Митология на знака Дева

ДЕВА

Дева: девицата

Знак: Дева, 6-ият зодиакален знак

Качество: Подвижен

Елемент: Земя

Господар: Меркурий

Допълнителни митични архетипове: Кора (Персефона), Деметра (Церера), Астрея, Изида, Мария, Хирон, Хестия (Веста), Артемида

Както и Телец, Дева има може би най-богатите митични асоциации от всички знаци. За гърците и римляните тя била свързвана с богинята Астрея, символ на правосъдието. Тя управлявала на земята по време на Златната Епоха (виж Сатурн). Когато човечеството се спуснало до настоящото си състояние на поквара, тя се оттеглила, отвратена от света, и се настанила на небесата, където все още можем да я видим, стиснала везните на правосъдието (Везни) и по този начин образувайки едно неделимо цяло със следващия по ред знак.

Все пак точно легендата за Деметра и Персефона е най- силно свързвана с Дева, защото Дева управлява сезона на жътвата, когато Персефона се готви да напусне света и да се спусне отново в мрака. Тази история разказахме преди известно време в главата за Церера, но си струва да се спомене, че глифът на Дева според обяснението представлява богинята на жетвата, стиснала сноп – а това може да бъде само Деметра (Церера). Това, че древните ни предци са свързвали точно този знак и легендата, е доказано от факта, че Деметра е управлявала Дева в схемата на дванадесетте олимпийци.

Кръговратът на сезоните винаги е бил представян в легендите като космична драма, включваща земната майка и нейно дете. Най-често детето е момче и освен син на земната майка, той е и неин любовник. Както видяхме, съпругът на Великата Богиня е имал плодотворни времена, а после следва символичната му смърт и пътуването му в подземния свят. Знакът Дева винаги е бил свързван с тази легенда, дори и само защото смяната на сезоните – от лято към плодородните дни на есента, която предшества зимата – става точно през месеца на Дева. В легендата за Персефона обаче и двете ключови фигури – майка и дете – са жени. При египтяните Дева била богинята Изида с нейното дете-слънце Хорус в скута. Средновековните християни са виждали в същото съзвездие Дева Мария, държаща сина си Христос; християнската легенда просто е по-съвременна версия на мита за Великата Богиня и нейното умиращо дете. Живеем в астрологична ера, която е пропита от тази легенда, защото Риби са в много отношения умиращ бог, а противоположният им знак Дева е майката. Когато Микеланджело изваял своята Пиета, той създал митична картина за цял цикъл от историята.

Ако разгледаме символичните връзки на Дева, се проявява една специална тема. Дева се занимава с трансформацията на личността от детски или девически етап в по-мъдра, по- зряла индивидуалност, представена от съзряването на посевите. И когато разгледаме мястото на Дева в кръговрата на сезоните, вероятно ще заключим, като Ръдиар, че тази личностна трансформация трябва да протече така, че да можем да се пренасочим от личните към вселенските грижи – защото Дева е последният знак от личностно-насочената половина на зодиака, където дневната Сила доминира. Такава трансформация би ни довела до изпълнение на нещо като посветена служба на другите; ето защо Дева често е наричана знак на службата. И трансформацията, и службата, символично казано, трябва да се извършат на физично ниво, защото Дева е в крайна сметка земен знак, което е и причината да се вярва, че тя има специално отношение към здравето и причина твърде често да бъдат откривани типове Дева сред медицинските сестри, терапевтите, хиропракиците и лечителите по целия свят. Голяма част от астрологичните текстове обаче представят този образ на Дева като нереализиран потенциал – ако изобщо го споменават. Като цяло типът Дева все още е представян като студен, злобен и аналитичен. Защо?

По традиция Дева е управлявана от планетата Меркурий. Тази планета е изключително ментална и принадлежи на въздушния свят, като става архетип на рационалния ум (виж трета глава, Меркурий). Меркурий функционира най-добре в чисто интелектуалните царства; тоест действа добре във всички въздушни знаци. Той донякъде не е в хармония с по-практичния елемент Земя.

Интелектът на Меркурий, приложен на „земно“ ниво на човешко съществуване може да създаде великолепен часовникар, зъболекар или друг техник, но топлината и природата на земята са донякъде задушени от острия ум на Меркурий и поради това Девите са смятани за студени, аналитични и т.н. Мнозина астролози подлагат на съмнение тази тесногръда представа за Дева и са прави. Някои са заключили дори, че Меркурий не е подходящ господар за този знак и предлагат други възможности сред астероидите и планетоидите – Хирон, Церера и Веста си струват по-сериозно обмисляне.

