32 годишен тотемен календар


82За Тридесет и две годишния тотемен календар прочетох в една стара руска книга. Стана ми интересно, защото когато сравних рожденните години на моите близки, както и моята, открих доста голяма точност в интерпретациите. Там пишеше още, че 32 годишния цикъл е ориентиран към цикъла на планетата Сатурн, в което аз не виждам логика и  не съм съгласна, но който желае нека го има в предвид. Статията, не случайно съм поставила в раздел – Любопитно! Приятно забавление!

I година – Елен (1938, 1970, 2002)

Едни хора от тази година се изявяват като твор­ци, а други – като злодеи. Тази година е първична в из­бора между доброто и злото. Чертите на човек, наме­рил своя верен път, са следните: стройни, румени, ня­как си изолирани, елитарни, с чувство за собствено достойнство и гордост. Той може да извърши нещо съвсем неочаквано за всички. Мисли творчески, продуктивен е в работата си. Ако човек е антитотем, ще бъде дебел, отпуснат, без яснота в мислите и постъп­ките си. Нереализиран в живота, Еленът – Жаба е це­лият в брадавици, плешив, хлъзгав, студен и безмилос­тен. Вечно е недоволен и си приписва чужди заслуги.

В годината на Елена са родени Брежнев и Черномирдин.

II година – Овен (1939, 1971, 2003)

Хората от тази година са белязани кармично – или с кармична благословия, или с кармично прокля­тие. Те се намират под особен контрол от умрелите предци. Тези хора се раждат винаги в своето семейс­тво и трябва особено да почитат своите корени. Овенът е активен, но трябва да има вътрешен покой. Той трябва да обединява хората, да познава своята генеалогия. Светинята за него е свята. Овенът има нужда някой да го ръководи. Във външността му съ­що има нещо овче, например естествено къдрави ко­си. В характера му – стадно чувство, изпълнение на дълга, понякога е инат и вироглав, но само по прин­ципни въпроси. Лоши черти – паника, страхливост, инат, твърдог­лавие, без чест и съвест, оскверняващ родовото си гнездо, високомерие и наглост – това е антитотемът на годината. Низък Овен. Роденият в годината на Овена трябва да се свързва със земята, за да сее доб­рина. Греховете на Овена са наказуеми.

В тази година е роден Кашпировски.

III година – Мангуста (1940, 1972, 2004)

Мангустата е ловка, виждаща и знаеща, никаква змия не може да я излъже. Човек от тази година трябва да е творческа личност, да се държи на висо­та, да взима участие в борбата за справедливост. За тези хора е характерно постоянството, умението бързо да се ориентират в различни ситуации, сръч­ност. В най-лошия случай тези хора са лъжливи, ко­варни, тъпи, безпомощни, хитри. Външно са слаби, под­вижни, пластични. Те често разчитат на щастливия случай в живота.

IV  година – Вълк (1941, 1973, 2005)

По-рано Вълкът е бил смятан за свещено животно. На Вълка е присъща стадност, храброст, независи­мост, чувство за дълг, преданост, твърдост и издръж­ливост. Той е атлетичен. Храбър и горд. Но е хищник, често се бори в екстремални условия, наказва неспра­ведливостта. На най-високо равнище той е Маг, успя­ващ да усмири стихията. На средно ниво е пътешест­веник, на когото не му достигат приключения в живо­та. На най-ниско равнище е разрушител на всичко, Вълк-вампир, злобен и нагъл. В такава година могат да се родят ужасни мерзавци.

В тази година са родени Молиер, Радищев.

V  година – Щъркел (1942, 1974, 2006)

Щъркелът е свещена птица. Приятно поверие. По натура е самотник, обича само вед­нъж, мрачен аскет, винаги се притичва на помощ на дру­гите. Конкретен и точен. Радва се на независимостта си. Обича да има мир в дома му. Където и да ходи, вина­ги се връща вкъщи. Тези хора често са неразбрани и неп­ризнати от другите. Животът им е труден. Щъркелите са грациозни, с добра координация на движенията си.

Когато Щъркелът се суети и е с нарушена коорди­нация на движенията си, с несвързана реч, тогава се появява антитотемът. Щъркелът хапва жаби, именно това е антитотем.

В годината на Щъркела са родени Лермонтов, Хасбулатов.

VI  година – Паяк (1943, 1975, 2007)

В стара Русия Паякът е бил символ на благодат за дома, той унищожавал мухите, паяците не бивало да се убиват. Те са целеустремени, жилави, схватливи. Мигновено чувстват всичко, твърчески и работливи личности със златни ръце. Тихи и незабележими, често стават неформални, невидими лидери.

VII  година – Змия, Водна змия (1944, 1976, 2008)

Човекът-Змия е променлив, непредсказуем, умее да се ориентира във всяка ситуация, свързана с тайни, с развита интуиция, потаен. Въшино и вътрешно е гъвкав, мистично настроен, мисли философски, често е непред­сказуем. Водната змия мисли критично, често изчаква на сянка. Не разпешава да й настъпват опашката. Мо­же да влезе в бой с усойница. Има малко подвижен дъл­бок поглед, често усмивката й е точно като на змия. Ако очите й бягат и са кривогледи – това е антитотем.

VIII година – Бобър (1945, 1977, 2009)

Човекът от тази година е земен, обича да строи дом, добър и грижовен стопанин, надежден, здрав, оби­ча семейството и земните блага, не е лекомислен, има сериозни и твърди убеждения. Живее по свои правила, па него всичко му е наред, всичко обича да прави със собствените си ръце. Плодовит, рядко се развежда:

Антитотем – Воден плъх. Разрушава всичко, и го осквернява.

