Астрология на съдбата, Лиз Грийн

Свободната воля е да правя с радост това, което се налага

Карл Юнг

Има ли някаква съдба в нас, която оформя предварително модела на нашия живот, или я моделират реалните преживявания? Предопределени ли са опитностите, които срещаме, или ги усещаме толкова интензивно и ги помним толкова добре поради вътрешна нужда? Или има съвпадение на вътрешни нужди и външни събития, взаимосвързаност на вътрешно и външно, което прави това разделение на две сфери неуместно и дори подвеждащо“

А. Адлер

Това е книга насочена към тези които често си задават въпроси свързани със съдбата, случайностите, свободната воля, живота и смъртта.

Предначертано ли е всичко което ми се случва? Мога ли да го предотвратя? Как да приема съдбата си? Как да живея с някои условности.

Лиз Грийн е добре позната на астрологичната общност със своите книги, които се базират предимно на астро психологията и много често тя ги представя под форма на въпроси и отговори между реални участници в астро семинари.

Тази книга е по-различна и предлага доста по-задълбочено изследване на вечните въпроси които човек си задава. Авторката разглежда теми като съдба и семейство, предопределение и свободна воля, орисия и трансформация, митове и отразената в тях съдба, съдба и синхроничност от историческа, теософска, философска и разбира се астрологическа гледна точка. В книгата има също задълбочен анализ за митологията на дванадесетте зодиакална знака, както и за планетата Плутон която като, че ли е ключова в работата когато се търсят по-дълбоки отговори свързани психиката и различни взаимовръзки.

Някои от посочените притчи и примери могат да се сторят на някои по причудливи, крайни, но пък търсещият човек който умее ще види нещата отвъд.

Книгата не е с практическа насоченост, в оня смисъл да разглежда аспекти и разположения на знаци и планети. Тя е предназначена за по широк кръг читатели. Може да бъде много полезна за астролози и психолози в тяхната практична работа с клиенти за достигане до по дълбоката същност на нещата.

И накрая ще завърша с тази известна притча, която също е включена и анализирана в книгата, която казва много:

Ще завърша с тази известна притча чрез която е казано много:

„Казват, че някога отдавна в Исфахан живял един млад човек, който прекарвал дните си като слуга на богат търговец.

В едно прекрасно утро младият човек отишъл на пазара – безгрижен и с кесия подрънкващи монети от хазната на търговеца, за да купи месо, плодове и вино. Там той видял Смъртта, която му помахала, като че ли искала да го заговори. Ужасèн, младият мъж обърнал коня си и побягнал по пътя, който водел към Самара. По здрач, мръсен и изтощен, той се добрал до тамошния хан, и с парите на търговеца си наел стая и рухнал на леглото със смесица от умора и облекчение, защото му се струвало, че е надхитрил Смъртта. Но по среднощ някой потропал на вратата. На прага стояла Смъртта, усмихвайки се дружелюбно.

– Как така си тук? – попитал младият човек, пребледнял и треперещ. – Нали тази сутрин те видях на пазара в Исфахан?

А Смъртта отговорила:

– Дойдох да те взема, както е написано. Когато те видях на пазара тази сутрин в Исфахан, се опитах да ти кажа, че с теб имам назначена среща тази нощ в Самара. Но ти не ми позволи да говоря и избяга.“

Препоръчвам горещо книгата, определено е по-различна от всичко което сме чели досега от авторката издадено на български език.