Барбара Хенд Клоу е предложила Хирон за господар на Дева поради високо развитите му лечителски умения и познанията му за човешкото тяло.

Макар да не е постигнато съгласие кои образи на кой знак принадлежат, няма спор, че добавянето на четирите астероидни богини и Хирон са архетипове, които много са разширили митичните връзки между знаците и владетелите в астрологията и са добавили нужни късчета от пъзела, които са липсвали преди.

Както видяхме, Меркурий не служи много добре за архетип на символизма на Девицата Богиня. При все това в аналитичните способности на Дева може да се види аргумент в подкрепа на Меркурий. Ясно е, че етапът, който Дева представя в зодиакалната последователност, се отнася до последната или най-еволюирала фаза на индивидуално развитие преди достигането на първия етап на колективно развитие във Везни. Тоест развитието в Дева включва разкъсване на целия организъм на парчета така, че да може да се асимилира и на следващ етап да продължи само полезното; или да се определи какво вече не може да ни служи в развиващия се организъм и да се препрати в Скорпион за елиминиране. Всичко това, разбира се, изисква дискриминация, която е прославеното умение на Дева и Меркурий – нашият опитен в ментално отношение младеж, притежава екипировка, нужна за съдействие в този процес.

Меркурий обаче сам по себе си е сложен символ. Например гърците и римляните са познавали това божество най-вече като куриер на боговете и от тук като архетип на комуникиращия интелект, а средновековните алхимици са виждали Меркурий като символ на духовната трансформация. За тях Меркурий (или по-точно Меркуриус) е бил и мъжки, и женски, андрогинен дух, който символизирал вътрешната жизненост, вградена във всички неща – вътрешният жизнен дух на Земята. Ето защо Меркурий е бил факторът, който трансмутира или променя земната физическа реалност в нещо по-велико от самото себе си – за пробуждането на този жизнен дух, създаден от земното тяло или физическия съд на цялото, единство на мъжкото и женското, синтез на четирите елемента. Този средновековен Меркуриус е подходящ символ за Дева. Дева е женски знак, а алхимичният Меркуриус е андрогин, включва и женското, и мъжкото начало (и действително андрогинност от определен тип често се приписва на родените под този знак). Меркуриус е също и духът, който поражда промяната или трансмутацията – Дева е променлив знак. Това, което трябва да бъде трансмутирано, според алхимиците е „олово“ или „земя“, т.е. физическата реалност или човешкото тяло. Това е извънредно подходящо за по-висшите аспекти на Дева – трансмутация на земния елемент в цялост, време за жътва на човешкия дух, произтичаща чрез тялото.

Поради това Девите в най-добрия случай трансформират собствените си тела и умове чрез диета, йога или други техники така, че да придобият онзи вид цялост, нужен за да помагат или служат както трябва на другите. Твърде дълго сме се съсредоточавали върху негативните страни на Дева – може би защото живеем сега в края на полярния знак на Дева, Епохата на Рибите. Както видяхме, авторите на Легенда за Граала – които са били съвременници на алхимиците – са били наясно, че цивилизацията ни клони към по-негативен, прекалено аналитичен аспект на полярния на Дева знак (виж Глава 12, „Елементите“, специално раздела „Вода“). И сега, когато се стремим да изчистим и излекуваме планета, заплашена от възхода на цивилизацията, която е заместила духа с „чистата“ наука, откриваме, че е нужно също да предефинираме влиянието на противоположния на Дева знак в историята и културата ни, да изобразим архетип на лечител, а не на студен твърд логичен тип.

Древните са смятали, че има седем планети (петте планети, Слънцето и Луната), които са господствали над зодиакалните знаци, но, тъй като знаците на са дванадесет някои са споделяли планетарния си управител. Тази ситуация е създала зодиакалната мандала на „дневни домове“ и „нощни домове“, в която Близнаци бил дневният дом на Меркурий, а Дева – нощният му дом (виж Глава 19, „Зодиакът“). Тези два знака са били в квадратура един спрямо друг в кръга на хороскопа и следователно е трябвало да действат на две различни дължини на вълната. Тези два знака са били в квадратура един спрямо друг в кръга на хороскопа и следователно е трябвало да действат на две различни дължини на вълната.