В тази година са родени Айвазовски, Флоренски.

IX година – Костенурка (1946, 1978, 2010)

Костенурката е свещено животно. Мъдра е, но не бърза да прави изводи, разсъждава последователно и постепенно. Хората на тази година са бавни и внима­телни, уверени в себе си и потайни, имат си защита (броня), дебела и плътна кожа. Осквернителите на тази година са хората без броня, леко възбудими, чес­то завършват жизнения си път по насилствен начин. Те са нерви и възбудими. Костенурките често са прив­лекателни, но в тази година се раждат и отмъстители. Те винаги бавно, по точно вървят към избраната цел. Костенурката се бори с Чайката, която се храни с яйцата и. Чайката е антитотем на Костенурката.

В годината на Костенурката са родени Маркс, Тургенев.

X година – Сврака (1947, 1979, 2011)

Годината на Свраката е като годината на Водна­та змия — магическа, много молитви се сбъдват, полуачава се защита. Хората Свраки би трябвало по окраска да са черно-бели. Трябва да са водачи, да внимават как­во говорят и обещават, да не хвърлят думите си на вя­търа, бързо се движат и защитават другите от вся­какви интриги, разнищват коварни кроежи. Истински­ят човек Сврака е ловък, подвижен, ориентира се в раз­лични ситуации, притежава ясен и трезв ум, има бързи реакции. Тези хора могат да правят няколко неща ед­новременно, имат много интереси и хоби, често обеди­няват другите. Бързо побеляват. Това са родени играчи, много находчиви и ловки. Често хитруват и са лукави.

Антитотем — не си сменя цвета на косата или оплешивява бързо, отпуснат, няма бърза реакция. Кърти­ца. Унищожава корените, има вход към бездната.

XI година – Катеричка (1948, 1980, 2012)

Катеричката се върти на колелото и винаги се завръща на своето място. Това е година на възмездие за минали неща. Най-добрите Катерици са хора с жив и остър ум, бързо се справят с всякакви пробле­ми, сериозни, домошари. Те по-малко говорят, а пове­че вършат. Рано започват да работят, правят всич­ко със собствените си ръце, разчитат само на собст­вените си сили, гледат реално на света и винаги имат запаси. Дърпат напред цялото си семейство. Работата им е на първо място. Навиците им са кон­сервативни, способни са да разберат много неща, но се приспособяват трудно, привързани са към едно място. На Катериците им е дадено да опознаят тай­ните на своя род, те могат да опознаят Оня свят и да получат защита от Висшите Сили. Тези хора не се страхуват от смъртта.

Антитотем – Златката, която няма семейство, мърморана, нечистоплътна, разхвърляна, обладана от различни фантазии, прави много грешки в живота си. Катерицата има дребни, но запомнящи се черти на лицето. Те са слабички, светли. Антитотем — дебели и отпуснати. По характер Катериците може да са нер­вни, изпадат в лошо настроение.

В годината на Катерицата са родени Моцарт, Байрон, Енгелс.

XII година  – Врана (1949, 1981, 2013)

Враната е посредник между Небето и Земята, уни­щожава мършата и всяка друга нечистотия, самот­на, гонена и отхвърляни от всички. Тя трябва да раз­чита само на себе си. Човекът Врана е суров, мрачен. непредсказуем и изолиран. Обича черния хумор, не ща­ди никого. Невъзможно е да го накарат да върши нещо насила, той отхвърля всякакъв гнет. Не е признат, до­като е жив, оценяват го след това. Способен е да предвижда събитията, не се подчинява на никого, но и самият той не е властен. Враната е самотни и горда птица, взискателна, и въпреки всичко – гнуслива и чистоплътна. Не се привързва към едно място и дори в брака е самотна, вглъбена в себе си. Човекът Врана е симотник и пророк, притеживи мощни сила, но не я използва за себе си. Вижда и разбира всичко, живее дълго и печално. Той е проводник на енергия, която действа на другите.

Антитотем — когато човекът Врана е обременен със семейство, смачкан от живота, затънал до гуша в дългове, подлизурко и поставен под чехъл.

В годинити ни Враната е роден Достоевски, проро­кът, живял в изключително трудни условия.

XIII година – Петел (1950, 1982, 2014)

Петелът е свещена птица, прогонващи Мрака. Боец, защитаващ курника си, вървящ напред по зова на сърце­то. Петелът не закачи никого, докато не го закачиш не­го. Тогави се пизи! Те често почервеняват, фигурите им са жилави, обичат да се контят. Не са отдадени само на една любов, но по натура обичат домашното огнище. Петелът понякога прави прибързани изводи, но е храбър и може да поведе хората след себе си. От тях излизат добри ръководители, ако успеят да довършат всичко до край. Жените Кокошки обичат да се перчит, но не са та­ка борбени като Петела. Много често хората от тази година са певци, тинцьори, бунтари и побойници. Те кипят от енергия, пълни са с планове и идеи, подвижни, с жива мимика на лицето. Ако Петелът не е борбен, ако е блед и анемичен – това е антитотемът. Истинските Петли си храбри, решителни и много смели.

В годината на Петела е роден Николай Гумильов.

XIV година – Бик, Диво говедо (1951, 1983,2015)

От тази година са и дивият Бик, и домашната Кра­ва. И макар ди са силни животни, те си беззащитни, уязвими, отдават се на другите и се поддават на под­чинение. Често имат много комплекси, вътрешни проблеми и имат нужда от опека. Те са хора па дълга и честта, но са затворени. Могат ди нитрупат бо­гатство и да са материално осигурени. Бикът е чувс­твителен, обидчив е, но не го показва. Душата на Кра­вата е уязвима и нежна, всичко взема много навътре. Голяма идеалистка е, отстъпчива, но ще се сражава до смърт за своите убеждения и за децата си.

