Митична астрология, Ариел Гутман, Кенет Джонсън

ГОВОРЕТЕ С БОГОВЕТЕ И БОГИНИТЕ

Всички планети, знаци, богове и богини са във вас и представят част от вечното ни, архетипно Аз. Когато осъществим контакт с дадена планета или митологично божество, всъщност осъществяваме връзка със своето вечно Аз.

Вероятно сте идентифицирали планетата в хороскопа си, която винаги е представяла една от вашите силни страни; може да искате да увеличите и подобрите влиянието на този архетип в себе си, за да станете по-силни и по-цялостни. Или пък обратното, може би имате трудности с „материалния свят“ и трябва да се сприятелите със Сатурн. Може би любовният ви живот е объркан и проблемите са от психологично естество, подвластни на вашите Марс или Венера. Или пък сте сънували и в този сън конкретен планетарен архетип се е появил внезапно с огромна мощ; искате да знаете повече за знамението му. Или пък една от легендите и историите в тази книга или в някоя друга е оставила във вас донякъде странно впечатление – често се случва при митовете и приказките, макар че е рядко явление при другите форми на литературата – което може да бъде описано само като „въодушевяващо“ или пък „необикновено“. Такова усещане показва, че във вас, благодарение на легендата, е бил задействан архетипният свят. В подобни случаи винаги си струва да се задълбочи човек по този въпрос.

„Митична астрология“ ще ви поведе на вътрешно пътешествие като никое друго. Когато накрая се окажете в присъствието на архетип (чрез методите, описани тук: тълкуване на сънища, прилагане на символи и активно въображение), богът или богинята ще има какво да ви кажат. Ако се явите пред божеството с конкретен проблем, може директно да помолите за съвет или тълкувание по въпроса. Ако сте били привлечени непряко към този архетип от сън или чрез интуиция, просто може да се отворите, за да чуете какво има да ви каже божеството. Каквото и да се случи, ще сте осъществили жив и жизненоважен контакт със света на божествата във вас и с вътрешните измерения на рождената си карта. Когато чуете нещо ценно, което отеква в покоя на въображението ви, ще знаете, че боговете са заговорили.

 

За предците ни затъмненията са били едни от най-значи­телните събития в небесната сфера. Изглежда като че ли Слънцето или Луната започват да изчезват сякаш поглъщани от някакво невидимо същество. Селяните и гражданите се страхували много от затъмненията и следователно познания­та за такива събития поставяли в ръцете на знаещия власт. Ето защо жреците, астролозите и шаманите – най – различни рели­гиозни специалисти – изучавали тайните на цикъла на затъм­ненията. Някои изследователи вярват, че древни монументи като Стоунхендж съдържат прости, но ефективни индикатори, с които да се измерва този цикъл.

През Средновековието и Ренесанса астролозите продъл­жили да смятат затъмненията за важни изпитания, които предсказват промени във времето или политическия живот. Съвременните астролози обаче не обръщат голямо внимание на затъмненията – освен определени специалисти, повечето от които са на различни мнения за тях.

Като се има предвид мощният ефект, който затъмненията винаги са оказвали върху човешкото съзнание, изглежда оче­видно, че те би трябвало да са важни и от митологична гледна точка. Но малцина осъзнават, че съществува митология на затъмненията или че цикълът на затъмненията лесно може да бъде забелязан в рождената карта като се разгледат внима­телно Лунните възли.

Както Слънцето и другите планети, Луната също пътува през ивица от небето, наричана еклиптика, т.е. видимият път на Слънцето. Но Луната понякога пресича тази линия на еклиптиката, от север на юг. Всъщност тя го прави на всеки тринадесет дни – първо на север, после на юг и т.н. Тези две пресечни точки, северна и южна, винаги се намират точно противоположно една на друга по знак и дом и са наричани Лунни възли. Всеки път, когато Луната пресече еклиптиката, това става на все по-малък градус дължина. Поради това изглежда, че Лунните възли се местят или „пътуват“ назад, т.е. че са ретроградни.

Астрономически факт е, че слънчеви и лунни затъмнения се случват само когато Слънцето или Луната е в съвпад с някой от възлите. Лунните възли следователно са индикатори в цикъла на затъмнения. Всъщност древните ни предци веро­ятно са осъзнали движението на възлите, докато са се опит­вали да предсказват затъмнения.