Връзката на Меркурий с Близнаци изглежда доста подходяща, защото и двата символа изобразяват младежки, въздушни архетипи, склонни към любопитни проучвания и търсения. В Близнаци работата на Меркурий била да придобива информация без значение каква. Следователно в Дева функцията на Меркурий била да стори нещо с тази информация. Затова в Дева всъщност са в действие два процеса. Твърде ментално-насочените Деви се справят с информацията и входните данни доста добре и се занимават с вечните предизвикателства към ума. Това са Меркуриеви типове. Но другият вид Деви се занимават със земното царство (Дева е земен знак) и тези Деви са загрижени най-вече за тялото на Земята или нейния микрокосмос, човешкото тяло. Тук се проявявят и Церера, и Хирон, и делят любовта на Дева към поемане на грижи за собственото тяло, както и за тялото на планетата ни, Земята. Допълнителен архетип, който си струва да се обсъди, е Артемида, защитничка на раждането на деца, малките животни и любител на прдродата, всичко това в кръга на интересите на Дева.

В Дева стигаме до третия аспект на Великата Богиня. За пръв път сме се срещнали с нея в Телец, после в Рак. В Телец тя е почитана с налят корем и гърди, като дарителка на живот. В Рак е връзката й с малкото дете, т.е. връзката майка-дете, която е обожествявана. Тук в Дева, на третия етап, Деметра трябва да жертва детето си в името на друг свят и така наблюдаваме първия етап от разкъсването на връзките между майка и дете, тъй че детето да навлезе в нови царства. При версията за Светата Майка и Дете разкъсването на тези връзки е толкова важно за християнството, че детето е жертвано в името на колективното духовно царство на Риби, където в крайна сметка се слива с Бащата. Това, както видяхме, е архетип на полярността Дева/Риби, финалната фаза на която човечеството преживява в момента. Царството, в което се навлиза при легендата Деметра/Персефона, е Скорпион, четвъртият етап на женската сила, където Кора се превръща в Персефона и жената бива посветена в своето собствено царство на власт, независима от майка си, и може да добие статута на мъдра старица. Но това, което е по-важно в случая, е, че архетиповете в тази история са важни и за Дева, и за Скорпион, и че двата знака представляват огледални отражения един на друг.

Дева се нуждае от пътуване в подземния свят, така че да извърши трансформацията, която е необходима в Скорпион точно толкова, колкото и Скорпион се нуждае да излезе от подземния свят и да участва в земната действителност. Участието на тези съставни части е важно за живота и на двата знака. Често се налага човешкото тяло и мозък да работят до пълно изтощение, но не могат да продължават постоянно по този начин. Девите, пристрастени към работата си, често се сблъскват с криза, която ги кара да приемат отдиха, ка¬то преиграят мита за Персефона, изпитвайки криза и оттегляйки се в прохладните, тъмни дълбини на своя подземен свят, където е възможно да се излекуват. Дори глифовете на Дева и Скорпион са донякъде сходни. Този на Дева е обърнат навътре и представя силата на ин, а този на Скорпион е обърнат навън и изобразява ян аспекта. Във всеки случай историята за Персефона кара управителите на Дева и Скорпион (Церера и Плутон) да се съберат в един компромис в стил „Везни“ (знакът, който отделя Дева и Скорпион), който е очевидно най-справедлив за всички участници.

 В човешкото тяло Дева управлява храносмилателните органи и като се има предвид и асоциацията с жътвения сезон и финалната фаза на индивидуалното преживяване, това е много важна повратна точка в системата от дванадесет дома. При опит да се изложи развитието на живота и петте предишни етапа на индивидуално развитие, довели до Дева, Девите постоянно трябва да си припомнят, че физическите им органи са чувствителни и уязвими ( трябва да бъдат поддържани в най-добра форма. Други знаци могат да минат, похапвайки каквото им падне и без да обръщат внимание на здравето си, но Девите плащат прескъпо за това. Това важи особено, ако Луната, Церера, Сатурн или Веста са в Дева по време на раждане.

Хората със Слънце в Дева естествено фокусират вниманието си върху фината настройка на тялото, ума или духа и в резултат получават силно усещане за посвещение, като се опитват да сътворят перфектен свят, в който всичко си е на мястото. Хората с Луна в Дева вероятно ще открият, че им е трудно да се грижат за себе си – те са твърде заети да оправят всичко и всеки около тях. Нужно им е да оценяват собствените си постижения или, най-добре, да могат да се надсмиват над собствените си грешки.

