Риби са един от най-ранно оформилите се знаци, защото двете риби се явяват на капака на египетски саркофаг още през 2300 г.пр.н.е. Нилският разлив е достигал най-високата си точка, когато Луната била в пълнолуние в Риби – Египет се превръщал в истински океан.
Океанът винаги е бил символичният ключ към Риби. Днес приписваме господството над знака на Нептун, който бил бог на морето. Преди откриването на тази планета (1846 г.) Юпитер е бил господар на Риби. Но ако погледнем назад към Олимпийската система, приета по времето на Платон, Нептун (Посейдон) още тогава е бил на трона на този знак2. И накрая в езотеричната астрология Венера управлява знака на Рибите, където по традиция се твърди, че екзалтира.
Нептун бил гневен и отмъстителен бог. Склонни сме да пренебрегваме този жесток аспект на океана и да свързваме знака Риби с дълбоките и мечтателни аспекти на морето, а не с неговите бури, но всеки моряк ще ви каже, че океанът притежава могъща сила и не бива да бъде приеман повърхностно, а трябва да се уважава. Както е посочил Карл Юнг, океанът винаги е символизирал груповия ум или по неговата терминология колективното неосъзнавано3. Позицията на Нептун в картата по принцип показва сфера от живота, където най-вероятно ще влезем в контакт с първичните образи и архетипове на колективното подсъзнание.
Хората на изкуството и мистиците са способни да навлязат в този дълбок океан на образи и мечти; в крайна сметка точно от неговите дълбини те извличат своите видения, поеми, картини или пък симфонии, които омагьосват и радват всички нас. Не е чудно тогава, че традиционната астрологична мъдрост описва Рибите като мечтателни, мистични и артистични – те са родени, стъпили поне с единия крак във водите на колективния ум. Добър пример за прорицател под силното влияние на Риби е Едгар Кейси, който бил способен да се свързва с изключително дълбок пласт на колективното подсъзнание, докато спи. Нептун е известен с хвърлянето на буреносни облаци и мрежи върху жертвите си, за да ги обърка временно, да ги заслепи и да ги накара да изгубят пътя си. Това, заедно с индивидуалната нужда на Рибата да продължава да трие солената вода от очите си, може да доведе до слабо зрение или усещане за посока на физическо ниво. Но сме виждали как мнозина Риби се настройват на вътрешното си зрение и водени чрез него, създават най-изумителните произведения на изкуството и постижения, възможни за човечеството (Микеланджело, Антонио Вивалди, Алберт Айнщайн). При все това не всички Риби са вдъхновени от океана в себе си да достигнат такива висоти; мнозина стигат до сериозни пристрастявания, защото са „изгубени в морето“. Колективното съзнание е полярна противоположност на индивидуалното съзнание; в личността, която е под влияние на Риби, следователно, индивидуалното его може да е доста слабо, а изворът на общите образи да е изключително силен. Като последствие Рибите лесно се влияят, може да започнат да вярват – вслушвайки се в приятели, родители или учители – че интуитивният им подход към реалността е неподходящ или направо погрешен. Вижте например Касандра, която, надарена с прозрения и пророчества, раздразнила Аполон и била проклета, та никой да не обръща внимание на пророческите й предупреждения. Така тя „виждала“ надвисналите опасности, но нямала нито възможностност, нито помощ, за да ги предотврати. Мнозина Риби „виждат“ разни неща, които другите просто не са способни да забележат. Следователно Рибите са поставени на ръба между два свята – земното царство, което изглежда правилно според всички останали, и космич- ното царство, което те възприемат твърде отблизо. Тази дилема е въплътена в астрологичния символ на Риби, двете риби, плуващи в противолополжни посоки, но свързани заедно. Астрологът Робърт Ханд посочва, че всъщност тези риби не плуват в противоположни посоки, както винаги сме смятали. Астрономически погледнато, има източна и западна риба. Източната плува напред, встрани от еклиптиката и към небесата, а западната се носи по нивото на еклиптиката. Тоест можем да заключим, че едната риба търси духовно просветление, а другата се занимава с проблемите на материалното ниво. Това, разбира се, предизвиква и главния конфликт и е една