Те са наградени със земни блага заради тяхната безкористност, мекота, за умението им да търпят и да се притичват на помощ.

Антитотем – проява на злоба, озверяване, хищност, неподчинение.

XV година – Язовец, Борсук (1952, 1984, 2016)

Борсукът е пестелив и грижовен стопанин с прек­расна дупка, умее да натрупва материални блага, об­работва земята. Той не обича промените, традиционалист е и дори консерватор, борец за справедли­вост. Хората Борсуци обикновено са закръглени, сред­ни на ръст и силни. От тях стават прекрасни следо­ватели, учени, математици, с тях е трудно да се жи­вее поради трудния им характер. Борсукът не прави и не говори просто така. Често не споделя плановете си дори с най-близките, но се старае всичко да доведе докрай. Те са подозрителни, винрги си имат нещо на­ум, по душа са самотни, винаги се запасяват и никога не са бедни. Често са алчни, умеят да търгуват.

Антитотем па Борсука – безгрижен, не мисли за ми­налото, лековат, предизвикателен, многообещаващ и бездеен човек. С една дума – без традиции и без устои.

XVI година – Камила (1953, 1985, 2017)

Камилата е стадно животно. Притежава голямо чувство за хумор, присмехулник, на всичко гледа от двете му страни. Поставя си маска на отвращение, мо­же да хули всички. Но е работлива, вярна и надеждна. Истинското й отношение към хората е скрито зад тази маска. Както може да се отнася добре към някого, така може и да го осъди, осмее и стъпче. Човекът Камила е недоверчив, иска всичко сам да разбере, в работата си е упорит. Той служи на близките си, всички го товарят. Не се запасява много, но си има всичко необходимо. Рабо­тоспособен, внимателен, готов за промени, за всичко ло­шо, аскет, който се задоволява с малко. Той е придирчив, недоверчив, критичен, знае си цената.

Антитотем – сладникав, надут, човек, който иска да получи всички блага от живота.

В годината на Камилата са родени Салтиков-Щедрин, Циолковски, Сахаров, Чарли Чаплин. Камилите би трябвало да имат много деца.

XVII година – Таралеж (1954, 1986, 2018)

Таралежът е бодлив, непредсказуем човек, трудно се намира ключ към него. Но той може да пази тайна и никога няма да предаде някого. Обича неочакваните ек­сперименти, способен е на невероятни постъпки, с про­менливо настроение, храбър и смел. Бори се със Злото, унищожава мишки и плъхове. Той е малък бодлив хищник, с болезнено чувство за справедливост. По характер е заядлив, досаден до дребнавост, много е активен. За другите съди по делата им. Таралежът има остри чер­ти на лицето, с остра, щръкнала коса. Има изключител­на памет. Обича приятелите, но с него трудно се общу­ва. Верен и постоянен, щом се привърже.

Ако Таралежът не е взискателен към връзките си, ако не е рязък и категоричен в разсъжденията си – значи е антитотем.

 Годината на Таралежа е година на Божиите знаме­ния (Чернобил).

XVIII година – Лопатар (1955, 1987, 2019)

Лопатарът е красиво и грациозно животно, хората от тази година се противопоставят на всичко грозно и уродливо, просто не го приемат. Те се движат леко, имат тънки крака, дълъг врат, красиви премрежени очи. Капризни, много обидчиви, артистични, емоционалпи и чувствителни. Понякога не им достига здра- вомислие и разум. Те са романтици, идеалисти, опит­ват се да реализират фантазиите си. Антитотем – малкоподвижни, рационални, скептични. Годината на Лопатара е година на борбата па доброто и злото. В тази година са родени Суифт, Хайдн, Булгаков.

XIX година – Слон (1956, 1988, 2020)

Слонът е устойчив, сериозен, не търпи да му се под­копават основите. Трудно може да бъде ядосан, но когато това стане, той може да избухне и да стъпче всички. Външно е много здрав, як и мощен човек. Той е уравновесен, об­мисля всичко бавно и сериозно, твърд и упорит, прите­жава огромна вътрешна сила. Неочаквано и непредс­казуемо проявява своята страст. Слонът обича свобо­дата, всичко преценява от своя гледна точка, поняко­га е мнителен, недоверчив, дребнав, подозрителен и за­това често губи и няма приятели. Изразходва много напразни усилия, често в душата му цари хаос, труд­но постига вътрешно равновесие. Живеят дълго и по­ради това все пак успяват да направят нещо в живо­та си. Въпреки внушителната им външност те лесно могат да бъдат излъгани. Слонът обича само една же­на, стожер на домашното огнище, опора на цялото семейство. Ако човек е слаб, жалък, заядлив е, нена­дежден — това е аититотемът.

 В тази година са родени Чехов, Лев Толстой.

XX година – Кон (1957, 1989, 2021)

Конят е грациозен, с горда осанка, със здрава и ху­бава (фигура. Хората Коне имат нещо конско в лицето си — големи зъби, твърда коса, големи и красиви очи. Той винаги се стреми напред, обича да пътешества, твърд и упорит. Педант е, държи на дадената дума, упорито преследва поставената цел, не се спира пред никакви препятствия. Може обаче рязко да спре и да тръгне обратно. Изгражда щастието си сам. Роман­тичен е, обича природата, простора. Понякога е мал­ко страхлив, много е чистоплътен.