Хората с Меркурий в Дева също ще искат да оправят всичко около себе си и използват аналитичните си способности, за да разберат как действа всяко едно нещо на този свят. Венера в Дева по принцип носи наслаждение от работата, тъй че за такива хора е особено нужно да открият работа, на която наистина ще се наслаждават. Те добавят също и елемент на цвят и красота към знака на финото майсторство. Марс в Дева съчетава физическата издържливост и смелостта на Марс със знака, който управлява физическото здраве. Благодарение на това чрез внимателно поддържане на тялото и атлетични постижения (може би боди билдинг) ще го постигнете. Като се има предвид и традиционното господство на Марс над желязото и другите метали, хората с Марс в Дева са обикновено изключително добри механици.

Астероидите Церера, Палада, Юнона и Веста са предлагани за господари на Дева, затова най-вероятно ще изразяват Най-пълноценно характеристиката си точно тук, но Церера и Веста като че ли прилягат особено добре на архетипа на Дева. Както отбелязахме и преди, най-вероятно Дева ще се окаже управляваният от Церера знак, като дава посвещение, честност и цялостност на индивида. Тук тя е изцяло посветена на дейностите, които изпълнява, и ефекта, който работата й оказва върху другите. Човекът с Атина Палада в Дева най-вероятно ще използва изобретателността и уменията си по спокоен начин, най-вероятно чрез тъкане, шиене, литография и други, или ще работи за обществени цели, които са от всеотдайни до вманиачени. Юнона, да не забравяме, е загрижена за брачния ритуал и в Дева ще търси начин да усъвършенства връзките си. Веста в Дева също трябва да е екзалтирана: фокусираното съзнание блести като маяк в пресечната точка между духа и тялото.

Общественото съзнание, определяно от Юпитер, може да прерастне във вманиачена загриженост по-скоро за формата и буквата на постиженията му вместо за духа, макар че земни придобивки би трябвало да има и то в изобилие. Човек със Сатурн в Дева или в Шести дом е склонен към традиционализъм в много неща, макар че със сигурност ще бъде продуктивен, тъй като Сатурн е земна планета, а Дева – земен знак. Хирон е бил номиниран за господар на Дева и със сигурност има силно влияние в този знак или в Шести дом, макар че е също така вероятно да породи както лечител, така и хипохондрик. Бунтовната сила на Уран е донякъде смекчена в Шести дом, макар че научните му и изобретателски качества си остават ненадминати. Нептун е в заточение в Шести дом – здравето (физическо или емоционално) е често под въпрос тук, макар че тези проблеми може да доведат в крайна сметка до позитивен резултат: грижи за диетата, упражнения, йога, помощна или лечителска кариера. Вманиачената сила на Плутон, когато е съсредоточена върху Шести дом, може да доведе до човек, чието чувство за ред и точност е така развито, че изключва всякакво отпускане или покой, макар че помага също и човекът да се съсредоточи върху дадена цел.

Един от най-интересните и силно влияещи планетни съвпади на всички времена се е състоял в Дева: съвпадът на Уран и Плутон по време на средата на бурните и революционни години – 60-те години на века. Това е важен период за човечеството, защото тези планети за пръв път от Индустриалната Революция насам са предизвикали системите на ежедневието, които са установени още по онова време. Всъщност, управлявани сме от съвпада на тези две планети в Дева, докато не се случи следващият – а това ще бъде едва в края на XXI век. Съвпадът в Дева е предупреждение, че земните ресурси бързо се изчерпват и е нужно да се вземат драстични мерки, за да прекратим този процес. Обръщахме малко внимание на предупреждението, продължавахме да обиждаме земята, докато Уран не направи първи квадрат с този съвпад в Стрелец в средата на 80-те и светът отново си спомни и най-сетне започна да се вслушва. Този процес напомня за историята на Деметра, земната майка, която, скърбейки за загубата си, отказвала да раззелени земята. Също като Плутон, тъмна подземна фигура, технологията и алчността са изнасилили земната майка и докато тя не бъде възстановена и не се почувства добре, може и да се сблъскаме с по-сериозна криза, отколкото очакваме.

Из: „Митична астрология“, А. Гутман, К. Джонсън

Изображение Лято (Церера), Жан-Антоан Вато, ок. 1717–1718 г., Музей „Лувър“, Париж

Информация, дискусии и откъси от книги на астрологична тематика може да четете в групата ми във Фейсбук „Астробиблиотека“

Нели Станева