от „ураганните“ области за Рибите, защото те съзнават твърде добре и двете посоки, но им е малко по-удобно в небесното царство, а не във физическото. Разбира се, има много Риби, които може да се предадат пред груповата дефиниция за реалност и често да обявяват, че единствено физическото ниво е „истинско“ или че в този свят значение имат само парите. Тъжното е, че такива индивиди, откъснати от съзидателното им и космично наследство, са тъкмо онези Риби, които завършват живота си самотни, пред чашата и телевизора, докато в три сутринта гледат научно-фантастични филми, за да запълнят отчаяната си нужда от фантазии. Отъждествяването с единия полюс е само половината от задачата на Рибите. Крайната им цел е и двете риби от знака им да са здрави, енергични и в крак с техните процеси, плуващи весело като делфини – друг подходящ символ за Рибите, тъй като тези водни бозайници живеят в океана. В медицинската схема Рибите управляват стъпалата – пример, подхождащ за западната риба, която плува успоредно на материалното ниво и поддържа в здравословното състояние и равновесие на рибите. Но ако колективният ум съдържа смъртоносни клопки, той крие и скъпоценни съкровища. Гностичният „Химн за перлата“ (прибл. 200 г.н.е.) разказва история за духовен търсач, който трябва да навлезе в океана, за да открие перла с изключителна стойност. Поемата умно символизира мъдростта и съзидателността, които могат да бъдат открити чрез контакт с колективното подсъзнание. Но митологията съдържа и многобройни истории за хора – обикновено мъже, защото те, благодарение на това, че съвременната ни култура набляга на интелекта, имат по-слаба връзка с подсъзнанието – които са омаяни от колективните образи. Лорелай например били прекрасни девици, които седели на скали в средата на река Рейн и пеели магически песни. Но всички мъже, които се поддавали на тези песни, били омайвани, привличани и удавяни в бурните води. Историята за сирените, които привлекли Одисей и неговите хора, е съвсем същата, а в славянската митология съществуват прекрасни, но смъртноопасни същества, наричани русалки, които изпълняват същата функция като германските лорелай и гръцките сирени. В обикновения живот такова омайване от подсъзнателното обикновено приема формата на наркомания и алкохолизъм, друга вътрешна буря, свързвана с Рибите и естественият им дом, Дванадесети.
Епохата на Рибите, разбира се, е ерата, в която сега живеем. Има различни мнения по въпроса кога започва тя и кога ще завърши, макар почти всички да са съгласни, че сме съвсем близо до края на цикъла и началото му се намира някъде близо до началото на християнската ера. Робърт Ханд предлага като подходящо астрономическо начало за Ерата на Рибите 111 г.пр.н.е., годината, когато пролетната равноденствена точка е достигнала първата звезда от Риби, Алфа на Риби (Алрифа). Дейн Ръдиар предлага това начало да е в 100 г.пр.н.е.; докато специалисти като Сирил Фейгън, Доналд Брадли и повечето хиндуистки астролози предпочитат времето около 200 г.н.е. или дори по-късно. Макар че е трудно да се спори с научните експерти и индийската гледна точка, Ханд и Ръдияр са в по-голямо съгласие със символизма на епохата. Във времената на ранното християнство Христовият символ е бил риба. Ранните християни използвали рибата за техен символ като идентификация и до днес тя все още се използва за отбелязване на фундаменталното християнство. И, разбира се, от митична гледна точка можем да смятаме Христос за архетип на Рибиа5. Едно астрологично изследване дава убедително доказателство, че рождението на Иисус е било през месеца на рибите, по време когато освен Слънцето много от другите планети са се намирали в това съзвездие. В древното Средиземноморие вечният цикъл на сезоните е бил разглеждан като цикъл на Майката Богиня и нейния син или любим. Този син или съпруг на Божествената Майка въплъщавал силата на растежа, енергията на самата Земя. Разгледали сме различни фази от този мит по време на описанието на зодиака, защото самият цикъл на годината изобразява раждане, растеж, смърт и прераждане на тази митична фигура, синът на Великата Майка, богът на жътвата, чиито имена са безброй – Дионис, Джон Ечемиченото Зърно, Христос.
