Познаването на митологията на дадена планета помага за по-доброто разбиране на нейните принципи и проявления в живота. В Средновековието Меркурий е бил известен като Меркуриус, бог на алхимиците. В гръцките легенди единството на Хермес и Афродита създало тъй наречения хермафродит, който е едновременно мъж и жена и затова древните астролози са го приемали като неутрална планета.
Голяма част от архетипа на Меркурий в астрологията се свързва с движението и пътуването. Фактът, че Меркурий е и най-близката до Слънцето планета и извършва въртенето си по-бързо (88 дни), също е допринесъл за свойството „днес е тук, а утре го няма“. Още в древни времена, хората рядко са виждали Меркурий в небето и когато това се случело, то било за кратко, което допринесло представата за това божество да бъде като за скрито, несигурно. След като Меркурий никога не се отклонява на повече от 28° от Слънцето, е видим само когато е най-далеч от него и може да бъде забелязван единствено за кратки периоди точно преди или след залез.
„Богът на крадците“ – с това прозвище е известен Меркурий. Интересно, как богът на ума и тънкото перо от което излизат красиви и възвишени фрази би могъл да е и бог на крадците? Така е, защото човешкият интелект като цяло е аморален. Функцията му, изразена в рационална мисъл, не е задължително да е обвързана в етични норми. Същият умствен процес, който може да доведе човек към написване на книга, може да бъде използван и за разбиване на ключалки или измъкване на големи суми от наивници чрез продажба на фалшиви акции или друг вид измами. Тук е важно да се види, как е аспектиран Меркурий в рождената карта. При добра връзка със Слънцето и Юпитер, умът става могъща сила, проводник на доброто. При съвпад на Меркурий със Слънцето, интелектът е свързан с усещане за посока, за цел. Съзнателната воля (Слънцето) и рационалният ум (Меркурий) се обединяват по много интензивен начин. Важно е да се разгледат знака и домът, в които са разположени, за да се прецени какъв е точният фокус, а след това да се разгледат аспектите с други планети, за да се види дали човек ще бъде подкрепен за постигане на целите си. Добрита аспекти на Меркурий с Луната са пък един много силен показател за силен интелект. Тук искам да вмъкна и един цитат на П. Пий, много добре описващ още едно от лицата на Меркурий: „Хора със силен Меркурий или силно изразени Близнаци или Трети дом (понякога Дева или Шести дом) често са един вид Питър Пановци. Те притежават изисканото, бляскаво очарование на Меркурий, но не са съвсем „порастнали“. Тази „вечна младост“ бележи или творческа личност, или напълно неразвит индивид – а понякога и двете. Аналитиците по Юнг наричат такъв тип личност puer aeternus – вечното хлапе. С цялото очарование на децата тези хора се носят през живота без забележима цел, специализират се в любовни афери стил Дон Жуан и дърдорят безкрайно за изумителните съзидателни дела, които някой ден ще сторят. Женското съответствие на такива личности е puella aeterna, която живее за любов, поставя собствената си физическа красота над всичко друго и минава през мъжете за рекордно кратко време. Като цяло тя е стимулираща личност, с обичайния чар на Меркурий и може наистина да вдъхновява мъжете, които обича и чрез които живее толкова удобно на чужд гръб. Но в нея има празнота, нещо нищожно в неспособността й да се обвързва. Трябва да се отбележи обаче, че тези хлапаци и хлапачки понякога спират да дърдорят за великите постижения в бъдещето и действително се хващат на работа да постигнат нещо. Когато го сторят, може да станат велики актьори или пък писатели – и наистина, повечето артистични личности имат поне малко от риег или puella в себе си.“
Освен всичко това не бива да се забравя, че Меркурий има и по-висш, метафизичен аспект, който често се пропуска, а именно, че самият Аполон е направил Хермес водач на душите между този свят и отвъдния. Бог Хермес можел да се движи свободно между подземния свят, Земята и Олимп. Никой друг бог не е бил способен да влиза и излиза от подземния свят както Хермес. Всеки друг влязъл в царството на Хадес оставал там завинаги, освен ако не му се даде специален пропуск лично от владетеля. Така е и с човешкия ум и способността му да пътува където пожелае: границите са поставени изцяло от него!
20.02.2019г
Заглавно изображение: „Меркурий и спящият пастир“ /1632-33г/, картина на Петер Паул Рубенс /28 юни 1577 г., Зиген, Германия/ – фламандски художник от епохата на Барока, известен със своя екстравагантен стил, който подчертава и въплъщава подвижността, жизнеността, цвета и чувствеността.
Използвана литература: А.Гутман, К. Джонсън „Митична астрология“
Внимание: Запазени авторски права върху всички статии публикувани на сайта. Може да споделите чрез активен линк или връзките по-долу..