Възлите може и да не са реални планети или небесни тела, но се явяват в митологията на индоевропейците. Викингите са смятали Слънцето и Луната за две колесници, теглени през небесата – концепция, споделяна от повечето индоевропейски митологични системи. Но хората на Север приемали също и съществуването на два злобни вълка, които преследват слън­чевата и лунната колесници през небесата. От време на време един от вълците успява да се изравни с колесницата, която започва да изчезва в гладните му челюсти. Това е то затъмне­нието. В крайна сметка обаче светилата всеки път успяват да избегнат да бъдат погълнати завинаги.

Най-пълно развитата версия на тази легенда идва от Индия. Всъщност най-вероятно ние сме наследили астроло­гичните си традиции за възлите от хиндуистки източници, защото възлите са наблюдавани в Индия още през времето на Риг Веда (хиндуистките традиционалисти датират трудовете му от 3000 г. пр.н.е., макар традиционните учени да предпо­лагат, че те не са по-ранни от 1500 г. пр.н.е.) . Хиндуистите са си представяли възлите като голям космически дракон. В Западния свят средновековните астролози наричали Север­ният и Южният възел съответно Драконова глава и Драконова опашка, което предполага, че в крайна сметка са добили представата си за възлите чрез контакти с Индия. Такива контакти най-вероятно е имало в първите няколко века преди Христа, когато империята на Александър Македонски се простирала от Егейско море до границите на Индия и пред­лагала големи възможности за културен обмен.

Индийската приказка е следната.

И боговете, и техните първични врагове, демоните, се нуждаели от прекрасното питие амрита, за да запазят безсмъртието и вечната си младост. Думата амрита, разбира се, е същата като гръцката амброзия и означава същото нещо – магическото питие на боговете. В индийската приказка тази амрита била трудно достижима. Всеки знаел, че може да бъде открита дълбоко в Космическия океан, но нито боговете, нито демоните лично можели да я извадят от такава дълбочина. Налагало се да се обединят. И така двете враждуващи групи божества се събра­ли да търсят амрита, от която се нуждаели. Обърнали светов­ната планина наобратно, като забили острия й връх в светов­ния океан. Увили великата змия на Вишну около планината и започнали да я въртят. Световната планина се забила дълбоко в дъното на океана, все едно боговете и демоните биели масло в гигантски котел. Тогава от този велик океан се появили много неща, включително легендарните съкровища от индийските митове. Дори Лакшми, богинята на любовта, се родила от водите при това бутане (като Венера, също родена от морската пяна и океанските вълни).

Накрая амрита била открита. Демоните се нахвърлили да я вземат, но прекрасната жена, наречена Мохини, се явила внезапно пред тях. Стиснала нектара в съд, тя накарала бого­вете и демоните да се строят в редици, за да получат божест­вената субстанция.

Докато боговете получавали амрита, един умен демон на име Сварбхану – драконоподобно същество с четири ръце и опашка – се пъхнало в редицата между слънчевия и лунния бог. Той алчно изпил нектара на младостта. Слънцето и Луната се развикали и бог Вишну се притекъл на помощ, като разрязал демона през средата. Прекрасната Мохини продъл­жила нататък по редиците, но когато стигнала до края на групата богове, изчезнала. Тя била още един аспект на Вишну. Демоните били измамени с питието на безсмъртието.

Всичките, с изключение на Сварбхану. Макар че бил раз­рязан на две, той не можел да умре, защото бил вкусил амрита. Бил вече две същества, драконова глава, наричана Раху, и Драконова опашка на име Кету. Раху и Кету се ядосали на Слънцето и Луната, защото ги издали; поради това те прес­ледват двете светила през небесата и, когато могат, ги поглъ­щат.

Индийската астрология дава на всеки възел отделна и различна роля или идентичност. Раху, Северният възел, е Главата на дракона, която копнее да погълне светилата в зиналите си челюсти. Раху представя най-силните ни страсти, мании, които ни контролират до такава степен, че могат дори да погълнат нашата същност, т.е. нашите слънчеви или лунни функции.

Най-общо казано, всепоглъщащите страсти, предс­тавяни от Раху, са смятани за чувствени или материалистични (в зависимост от дома).