Точно както Земята минава през цикъла на пролет, лято, есен, зима и отново пролет, така и Бог (или човешкият живот) минава през раждане, растеж, жертва, слизане в подземния свят и прераждане. Каквато и да е историческата реалност на историята на Христос, сюжетът й е сходен с легендата за умиращия син на Богинята и е съвсем подходящо, че Дева, знакът на Великата Майка, е полярната противоположност на Риби, знакът на Божествения син. Средновековните християни са смятали съзвездието Дева за Дева Мария и звездата Спика – за бебето Христос в скута й. Както споменахме и по-рано (виж Дева) Пиетата на Микеланджело е нещо повече от умело представяне на един миг от епоса за Христос: това е образ на Божествената Майка, оплакваща своя син, убитият Бог на Жътвата, както е описано в историята, чрез която този вечен мит е бил приеман от хората на Запад през последните две хиляди години. Не е чудно, че Карл Юнг предложил да се обожестви Мария и по този начин да се замени Триединството с Четириединство, което ще уравновеси мъжките Отец и Син и женските Майка и Свети дух . Психологията на Юнг винаги е имала добър митичен подтекст.
Ако универсалната любов и съпричастие са крайъгълни камъни от посланието на Христос (въпреки че интерпретатори като Павел и Августин може да го четат по друг начин), тогава това послание е в синхрон със знака Риби. И нищо чудно, че точно Венера, богинята на личната и божествена любов, се явява планета, управляваща Риби според езотеричните теоретици, а също и според традиционните астрологии – и западна, и индийска – защото планетата екзалтира в този знак. Вината, която човечеството носи поради неспособността си да усвои това послание, докато не стане твърде късно, е твърде неприятен страничен продукт от Епохата на Рибите и като че ли влияе, на индивидуалната личност на Рибите. Това сливане с колективното подсъзнание включва отказване от личното его. Когато станеш едно цяло с всичко живо, каква реакция можем да имаме към Вселената около нас освен съпричастие? От Рибите стават не само най-добрите алкохолици, те са и превъзходни съветници, музиканти, а на света. Дейн Ръдиар пише, че в „рибната“ фаза на съзнанието душата трябва „да се вгледа в неизвестното с вяра“. Не е чудно тогава, че повече от половината от Епохата на Рибите е известна като Ера на Вярата. Абсолютната вяра или доверие във Вселената е най- великото предизвикателство, с което хората тип Риби трябва да се сблъскат. В това е и най-голямата им сила.
Може би няма по-голямо изпитание за вярата от онова, описано в историята за Одисей и съпругата му Пенелопа. Одисей, чиято история е брилянтно разказана в „Одисея“ на Омир, е подходящ архетип за всички променливи знаци. Най- меркуриев от всички гръцки герои той разрешава проблемите с ума си, а не толкова с брутална сила; тази ментална способност е истински приоритет на Близнаци. Съпругата му, Пенелопа, въплъщава тихата сдържаност на Дева; след като казала на многобройните си ухажьори, че ще си избере нов съпруг, когато приключи тъкането на един покров, тя се заела нощем да разтъкава онова, което е изтъкала през деня. Така, с безкрайно търпение, тя изчакала завръщането на Одисей. Междувременно този герой преплавал непознати води – философ, авантюрист от типа на Стрелец. Но Стрелец слабо се интересува от посоките и Одисей приема аспект от Рибите в желанието си да се върне у дома. В този последен етап на астрологичната мандала душата, скитащият Одисей, копнее само да се върне в родното място. Одисей винаги се опитва да се вглежда в целта напред, но се загубва в морето от объркване и емоционални обвързвания, разстоен от отлагане и предизвикателства.
