„Знаците на Зодиака придават на излъчванията на светлината и на звездите различен оттенък така, както светлината на лампата, преминавайки през цветно стъкло, придобива отчасти цвета на това стъкло.“ Виаза
Астрологията е наука която изучава Слънцето, Луната, небесните тела и синхронността между техните аспекти и събитията които се случват на Земята и съответно на всеки един човек. Думата астрология е съставена от две думи „астра“ – звезда и „логос“ – говоря, което ще рече – говор за звездите.
Астрологията е нещо като универсалния език на живота. Следователно, тя трябва да се изучава така, както се изучават чуждите езици: Първо, ученикът трябва да се запознае с буквите /азбуката/, после да се учи да комбинира тези букви, да създава от тях думи и фрази. Четенето и разбирането на смисъла идват по-късно. Буквите в астрологията – това са звездите, планетите, зодиакалните знаци, аспектите. Комбинирането на буквите в думи, това е съставянето на хороскопа, а фразите неговото тълкуване. И преди да пристъпим към изучаването на буквите на звездния език и към превода, трябва да се постараем да изясним обосноваността на астрологията – рационалното в нея, за да не се допуска неправилно разбиране на онова, което изучаваме.
Един от първите въпроси които си поставяме при изучаването на астрологията, е примерно как Венера или Марс могат да имат каквото и да е влияние върху човека тук на Земята?
Отговорът е прост. Планетите не е задължително да имат нещо общо със съдбата на човека, но непременно имат влияние върху него. Както казва Чандра Лал Сингх:
„Може да съществува, а може и да не съществува някакъв вид магнетична или етерна връзка между планетите и обитателите на Земята. Валидността на астрологията няма да се промени от това, защото такава връзка съвсем не е потребна за съществуването на астрологията като система.
За признаването на валидността на астрологията е потребно само да се приеме фундаменталното единство на съзнанието. С други думи, един и същ основен принцип, например, се проявява в математиката на пространството като „планета Марс“, а в същото време – на земята – той се проявява като „желязо“, като „червен цвят“, като „мускулната система“ у човека и като „страст“ в човешкия темперамент.
Също така, единството би могло да се прояви като „принципът на действието“, като „силата“, като „динамичната енергия“, макар че всеки опит да изразим с думи такава абстракция е доста труден и трябва да се задоволяваме с „приблизителното“ пояснение.
Така че като говорим за механизма на Слънчевата система в астрологията, ние не твърдим, че планетите влияят върху нашия живот.
По-скоро ние казваме, че макар човекът и Слънчевата система да са доста отдалечени от пространствена гледна точка, те – като единици на творението, произхождат от една и съща основа, движеща причина на всичко, което съществува.
Ето в това се състои цялата доктрина на астрологията, като законът, върху който ние строим нашите разсъждения, законът на съответствията. И тъй като всички форми на живота са единни, ние можем да приложим тук аксиомата на Евклид, че две величини поотделно равнина трета, са равни помежду си.“
Както казва Парацелз: „Глупаво е да се мисли, че звездите влияят, на човека. Не, но човек има в себе си същите тези звезди във вид на органите на неговото тяло. И същите причини, които влияят върху звездите на небето, действат и върху „звездите на неговия организъм.“
По такъв начин, звездите символизират силите, които в действителност се намират в нас самите.
Планетата, това е математическата точка в пространството, а Зодиакът се явява удобна основа, върху която астрологът бродира съдбата
Хороскопът става по този начин на разсъждение математически модел на личността, настройката на неговия ум и темперамент, така че простите правила на математиката ни дават възможност да разрешаваме проблемите на човешката природа.
Ние можем да изчислим с достатъчна точност предварително каква ще бъде реакцията на дадената личност при дадените бъдещи обстоятелства.
