Петима мъдреци


Петима мъдреци се загубили в гората.

Първият казал:

– Ще тръгна наляво – така ми подсказва интуицията.

Вторият:

– Ще тръгна надясно – в повечето случаи надясно е правилната посока.

Третият:

– Аз ще се върна назад – дойдохме оттам, значи е сигурно, че ще изляза от гората.

Четвъртият:

– Аз ще продължа напред – трябва да се движа нататък, гората все ще свърши и ще се появи нещо ново.

Петият:

– Не сте прави. Нито един от вас не е прав. Има по-добър начин. Почакайте ме.

Петият намерил най-високото дърво и се покатерил на него. Докато си пробирал път между клоните на короната му, останалите четирима се разбягали – всеки в избраната от него посока. От върха на дървото петият видял накъде трябва да се върви, за да се излезе от гората най-бързо. Дори можел да каже кой от другите четирима мъдреци ще се измъкне пръв и кой – последен. От мястото си виждал и най-краткия път. Разбрал, че се е оказал над проблема и е решил задачата най-успешно от всички! Той знаел, че е направил всичко правилно и както трябва, а другите – не. Те били инатливи и не го послушали. Той бил Истинският Мъдрец!

Но… Той грешал. Всички постъпили правилно.

Този, който тръгнал наляво, нагазил в най-гъстата, непроходима част на гората. Наложило му се да гладува и да се крие от диви зверове. Но се научил да оцелява в гората, станал част от нея и можел да предаде новопридобития си опит на другите.

Този, който тръгнал надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да краде заедно с тях. Но след известно време той пробудил у разбойниците нещо, за което те били забравили – човечност и състрадание. Разкаянието на някои от тях било толкова силно, че след смъртта му самите те станали мъдреци.

Този, който се върнал назад, направил пътечка през гората, която не след дълго станала път с жалони за всички, които искали да се насладят на гората без да рискуват да се загубят.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той попаднал на места, където не бил стъпвал човешки крак и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животински видове.

Този, който се покатерил на дървото, станал специалист по намиране на кратки пътища. Към него се обръщали всички, които искали да си решат проблемите по бързия начин, даже ако това няма да доведе до развитие…

Така и петимата мъдреци изпълнили предназначената им мисия на този свят…

Източник: интернет

~~~~

Поуката каква е – Всеки път води нанякъде. Най-ценното е да откриеш кой е твоят и да не се страхуваш да поемеш по него. 

 


Заглавно изображение: „Изкуството на приказките“ – Хауърд Дейвид Джонсън

НелСт

15.04.19

Не хвърляй бисери на прасетата


Веднъж при едни стар мъдрец на вратата почукала млада непозната жена, която през сълзи, разказала на стареца своята история.

– Аз не зная как да живея. През целият си живот съм се отнасяла с хората така, както бих искала те да се отнасят с мен. Винаги съм била искрена и съм им разкривала душата си. При всяка възможност се стараех да върша добро, не съм очаквала нищо в замяна. Винаги съм намирала начин да им помагам. Правила съм го безвъзмездно, а често съм получавала в замяна насмешки и зло. Боли ме, обидно ми е и съм много огорчена от хората. Кажете ми, как да живея?

Мъдрецът я изслушал търпеливо и и казал:

– Съблечи се чисто гола и излез така на улицата.

– Простете, но вие навярно се шегувате или сте луд!? Ако направя това, аз не знам какво да очаквам от минувачите. Още някой който да ме наругае или унижи.

Мъдрецът станал, отворил вратата и поставил огледало на един стол.

– Ти се срамуваш да тръгнеш гола по улицата, но защо не се срамуваш да ходиш по света с открита душа като тази врата. Ти пускаш вътре всеки. Твоята душа е огледало, именно затова ти виждаш отражението си в другите хора. Но не всяка душа е чиста, хората със зли помисли и покварени души ще виждат своето отражение когато погледнат в чистата ти душа. Те не притежават сила и мъжество да признаят, че ти си по-добра от тях и да се променят. Това могат да направят само смелите.

– И какво мога да направя?

– Хайде, ела с мен да ти покажа нещо. Виж това е моята градина. От много години поливам тези красиви цветя и се грижа за тях. Да ти кажа честно, никога не съм виждал как се отварят пъпките на цветовете. Всичко, което мога да видя, са тези прекрасни цветя, които сменят цветовете и аромата си. Учи се от природата, дете. Виж цветята и прави като тях – отвори сърцето си към хората внимателно и незабележимо. Отвори го пред добрите хора. Избягвай тези, които късат листенцата ти и ги тъпчат с крака. Тези хора още не са дорасли до теб, затова с нищо не можеш да им помогнеш. В теб те ще виждат само своето уродливо отражение. В света има много мръсотия и зло. Но този, който иска остава чист…

Бъди искрен и честен пред себе си и пред другите.

И винаги помни – не хвърляй бисери на прасетата. Това няма да донесе щастие нито на тебе, нито на тях!

~~~~

Много хора ще се разпознаят в тази притча. Сигурна съм.

 

НелСт

10.12.2018г

 

Притча за трудните дни


Имало някога един цар. Нищо не му липсвало, живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, а наскоро след това чужд владетел нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалото.

Тогава царят разбрал, че трябва да се спасява и побягнал към съседните земи, където тамошният цар му бил приятел. Стигнал да столицата на царството и поискал да се види с владетеля, като казал на стражата, че е негов приятел. Но като видели одърпаните му дрехи, войниците не му повярвали и го отпратили.

Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия и го помолил за подкрепа. Но за негово огромно разочарование, царят му дал сто овце и го отпратил.

Огорчен и разочарован, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете – нямал по – добра алтернатива. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл пак да моли за помощ. Този път му дали петдесет овце. Не след дълго стадото му пропаднало в пропаст и той отново изгубил всички овце.

Отишъл трети път при царя и тогава той му дал двадесет и пет овце.

Започнал злополучният цар почти от нулата. Пасял си овцете и постепенно стадото му започнало да се разраства и след време се умножило до хиляда овце. Тогава той пак отишъл при приятеля си, но този път, за да му се похвали.

И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат съседното царство.

– Но защо не направи това веднага, още когато дойдох първият път при теб за помощ? – попитал изумен – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!

– Защото от него нямаше да остане камък върху камък. – отговорил мъдрият му приятел. – Аз просто почаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба. А овцете бяха само показател…

~~~~~~~~~~~~~~

Тази поучителна притча ме накара да се замисля. Всеки има своите трудни житейски периоди. В такива моменти ти се струва, че цялото зло на света се изсипва точно над теб. Притчата не казва нищо друго освен едно, че всичко тече и всичко преминава, но със сигурност трябва да се преживее. Срещу трудната съдба човек е безсилен, но това не означава, че трябва да стои и да „чака“ със скръстени ръце.

И ако някой сега чете тази притча и е изправен пред житейски трудности, то нека не се отчайва, а да помни, че и това ще мине.

Нели Станева

09.09.2018