Одисей се е сражавал в Троянската война цели десет години, изоставяйки сина и съпругата си у дома на остров Итака. Изтощен от битката и закопнял за покой, той вдига платна след войната, само за да се сблъсква едно след друго с опасни приключения, плавайки през бурните неизучени морета. Одисей се усъмнил в Посейдон и богът на моретата му изпратил свирепи бури и унищожителни ветрове, които обърквали пътя му. В крайна сметка той попада на най-различни брегове и, като Гъливер, се среща с какви ли не въображаеми същества. Гиганти, циклопи, канибали, сирени и вещици, които превръщат екипажа му в прасета, поддържали пътуването на Одисей през бурните, бушуващи води в едно подобие на астрален свят, тъй че краят винаги изглеждал толкова по-далеч, колкото по-близо била сушата. Това е свят, в който Рибите често навлизат, тъй като те се сражават със странни същества, истински и въображаеми, в собствените си объркани, хаотични астрални морета. Одисей е като Херкулес, чиято орис била да извърши много подвизи, но главната разлика е, че Херкулес използва чиста мускулна сила, която му позволява да побеждава, а за Одисей това е изпитание на вътрешната сила на вярата, която с чисто сърце и искрени намерения ще му позволи да постигне в крайна сметка целта си. За това и получава награда – Атина забелязва дилемата му и му позволява да стигне дома си. Съпругата му Пенелопа, чиято вярност е била толкова упорито изпитвана, е останала сигурна в убеждението си, че той ще се върне. След двадесет години без никаква вест за съпруга всеки друг със сигурност би изгубил надежда. Но вярата й е силна дори и пред лицето на армиите ухажьори пред прага й, без никой да застане в защита на нея и сина й Телемах. Като Рибите (и Девите), които страдат като жертви на външните сили, но като че ли нямат достатъчно сила да се отърват от такива паразити, Пенелопа просто си живее тихо, надявайки се и молейки се да се освободи от товара и някой ден съпругът й да се прибере у дома. И двете изпитания на вярата са възнаградени и с помощта на боговете Одисей и Пенелопа отново се събират.
Планетите в Риби в рождената карта свидетелстват за нужда да се плува през променливия океан – и някои планети се чувстват по-добре в тези водни царства от други. В Риби слънчевата жизнена сила е насочена и изразена в по – обобщен контекст. Личността със Слънце в Риби често е разтворена чрез сливането си със света наоколо и става така, че егото на Рибите може да се усети като фина струйка течение в огромен океан. Луната в Риби, както и в другите водни знаци, получава голяма подкрепа от „пребиваването си1‘ близо до океана. Такива хора са склонни да се чувстват уютно и спокойно с филми, масаж, чувствени удоволствия като цяло и мистични увлечения в частност.
Меркурий, планетата, свързвана с логиката и менталната яснота, често губи напълно действието си в Риби, тъй като му е трудно да е в крак с фактите и образите, но е много добър в поезията, музиката и неподредените начини на комуникация. Както споменахме, Венера екзалтира в Риби, така че тук богинята на любовта плува в океан от световна любов и съпричастие. Тя е също така безнадеждна романтичка и проблемът в случая може да е саможертва в името на любовта. Марс сигурно ще има някои начални трудности, докато свикне с водата, но това положение или аспект Марс-Нептун може да допринесе за изграждането на прекрасни водни спортисти, сценични изпълнители и (особено) танцьори.
Церера в Риби е архетипната медицинска сестра. Такова планетарно положение може да окуражи посвещение на състрадателна и саможертвена служба и ако индивидът не внимава, може да се окаже в застой при продължителното спасяване на хората в нужда. В Риби даровете на Атина Палада клонят към артистичното и нейната мъдрост може да приеме формата на видения. Човек с Юнона в Риби може да съжалява партньор или съпруг въз основата на духовно обвързване, а не на физическо привличане. Веста в Риби или в аспект с Нептун предопределя мистик или йога или чувствителни и травматизирани индивиди.