 Антитотем – неизпълнителен, муден, небрежен, де­бел.

XXI година – Гепард (1958,1990, 2022)

 Гепардите са войнствени хора, с буен нрав, безст­рашно предизвикват огъня към себе си (могат обаче ц да се преструват на смели). Имат коварна, котешка натура. Външността им е грациозна, фигурата – гъв­кава, жилава, погледът – пронизващ. Гепардите са не­зависими, хитри, притежават голяма сила, непредска зуеми. Проявяват интерес към нововъведенията. Склонни са на неочаквани постъпки. Умеят да предусе­щат опасността и да планират ходовете си. Умеят да оцеляват в екстремални ситуации. Гепардът е благороден, честен, борец със Злото.

Неговият антитотем – жалка и нищожни лич­ност, страхливец и подлец.

 В годината на Гепарда са родени Варнадски, А. Невзоров.

XXII година – Паун (1959, 1991, 2023)

 Годината на Пауна е година на оскверняване на Небето,загуба на Вярата, година на лъжите. Паунът обича да играе, да се маскира, той е многолик, неочакван, превзет. Различен в различни ситуации. Добре е, когато у него се разкриват нови черти и способности,| Той никога не седи на едно място, винаги расте, с годините така се променя, че не винаги хората около него могат да го познаят. Не държи на материалните блага. Живее си свой живот, доста е самотен, понякога е пасивен и позира, от време на време носи на близките си нещастие. Плановете му не винаги се осъществяват. Такъв човек не го обичат много заради ко кетството и желанието му да се представи за по-добър, отколкото е. Пауните са ярки личности, способ ни, любвеобилни.

 Антитотемът на Пауна – посредствен човек, без лично мнение, тъп и злобен.

 Ярки представители на годината на Пауна са Есе нин, Пушкин, Балзак.

XXIII година – Лебед (1960, 1992, 2024)

Лебедът е много красива, горда и грациозна птицал Той е идеалист, чужд на материалния свят, понякога е чужд на реалността. Не може да живее без близки и роднини, макар че си има свой вътрешен свят и не до- пуска никого в него. Безкористен, самопожертвувателен. Склонен е към медитация, не е разговорлив, често вглъбен в себе си.

 Антитотем — алчен, материалист, лъжец и неве­рен.

 В тази година са родени Петър 1, Боткин.

XXIV година – Рис, Славей (1961, 1993,2025)

Двойнствена година, в която се проявяват два то­тема: женски — Славей, мъжки – Рис. Всички черти могат да присъстват и при едните, и при другите. Го­дина на хищници, на неочаквани събития и промени. Тайното става явно. Година на катастрофи. Поняко­га, ако човек го заслужи, годината може да стане го­дина на Славея, невидима птица, пееща за щастие. Този, който е роден в тази година, може да е посред­ствен и невзрачен. Този човек обаче може неочаквано да се прояви като реформатор. Рисът има свободен на­чин на живот, не са му чужди никакви слабости, но в един момент може да се концентрира и да направи смъртен скок.  У Славея също се разкриват качества с котешки навици: хищност, грациозност, буйност, злоба и ненавист. Някои са кротки и ласкави. Те притежават пророчески дар. Винаги са пълни с идеи и нови замисли, радват се на живота, способни са на неочаквани обра­ти в него, добри. Могат да дадат отпор.

 Антитотем – всичко обратно.

 

XXV година – Магаре (1962, 1994, 2026)

Плодородни година. Магарето е мир, стабилност, търпение, огромна вътрешна сила, здрави вътрешни задръжки. Този човек е миролюбив, подхожда към всич­ко с ума си, притежава здрав смисъл, трудно е да го ядосат. Избягва конфликтните ситуации. Формата му на протест е инатът.  По принцип човекът Магаре работи нормално, спокоен е, издръжлив, всичко прави със собствените си ръце. Ако е скромен, ще получи изо­билие в живота си. Ако не се накърняват принципите му, той е податлив, подхожда сериозно и разумно към всичко. В конфликтни ситуация обаче е пасивен, зат­ворен и инат.

Антитотем — страхлив, похотлив, захваща се с не-нужни неща, човек, който е подвластен на инстинктите си. Емоционално неуправляем, сприхав.

 В тази година са родени Дюма, Горбачов, Елцин (макар че той е по-близко до тотема на Мечката).

 

XXVI година – Бяла мечка (1963, 1995,2027)

Грешките в тази година са непоправими, т. е. оказ­ване на мечешка услуга. Година на изпитания (Бялата мечка няма зимен сън). Човекът Мечка е трудно предсказуем, понякога у него се събуждат мрачни сили. Мечката е лидер в сянка, самотник, а понякога е вам­пир, върколак. Не живее в стадо. Всичко върши сам. Ако е „хаймана“, тогава е досаден, дребнав и придирчив, а по натура – садист. Кафявата мечка е съвсем друга – това е страшен човек. Може да те разкъса за съвсем дребно нещо. Бялата мечка е търпелива, но из­бухва неочаквано. Най-добрите черти са въплътени в нея, а най-лошите — в Кафявата мечка.

Антитотем – мрачен, пасивен, садист по натура. В Бялата мечка има благородство, рицарство, игра. Този човек има широка душа и непредсказуем характер, не търпи предателството. Успява да реализира планове­те си в живота.

 В тази година е роден поетът Тютчев.