Кету, Южния възел, е Опашката на дракона. Той няма глава, т.е. няма собствен разум. Той е нещо като вместилище. Поглъща всичко като в черна дупка. Пог­лъща фобии, страсти, халюцинации, болести. Човек, който е под силно влияние на Кету, като цяло е жертва на най-различ­ни неоправдани страхове, кошмари и загадъчни заболявания. Кету е психологически, а Раху – материален. Но точно поради тази причина – т.е. защото се занимава със силата на подсъз­нателното – Кету е също и символ на мъдрост и просвещение. Материалът, който оформя страховете ни и тъмните видения, е същият подсъзнателен материал, който, когато се трансфор­мира, ни води до просвещение. Западните астролози може да приемат Кету за подобен на Нептун – макар че индийците го свързват с Марс. Ако го смятаме за същност с качества на съвпада между Марс и Нептун, няма да сгрешим много. Раху и Кету – и двамата представят подсъзнателни страсти, но Раху принадлежи към сферата на света, а Кету се занимава пряко с подсъзнателното.

В индийската астрология всяка планета, която е в съвпад или аспект с възлите, се смята за погълната или затъмнена от тях. Планетата може да е затъмнена от Раху, в такъв случай енергиите й ще бъдат подсъзнателно насочени към материал­ното или чувствено удовлетворение. Може да бъде затъмнена от Кету, в който случай планетата ще бъде отклонена от външен израз и ще се свърже с подсъзнанието – ситуация, която може да доведе до психически проблеми, пътуване за просвещение или и двете.

Това се проявява с особена сила, когато възлите са в аспект или със Слънцето, или с Луната.

На Запад има най-различни вариации относно интерпре­тацията на Лунните възли. Повечето от познанията и теориите относно тези две точки са определено езотерични. Все пак най-широко приетата интерпретация е, че Южният възел представя навиците, настроенията и поведението, които са ни „лесни“, дълбоко заложени, и следователно са пътека с най- слабо съпротивление. Но пътеката на слабото съпротивление не е най-положителната или ориентирана към израстването, за да тръгнем по нея. Най-голяма полза за нас ще е да поемем по „най-непътувания път“, да подхранваме и градим качества и поведение, които са точно обратните на старите ни поведен­чески модели. Това означава да вложим определено (и често болезнено) усилие за изграждане на ново поведение, което съответства на дома и знака на Северния възел.

Макар тази интерпретация да звучи доста психологично, доказано е, че работи добре от езотерична гледна точка. Мнозина астролози смятат моделите на Южния възел за част от кармичното ни наследство, отпечатък от миналите животи, който трябва да бъде преодолян, за да продължим да се развиваме. Преодоляваме тези мотиви или, казано по друг начин, творим „добра карма“ като развиваме качествата, символизирани от Северния възел.

Сериозен извод, който се очертава от интерпретацията на нодалната ос, е, че възлите са част пътя, който душата следва, път, отделен от нуждите, копнежите и стимулите на физическото тяло и света. Тоест нодалната ос като цяло е свързана с пътуването на душата, като Южният възел представя посоката, от която човек идва, а Северният – посоката, към която се насочва – съответно „опашката“ и „главата“. Ако това е така, не е чудно, че интерпретацията на Южния възел е донякъде негативна и онези, които действително изпълняват предопределението на Южния си възел един вид се опират на опашката си, вместо да са обърнати в правилната посока. И, както видяхме, Северният възел, според индийците, представя по- материалистична посока, а Южният символизира подсъзнанието. Уклонът към Северния възел в западната астрология не е по-различен от склонността на западните хора към придобивки в материалния свят. Проблемът при подобно тълкуване – т.е. че единият възел е „добър“, а другият „лош“ – рефлектира върху черно-бялата интерпретация, каквато винаги е била присъща на астрологията и която трудно се преодолява, защото всяка планета или знак могат да бъдат добри или лоши, в зависимост от това как индивидът използва енергията им

 В крайна сметка това е просто енергия и ни дава възмож­ността да правим съзнателни избори за това, как да я изпол­зваме. Очевидно е, че ако сме подсъзнателно мотивирани от желания, върху които нямаме контрол, тогава вероятно ще изразяваме негативните аспекти на Южния или Северния възел, но научим ли се какво ни мотивира и какъв ефект имат такива подсъзнателни желания върху нас, тогава можем да избираме реакциите си по-внимателно. И все пак и двата възела имат значение за нас и тъй като представят една от полярностите в астрологията, най-вероятно ще се люлеем между двете крайности, преди да постигнем хармония и интеграция помежду им. Приемайки по този начин възлите, можем да видим, че ако се обръщаме и към положи­телните, и към отрицател­ните проявления на всеки възел, те биха могли да имат учебна стойност за нас.