Юпитер е бил древният господар на Риби и все още има афинитет към този знак. Тук неговият широк, хуманен поглед е насочен към саможертвата на Рибите по начин, който облагодетелства всички. Онези със Сатурн в Риби или Дванадесети дом вероятно ще трябва да работят здраво, за да се задържат в света, тъй като пълната неефективност на образа на бащата може да не им даде много солидна основа, самоувереност или посока. При все това, тъй като тези хора работят толкова усърдно, за да излекуват собствените си проблеми, те може да се превърнат в наистина прекрасни лечители, духовни съветници или водачи за другите. Хирон в Дванадесети дом или в аспекти с Нептун може да даде надарен мистик, макар че е склонен също и да формира малко „откъсната от реалността“ личност.
Уран в Дванадесети дом активира подсъзнанието: такива хора могат да се бият с кармичните си демони с наистина прометеева сила и също като Прометей, да открият, че са оковани или затворени заради виденията си. Те са гладни за просвещение с яростната енергия на откраднатия огън или ако положението на планетата е слабо или е ранена, те затъват в комплекси и пристрастяване със същата яростна целеустременост. Нептун в Дванадесети дом също може да показва проблеми с различни видове пристрастяване, ако е слаб, но ако е силен, може да създаде и най-великите мистици и служители на света, апостоли на съпричастието (например папа Йоан Павел II и Дороти Дей). Плутон в Дванадесети дом действа с неуморна сила, за да накара носителите си да се срещнат със собствените си комплекси лице в лице. Такива хора може да се опитат да избягат от най-дълбоките си проблеми, но Плутон ще накара проблемите да изплуват на повърхността отново и отново. Комплексите, свързани със сила, са дълбоко вградени в психиката на такива хора.
Гърците разказват, че светът е създаден от Хаоса. Отвъд нашия свят и преди нашия свят Вселената си остава в състояние на хаос. Точно с този хаос, разположен отвъд нашата определена реалност, могат да се свързват Рибите. Но гръцката дума хаос не означава буквално объркване или безредна смес, както сме възприели да дефинираме думата днес. В древното си значение преводът е по-точно „бездна“ – и това може да бъде разбирано в духовен смисъл, както го приемат и в Тибет. Като символ на Бездната или космическия океан Риби е последният от дванадесетте знака и се смята, че съдържа в себе си всеки един от тях. Като многостранен кристал животът на Рибите протича в дванадесетстранна геометрична фигура, която го заобикаля. Тоест всеки път, когато се прави опит за действие, трябва да се вземат под внимание и дванадесетте прозореца. Ако Везната се губи в процес на двустранна нерешителност, то какво остава за бедните Риби, изправени пред дванадесет възможности! При все това дарът на Рибите не е в способността да виждат ясно от рационална гледна точка, а по-скоро да се вглеждат навътре и да отговарят от сърце, дар, основан на вярата в по-висша сила, която върши правилно нещата. И без значение дали ни се струва, че човечеството излиза извън контрол, тази основна тема за новата поява на вътрешния спасител е поддържала хода на нещата за поне 2000 г. – Ерата на Рибите.
Накрая нека разгледаме и Пърсивал, търсачът на Граала, с когото се срещнахме при четирите елемента. Неговото име означава „чист глупак“ и това доста точно описва състоянието на мистично единение, при което душата наистина се изправя гола пред Бога. Рибите също представят и първичния океан, а тъкмо към това обединено океанско съзнание се стреми Пърсивал, когато търси Граала – превръща се в едно с великия космически пулс. Нека се надяваме, че с края на Епохата на Рибите ще се възстанови напълно и Граалът.
Астрологично знание 