 

XXVII      година – Орел (1964, 1996, 2028)

Сегашната (1996 г.) е свързана с властта, с империята. Годината на Орела е началото на династията на Романови. Сериозна и напрегната година, създаваща системата. Орелът е символ на властта, на нов поел рат за Русия. На невероятната висота могат да се издигнат разни авантюристи. В тази година свалиха Хрущов. Орелът е горда и свободолюбива птица, самотна, със свои идеали, аристократична и хищна, способна да властва. Тя има собствен кодекс на честта, но може да бъде укротена, спазва законите. Предвижда бъдещето.

 Антитотем – мръсен, лигав, досаден. Истинският Орел е аскет, а този не е.

 В тази година е роден Леонардо да Винчи.

 

XXVIII    година – Лисица (1933, 1965, 1997)

В тази година много неща зависят от Господин Случая. Трябва само да изтеглиш своя жребий. Поня­кога е година на лъжата и интригите. Лисицата е хитра и коварна. Умна, иронична, побеждава силата с хитрост, веднага долавя опасността, може да разп­лете всякаква интрига. Външно са слабички, с дребно личице, винаги изглеждат по-млади. С много остър ум. Обича промените, наказва подлостта и тъпостта. Като Настрадин Ходжа. В тази година се раждат изобретатели, хора, хвърлящи нова светлина в наука­та и изкуството.

 Антитотем – тъпи, чревоугодници, страхливи съз­дания с играещи очи.

 

XXIX  година – Делфин (1934, 1966, 1998)

 Година на движение, промени, катаклизми. Анти­тотем е Акулата, която не спи, изяжда всичко безраз­борно. Акулата се стреми да унищожава, Делфинът кърми децата си с мляко. Делфинът е идеалист, интелекту­алец, обича само веднъж в живота си. Винаги ще по­могне в трудна минута, всичко вижда и чува, по нату­ра е хуманист. Годината на Делфина може да донесе победа на разума, но може и да предизвика раздори. Година на осмисляне на доброто и злото. Делфини­те са пътешественици, често — пророци, миролюбиви, но не прощават обидите. Това е елитарно животно.

 В тази година са родени Бунин, Куприн и Ленин.

 

XXX  година – Свиня (1935, 1967, 1999)

Годината на Свинята, на Глигана е страшна. Хора­та от тази година са храбри и решителни. Те имат го­ляма глава и атлетична горна част на тялото. Могат да се подчиняват на разумната сила, борят се за справедливост, притежават неукротим нрав, честни, войствени и резки. Винаги са готови за бой, при­тежават разум и укротяват тези свои качества с не­укротимата си натура. Като постигнат целта си, се успокояват и могат с удоволствие да полежат в сво­ята локва. Това е класически пример за руския харак­тер. Към жените се проявяват като рицари.

 Антитотем — злобни, нагли и страхливи, подли щ отмъстителни, пакостници.

В тази година са родени Ломоносов, Марат, Мусоргски.

 

XXXI година – Бухал (1936, 1968, 2000)

Година на тайнства. Бухалът е свещената птица на Луната, стражът на нощта. Бухалът (Совата унищожава всякакви гадости. Антитотемът е презреният Прилеп, смучещ кръв. Совата прогонва тъмните сили, които много често й отмъщават. Тази година е сериозна, критична, тъй като тъмните сили са неуловими, те могат да бъдат разпознати само по делата им. Само най-прозорливите хора са способни да разберат всичко. Много от родените в тази година са странни, склонни към мистицизъм, като Гогол напри­мер. Трябва човек да умее да вижда сенчестата стра­на на живота, тъй като основните неща се извършват там. Бухалът е нощна птица, затова има свой собствен график в живота, той е тих и тайнствен, често вижда бъдещето, обича природата. В най-лошия случай е сив кардинал, потайно и безшумно подготвящ прелом­ни събития. Бухалите живеят и умират странно. Те си имат собствени занимания и лично мнение по всеки повод. Ярки примери са Чайковски и Пришвин.

Бухалът е суеверен, мнителен, често беззащитен, ако е Сова (жена). Често вижда всичко в черни краски. Песимист. Има лошо зрение.

 

XXXII година – Сокол (1937, 1969, 2001)

Соколът е ловна птица, затова е верен, последователен и смел. Хората Соколи са храбри, но пред стопанина си са послушни, капризни, загадъчни, горди, патриоти, всичко довършват докрай, винаги се завръщат по родните си места. На чужда земя могат да загинат. Непрекъснато виждат съперници, не търпят диктат, често воюват с несъществуващи противници. Това е храбър човек, на когото обаче му липсва ред. Въобще Соколи те са изтъкани от противоречия: съвестни и дезорганизирани, безгрижни и съжаляващи за извършеното поривисти и разхвърляни. Обичат децата, добри педа­гози и създатели на нови традиции. Нещастни са в лю­бовта. Често мислят за смъртта и за това, което ще оставят след себе си. Тази година затварят цикъла от 32 години.

В нея са родени Саддам Хюсейн, Александър I, Собчак, Владимир Висоцки.

Плерома


Сподели

 

Сабиански символи


s17040788За сабианските символи няма много информация на български език. За тях пише по-подробно Дейн Ръдиар в книгата си „Астрологическите домове“ и то информацията не е кой знае колко много.

Тяхното предназначение е по-скоро да допълнят и подсилят характеристиката на даден аспект или важна точка – асцендента, Слънцето, възлите, прогресивните новолуния и т.н.

По-долу съм цитирала част от книгата на Дейн Ръдиар в частта посветена на Сабианските символи, а значението на самите символи може да изтеглите свободно от активната връзка най-отдолу на статията.

Преди това искам да споделя как лично аз работя с тях:

Да кажем, че имаме Меркурий, Слънце и Северен възел в съвпад на 1 градус в Овен в трети дом.

Тук ключовата дума е Реализация. Това дава още един ключ към интерпретацията, подсилва, затвърждава съществуващия аспект между планетите. Значи този човек в случая, трябва да се стреми да развива дейностите по северния възел, по трети дом, по Меркурий-Слънце. Ако е активен в образованието, словото, комуникацията, той ще се реализира добре и т.н. Естествено, картата се гледа комплексно, а тези символи просто допълват цялостната картина. Ползвам ги  при определянето на Асцендента, при важни транзити, както и в прогресии /например при Новолунията/

При всички случаи е вълнуващо да се работи с тях.

ЗНАЧЕНИЕ НА СИМВОЛИТЕ

„Думата „символ“ е от гръцки произход и означава про­цес на композиране. Всичко може да бъде символ, т.е., да символизира или да бъде символизи­рано: събитие, съществуване, предмет, нещо, условие, чувство, желание, идея, но не всичко може да бъде символ на нещо – червеният цвят е символ на кръвта, кръвта е символ на душата, но червеният цвят не е символ на душата. Сим­волът е гносис, а не обикновен индикатор. 

Символите могат да бъдат разделени според природни­те елементи (символ на Земята, Водата, Въздуха и Огъня) натурални езици (най-вече числа, цветове, форми, движе­ния, звуци) и природни царства (минерално, растително, животинско и човешко). Символът е израз на естествена аналогия и нейните вродени сили, аналогия между елемен­тите на „по-ниския“, „материален“ ред на елементите, и „по-високия“, „морален“ ред в двете посоки (от буквалното към метафоричното и обратно). В тайните организации и езотеричните движения символизмът може да бъде открит на всички нива и се изразява по много начини, например според броя на изкушенията, цвета на дрехите, в литератур­ните родове, в ритуалните движения или аналогични картини. За разлика от свещените ритуали публичните цере­монии са слаби конвейри на символи – все едно да сравним фолклорен танц или танц на група приятели с този на дервиша, който е свързан с движението на планетата („Мело­дията, която пеят хората със сантир (персийски музикален инструмент с формата на цимбал) е от тези, които говорят за въртенето на небесния свод“ – Руми, Матнави, IV).

Идеи (концепции, процеси, качества), звуци и предме­ти се представят със своите естествено свързани духовни или перцептивни идеи. Например магията често използва звуковия символизъм (звукоподражание, подчертани думи, алитерация), магьосникът имитира звука на дъжда, за да го предизвика. Звуците, планетите и аспектите в астрологията не са изобразени с научни знаци, а със символи – глифи, чието изрисуване едновременно скрива и разкрива естеството им, връзките помежду им и различните им зна­чения. Всяко същество, освен може би изкуствено създаде­ните предмети или уродливи създания, благодарение на съществуващите естествени, аналогични или не-аналогични съответствия, представлява или показва по-голям или по-малък брой други неща по повече или по-малко достове­рен начин. 

САБИАНСКИТЕ СИМВОЛИ КАТО АСТРОЛОГИЧЕСКА МАНДАЛА

Мандала обикновено означава езотерична рисунка, свойствена за индуизма и будизма, която помага при меди­тация. Но тя въплъщава и по-всеобхватна идея – организа­ция (мандалата се е смятала за магическо повторение на създаването на света), изображение (тя е изображение на микрокосмоса, схема на света, пантеон, йерархия на боже­ственото), подсещане (мандалата стимулира издигането на съзнанието, проектиращо личността в самата нея и посред­ством въздействието си върху нея). Има пространствени и темпорални мандали. Зодиакът е темпорална мандала. Си­стемата от Сабиански символи също представлява темпо­рална мандала. Тези 360 символа са думи от великата ко­смическа история, чието сияние обхваща голям брой опити за конкретизация на нашето материално ниво.

Сабианските символи представляват пълно и последо­вателно изображение на цикъла на трансформация, който съдържа унификацията на инволюцията и еволюцията. Ако придадем вертикално изместване на тази явно циклична структура на системата (360 градуса на кръга) ще получим окончателна спирална структура, включваща най-близкото отражение на реалността. С подчертан естети­чески компонент, Сабианските символи задоволяват и ети­чески. В цялата серия няма негативни символи, така че крайният резултат зависи от начина, по който индивидът ги вижда и прилага. Отсъствието на предишни ясно опреде­лени мерки за оценка на символите е един от основните критерии за описване на всяка пълна система от символи.

Да отделим малко внимание на структурата на Саби­анските символи. В книгата си Дейн Ръдиар дава уникално изображение на това вътрешно подреждане. Тъй като Са­бианските символи отговарят на Зодиака, тази процедура разкрива вътрешната структура на разглежданата основна отправна система в астрологията. Ръдиар използва драма- тургична терминология или терминология от мистериите и инициациите.“

ПЪРВИ ПОЛУЦИКЪЛ: Процес на индивидуализация

Действие I: Диференциация

Сцена I: Желание (Овен 1-15°)

Сцена II: Потентност (Овен 16-30°)

Сцена III: Доказване (Телец 1-15°)

Сцена IV: Потвърждение (Телец 16-30°)

Сцена V: Откритие (Близнаци 1-15°)

Сцена VI: (Близнаци 16-30°)

Действие II: Стабилизация

Сцена VII: Решение (Рак 1-15°)

Сцена VIII: Консолидация (Рак 16-30°)

Сцена IX: Горене (Лъв 1-15°)

Сцена X: Освобождаване (Лъв 16-30°)

Сцена XI: Характеризация (Дева 1-15°)

Сцена XII: Образование (Дева 16-30°)

ВТОРИ ПОЛУЦИКЪЛ: Процесът на колективизация

Действие III: Групова интеграция

Сцена XIII: Преобразяване (Везни 1-15°)

Сцена XIV: Реконструкция (Везни 16-30°)

Сцена XV: Общуване (Скорпион 1-15°)

Сцена XVI: Вяра (Скорпион 16-30°)

Сцена XVII: Абстракция (Стрелец 1-15°)

Сцена XVIII: Пренасочване (Стрелец 16-30°)

Действие IV: Капитализация

Сцена XIX: Кристализация (Козирог 1-15°)

Сцена XX: Групово изпълнение (Козирог 16-30°)

Сцена XXI: Принос (Водолей 1-15°)

Сцена XXII: Управление (Водолей 16-30°)

Сцена XXIII: Сдружение (Риби 1-15°)

Сцена XXIV: Обезсмъртяване (Риби 16-30°)

Когато анализирате някоя карта (светска, натална, хорарна, годишна), проверете кои градуси на зодиака са активирани от при­съствието на специфичните компоненти на картата (пла­нети, възли, ъгли, арабски точки и други) и прочетете съот­ветните Сабиански символи. Те ще ви дарят с допълнител­но, по-дълбоко проникновение за значението на онова, което анализирате, и нерядко ще дадат цяло ново измерение на проблемите.

Може да ги видите тук- Сабианските символи

 Използвана литература: Астрологическите домове, Дейн Ръдиар

НелСт.

08.07.2012

Сподели ме:

Митологичният Нептун


 

Не е чудно, че астрологичният Нептун управлява не­разрешимите мистерии, защото е загадка това, че традиционно свързваме тази планета с темпераментния бог на моретата, известен със своята бурна личност в митовете на Гърция и Рим – културният източник на целия ни планетарен символизъм. Не трябва ли Нептун да е най-духовната и чувствителна от всички планети – универсален пацифист, който не може да настъпи дори тревичка или да нарани мушица? Не го ли смятаме за планетата, която е пропита със състрадание и ни изкушава напълно да слеем нашето съзнание с всичко, което е живо, разсейвайки илюзията, че притежаваме обособена идентичност?

Нептун ще подхранва душата ни с неограничена Божес­твена енергия и ще ни вдъхновява да поддържаме телата си с диетични храни като плодове, семена, ядки и зеленчуци. Нептун не би убил животно и не би изтърпял проливането на кръв в името на жестокостта или насилието. Въпреки това, митологически, Нептун не е бил пацифист или мирот- ворец. Той олицетворява океанската шир, която рядко е спокойна и предсказуема. Неговите мощни вълни се разби­ват драматично в крайбрежните скали, а внезапните морски бури правят водата бурна и опасна.

Действителната планета Нептун не е била известна до 1846 г. – важно събитие, което възвестява готовността на човечеството да използва тези планетни енергии с по-голя­ма обществена осъзнатост. Може би ни е отнело хилядоле­тия, за да абсорбираме по-добрата, по-благата страна на

този планетен архетип. Този аспект на Нептун вероятно е получил тласък по време на развитието на водната енергия на Риби през ранните етапи от християнството, с Исус като жив символ на всички онези просветлени черти, които сега очакваме от духовния спасител с единно съзнание Нептун. Такова е лицето на Нептун, което познават всички астроло­зи – този, който носи ореола.

Гърците се фокусирали повече върху “паганистките”, свързани с природата, качества на нептуновия принцип, и върху разярения поглед на бога Посейдон, който бил огнен по нрав и воден по елементарен инстинкт, което го правело толкова темпераментен, че стигал до ярост! Той определе­но не притежавал въздушната лекота на типичния небесен бог, нито изглеждал спокоен и благ (този “благ” нептунов образ станал популярен в края на 60-те). Омир дал на Посейдон прозвището “Земетръсния”, което също описва колко се разтърсваме, когато сме разярени.

И така, какъв все пак е Посейдон? Нека да кажем, че той бил травматизиран скоро след своето раждане, както и неговия брат Хадес (Плутон), и обвиняван от някои, че в резултат на това станал малко извратен. Техният баща бил раздразнителният, параноичен Кронос (когото познаваме повече от римската митология като Сатурн). Кронос изпад­нал в маниакално състояние във връзка с едно тревожно пророчество, произнесено от неговия баща Уран, веднага след като го кастрирал (това била ужасяваща връзка баща- син, подобаваща на всяка гръцка трагедия). Страховитото пророчество предупреждавало, че един ден Кронос ще бъде свален от престола от едно от своите собствени непокорни деца.

Дали това е казано злостно от наранения Уран, който възнамерявал да подкопае психологически Кронос, или наистина е било предсказание на небесния бог за бъдещето? Какъвто и да е случаят, Сатурнианците и до днес имат неспокойно, тревожно усещане относно възможността неизвестната съдба да се намеси и да разстрои статуквото на техния живот, поради което се придвижват колебливо и внимателно. Това, което по-късно прави Кронос, за да се почувства по-сигурно относно неясното бъдеще е, че пог­лъща всяко едно от първите си пет деца веднага след тяхото раждане.

Посейдон влязъл в света, само за да бъде хвърлен в състояние на мрак и страх, докато бил в ямата на бащиния си стомах – напълно изолиран от контакт с външния свят и от ласките на своята майка. Това въвежда темите за изолацията и отчуждението, глождещото чувство, че не си истинска част от външния свят и дори не си желан от своите родители. Другите му братя – освен Зевс (Юпитер) – били в същото ужасно положение, но по някаква причина Посей­дон бил по-чувствителен от останалите. Обидчивостта и враждебността поради отхвърлянето продължили да го преследват дори като възрастен – бъдете сигурни, че Посейдон ще прояви изцяло субективна и често инфантилна реакция при всяко отблъскване.

В астрологията Сатурн и Нептун все още не са в добри взаимоотношения. Бдителният Нептун знае много добре, че доминиращото влияние на Сатурн може да бъде задуша­ващо и сковаващо, особено по отношение на процеса на разгръщане на въображението. Нептун ще си позволи да играе със Сатурн само на сигурна позиция, преди да е изпаднал в паника и да се е разнищил по шевовете си. Независимо от това, астрологическият Сатурн е най-добрият фактор за ясното проявяване на прекрасните видения на Нептун.

След като Кронос бил принуден да повърне децата си, освобождавайки ги от техния затвор, Посейдон помогнал на своя брат Зевс – който имал късмета никога да не бъде погълнат – и другите си братя в победния бунт срещу смахнатия им баща. Кронос накрая бил изтикан от владе­телския трон, точно както било предсказано. Посейдон обаче си имал едно наум, поради психологическия тормоз, който преживял. Той бил измъчван от неразрешения гняв.

След като “Войната на Титаните” приключила и дошло време да се решава кой какво ще управлява в условията на новия ред на боговете, братята доста се сдърпали. Владение на Посейдон станали моретата и всички водни пътища на Земята (нептуновия символ на взаимосвързаноста). Оба­че, въпреки че обитавал със своята съпруга разкошен златен палат в океанските дълбини, Посейдон никога не се почув­ствал удовлетворен. Той искал част от славата и благата, които така лесно идвали при неговия брат Зевс. Той се чувствал измамен и накрая се съсредоточил върху нещата, които не притежавал. (Ами да, не са ли това нептунианците, които се самосъжаляват, роптаят и проклинат живота от самото начало – скапан късмет – докато тайно си мечтаят за “бляскавия” живот на другите?

Обзалагам се, че Посейдон е негодувал срещу справед­ливостта в живота. Съдбата е благословила Зевс с неговия постоянно активен, вълнуващ социален живот, който му позволява да живее високо на божествената, слънчева пла­нина, извисяваща се в облаците – докато този меланхоличен морски бог е потопен в мрачните и мълчаливи дълбини, надалеч от всички събития, протичащи навън по широкия свят. Владението на Хадес се оказало дори по-мрачно и по-отдалечено място, въпреки че донякъде му подхождало много добре. Посейдон обаче имал смесени чувства относ­но живота, който му поднесла съдбата.

Той посещавал от време на време планината Олимп и престоявал там, но това още повече подхранвало апетита му. Всеки път обаче, когато този морски бог се опитвал да заграби парче от имуществото (като Атина или Атика), той се провалял пред някой друг бог или богиня, които се състезавали за същата територия. Всички мечти на Посей­дон да натрупа солиден имот и да добие по-голяма власт над света пропаднали. (Някои нептунианци може да съхра­няват подсъзнателно пораженска нагласа, което ги води до постоянни провали.)

Когато не успявал, Посейдон реагирал бурно и яростно. Той предизвиквал разрушителни наводнения (символи­зиращи сълзите на гнева) и дори земетръси – той ставал непоносим, когато не постигал своето! Всъщност, тези ра­зочарования показват как Космосът му казвал, че да върви след съблазните на материалния свят (представени чрез градове и земи) не е правилният път за него. Той си имал специфична роля, която трябвало да играе, и тя включвала тайните селения на нашия вътрешен живот. Представянето във външния сеят – което носи възхвали и внимание – не влизало в неговите задължения. Все пак, не е ясно дали Посейдон някога е разбрал това послание.

Дори на този сприхав воден бог да не му харесва, архетипът, който представя, е намерил своя истински дом в океана, символизирайки дълбините на нашето подсъзна­ние. Водата е елемент с висока емоционална мощ, която от време на време може да прелее, събуждайки съзнанието и потопявайки цялата логика и разум, особено когато сме провокирани и разстроени. Астрологическият Нептун е бил обвиняван в предизвикване на такива реакции, особено когато усещаме, че не можем повече да задържаме скритите или потиснати чувства – те съвсем ирационално избликват на повърхността по изненадващо неконтролиран начин. Това със сигурност е случай на Посейдонов бунт в нас.

По време на нашите нептунови транзити разочарова­нията може да се натрупат до едно създаващо дискомфорт ниво. Това, което е било потопено, внезапно изригва на повърхността като гейзер. Посейдон можел да разцепва планини на две, когато наистина бил разярен. Не е трудно да си представим бъркотията, създадена от една помитаща всичко лавина. Затова не би трябвало винаги да описваме Нептун в мечтателна и спокойна светлина, защото при­тежава и друга страна, която остро реагира при стрес: хистеричната, земетръсна страна, когато емоциите са като тайфун или като онези прочути морски бури на Посейдон.

Нептун не избухва толкова често като Уран, планета известна повече със своите внезапни житейски трусове. Въпреки това, когато изучаваме определени транзити на Нептун, трябва да имаме предвид възможността за драма­тични емоционални изблици, в резултат на което се правят, печелещите Оскар филми!

Източник: Бил Тиърни- Жизненост и благополучие с Нептун

Нели Станева – Плерома

Статията може да споделите единственно чрез активен линк или бутончетата по-долу!