетръсна страна, когато емоциите са като тайфун или като онези прочути морски бури на Посейдон.

Нептун не избухва толкова често като Уран, планета известна повече със своите внезапни житейски трусове. Въпреки това, когато изучаваме определени транзити на Нептун, трябва да имаме предвид възможността за драма­тични емоционални изблици, в резултат на което се правят, печелещите Оскар филми!

Източник: Бил Тиърни – Жизненост и благополучие с Нептун

Нели Станева

08.07.2012