Акцентирането върху един възел като по-висш от другия отразява погрешна интерпретация, с каквато се сблъскахме и при Луна­та. Мнозина астролози смятат, че трябва да насочваме енергията си по Пълно слънчево затъмнение, „слънчев’ начин и да оставим зад нас „лунните“ си навици. Фактът, че възлите са свързани с Луната може би е отговорен за част от тези предубеждения при интерпретация. Може силно да клоним към един възел – най-често Южния – тъй като той включва спомени за модели, които са ни били присъщи през младостта, а после се накланяме в другата посока, към другия възел. В крайна сметка влиянието на възлите би могло да бъде балансирано, щом са преживени и двете страни и сме имали възможност да видим как и двата ни служат за развитието в живота. Мнозина талантливи инди­види имат рождени планети в съвпад с Южния възел – знак, който често посочва силна душевна памет, пробуждана бързо в определени области от живота. Тоест, силата на определени хора може да лежи в онова, което ги е водило в миналото. Но ако това стане единствен фокус на живота им, те няма да са балансирали влиянието на възлите и вероятно няма да се развиват – да се движат, както би трябвало, към Северния си възел.

Затъмненията са били приемани негативно твърде дълго време, защото предците ни не са познавали астрономичните причини зад това временно „поглъщане“ на Луната и Слън­цето. Дори днес затъмненията вдъхват страх и, което е по-важ­но, изумление, у определени кора. Това е вярно и при интерп­ретации на картата. Когато едно затъмнение има някоя пла­нета в аурата си, значението на тази планета е силно подчер­тано. В мунданната или политическа астрология функцията на тази планета често се разкрива по екстремален начин, на световната политическа сцена, а също и чрез природни явле­ния, като земетресения, вулканични изригвания и други. Скорошен случай е лунното затъмнение през август 1990 г. В орбитата на това затъмнение във фиксираните знаци Водолей и Лъв са квадратурите с Марс и Плутон в Телец и Скорпион съответно. Фиксираният кръст образува квадратура през ъг­лите на картата на Ирак. В този момент иракският лидер Саддам Хюсеин нападна Кувейт, събитие, което предизвика много силна ответна атака и реакция (Марс, Плутон) от стра­на на останалия свят. Следващото слънчево затъмнение, случило се на 15 юни 1991 г., се пада на точната дата, в която ООН предложи употребата на сила за извеждане на иракските войници от Кувейт, ако те не напуснат доброволно. Това затъмнение доведе транзитиращия Сатурн право в лъчите му и целият модел съвпадаше точно с Плутон на САЩ. Отново последва силна реакция и с плутонова сила и мощ врагът беше нападнат. Това е само един пример как затъмненията, заедно с транзитите, могат да влияят на световните събития – но историята е пълна с такива примери. Пътят на затъмнението минава през земната повърхност и по принцип сочи страните или районите на Земното кълбо, където се очакват най-големи промени.

Съответно, когато влиянието на затъмнението е засилено от транзитираща планета, ще има значима промяна или стимул за индивида, базиран на естеството на затъмнената планета. Не е задължително това влияние да се смята за отрицателно. Например мнозина ще имат затъмнение, което се случва точно на Слънцето им, и това е период от живота им, когато жизнеността, съзидателните им подтици и себе-изразяването им са в кулминация – време, когато се чувстват като богове (слънчево-центрирани) и ярки. Затъмнение на Рождения Сатурн може да помогне на хората да открият слабостите си, физическите ограничения на тялото си, а и собствената си смъртност. Затъмнение на Венера може да доведе богинята на любовта във фокуса на живота им и за мнозина затъмнение на Юнона е индикатор на брака.

Цикълът на затъмненията, идентицифиран от транзитиращите възли, отнема приблизително осемнадесет години за да се затвори. Така, на девет години, когато се случва опози­ция, и на осемнадесет години, когато цикълът завършва, ин­дивидуалното познание може да бъде в своя пик и посланията от душата, които засягат сегашната фаза, да ни влияят.

Книга с антикварна стойност. Мога да предложа копие във формат А4, ръчно шито, в мека подвързия.

Още мои ревюта на книги на астрологична тематика четете тук ⇒⇒

Нели Плерома

0878197380

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Форма за контакт: