Лунният цикъл, Дейн Ръдиар

В книгата са разгледани всички фази на лунният цикъл и съответно осемтте лунни типа личности. Много добър анализ на Дейн Ръдиар, считан за един от най-добрите астролози, новатори дал своят принос в личностно ориентираната астрология. В типичния си стил авторът разглежда по дълбокото психологическо значение и влияние на лунните фази в индивидуалното развитие на всеки отделен човек. Включени са и много примери. И още:

– Слънцето и Луната като динамичен модел на взаимовръзка.
– Жребият на щастието като индекс за личността и щастието.
– Локус Фортуна в домовете и зодиакалните знаци.
– Точката на духа и Точката на озарението.
– Планетите във връзка с лунния цикъл.
– Вторичните прогресии и значението им.
– Как да интерпретираме и прилагаме прогресивния лунен цикъл.

„Човешката личност действа основно в две сфери: областта на двойнствената слънчево-лунна взаимовръзка („живота“) и в тази на комплексната органическа взаимовръзка, установена между периодичните движения на планетите в слънчевата система като цяло (областта на „индивидуалната идентичност“). Разбрахме също, че докато Слънцето е източникът на цялата енергийна субстанция на „живота“, Луната е създателят на онези органически структури, чрез които слънчевият потенциал придобива външни форми и се видоизменя за използване в истинския живот.

От тези изявления следва, че планетите имат определена връзка с Луната, понеже те налагат отпечатъка си върху структурите, които са „създадени“ от лунната енергия на органичния живот със специални характеристики. Това може доста да озадачи и учуди ученика по астрология, макар че не бива. Той лесно признава факта, че Луната при въртенето си около Земята периодично свързва сферите на планетите, които са в орбитата на Земята, със сферите на планетите, въртящи се извън тази орбита. Той също може да разбере факта, че в окултната символика Луната се нарича „майката“ на Земята. Една майка не създава съзнателно различните органи на зародиша, който носи в утробата си, но „Великата майка“ – тоест енергията на еволюцията, която е породила биологичния вид „хомо сапиенс“ – е структуриращият принцип, функциониращ във всяка отделна майка. Този структуриращ принцип, Луната, е като тъкач, който използва конци с различни цветове и ги тласка напред и назад чрез совалката на стана, за да създаде рисунъка на тъканта. Луната в небето, подобно на совалката на тъкачен стан, снове между вътрешните и външните планети от нашата слънчева система, вплитайки в органичния гоблен на човешкия живот нишки на Меркурий и Юпитер, Венера и Марс в пределите на вътъка, определени от Сатурн. Дължината (основата) на гоблена зависи от количеството на преждата, от енергията и времето, което е било отпуснато на тъкача (Луната) от Слънцето. В този смисъл Слънцето и Сатурн са полярно противоположни, понеже те определят основата и вътъка – жизнения потенциал и космическия мащаб – на всеки организъм. Тъкачката не прави конците, но ги използва; по подобен начин Луната не контролира самите планети, а само разпределението на техните енергии. Може да се каже, че отношението между Луната и четирите основни планетни сили, на които раздава и които заставя да работят (Меркурий, Венера, Марс и Юпитер), някак напомня връзката, съществуваща между Слънцето и четирите ъгъла на рождената карта (от пресичането на наталните меридиан и хоризонт). Слънцето прекосява тези четири ъгли при изгрев, по пладне, на залез и в полунощ, и им придава своята воля и потенциално значение.

Обаче, в тази книга трябва да разглеждаме не отделната взаимовръзка на Луната или Слънцето с всяка от планетите, а влиянието, което оказват планетите – като символи на определени органични средства – върху цикличната слънчево-лунна взаимовръзка. По- точно, това, което искаме да узнаем, е как положението на всяка отделна планета в структурата на лунния цикъл засяга личния живот на човека, неговото търсене на щастие или съзидателното му изражение.“

Книгата е подходяща и ще бъде много полезна за начинаещи, които са започнали да работят и с прогностични методи.