И тук ще цитирам още веднъж Виаза, който е древен индийски астролог:
„Трябва да се знае, че неподвижните звезди и финото тяло на Земята променят взаимното си положение по такъв начин, че лъчите на звездите минават през всички знаци в продължение на 25920 години обратно на номера на знака, т. е., например, от 8-ия знак преминават в 7-ия, от 7-ия в 6-ия и т. н. Ако си помислим, че нормалния човек прави 18 вдишвания в минута и има четири пъти повече пулс, т. е. 72 в минута, а 72 умножено по 360, колкото са градусите на „пътя на Слънцето“ (еклиптиката), дава 25920, че 18, колкото са вдишванията в минута, умножено по 60, колкото са минутите в един час, дава 1080, а това число (представляващо десеторното количество на „падамите“ – звездните четвъртини) умножено по броя на часовете в денонощието: 1080 х 24 = 25920, ще получим аналогии, които ще разбере този, който разбира.“ И по-нататък: „Ако се вземе една дванадесета част от 25920, ще получим 2160 – за колкото години се променя взаимното положение на звездите и знаците на един цял знак. А ако разделим 2160 на 30 – колкото са градусите от всеки знак на Зодиака – получаваме 72. За толкова години се променя положението на звездите и знаците взаимно на един градус, а 72 е също броя на пулсовите удари на един.здрав човек. И това ще разбере тази, който разбира.“
Първите систематизирани наблюдения на звездното небе датират приблизително между 3200 – 2000 г. пр. Хр., по време на шумерския и акадския период. Още тогава небесните тела започват да се свързват с различни божества и природни цикли. Древните народи са наблюдавали внимателно движението на звездите, Луната и планетите, опитвайки се да открият закономерности между случващото се на небето и събитията на Земята.
Следва старовавилонският период, около 2000 – 1500 г. пр. Хр. Вавилонците не са обръщали толкова внимание на съдбата на отделния човек, колкото на държавата, реколтата, войната, мира и благосъстоянието на народа. Предсказанията са били правени от жреци-наблюдатели и са се считали за държавно дело. Строели са се специални храмове и наблюдателници, от които денонощно е било следено движението на небесните тела. Наблюденията са записвани върху глинени плочки и постепенно са се превърнали в огромен архив от астрономически и астрологични знания. Този ранен етап често е наричан „астрология на предзнаменованията“, защото основно са се тълкували знаци и небесни явления.
Следва каситският период, около 1500 – 1000 г. пр. Хр. Макар каситите да завладяват Вавилон, астрологичната традиция не прекъсва, а продължава да се развива. По това време се правят все по-точни наблюдения на хелиакалните изгреви на неподвижните звезди*. Постепенно се оформя и големият сборник от предзнаменования „Енума Ану Енлил“, който е създаван и допълван в продължение на векове.
През късноасирийския период, около 1000 – 600 г. пр. Хр. започва да се оформя зодиакът, първоначално от 18 съзвездия по пътя на Луната, а по-късно, през вавилонския, персийския и селевкидския период /600 – 200 г. пр. Хр./ – се изгражда познатият ни зодиак от 12 знака.
Един от най-старите достигнали до нас хороскопи е от V в. пр. Хр., приблизително 410 г. пр. Хр. В него са били описани положенията на планетите към момента на раждане на конкретен човек и той е изглеждал горе долу така:
През Месец .., Нощ.., На.., 14..
Син Шума – Азур, син на Шумаидина, потомък на Декс беше роден.
По това време Луната беше под „Рога“ на Скорпиона, Юпитер в Риби, Венера в Телец, Сатурн в Рак, Марс в Близнаци и т.н. – те са изброявали всъщност това което е ставало на небето в часът на раждане, практика, която постепенно поставя началото на личната астрология.
Около III в. пр. Хр. вавилонският жрец Берос основава астрологична школа на остров Кос, а Александрия постепенно се превръща в един от най-важните центрове на знанието в древния свят. Именно там се осъществява големият синтез между вавилонските, египетските и гръцките познания.
От II в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. се развива т.нар. елинистична астрология. Това е изключително важен период, в който астрологията придобива по-завършен вид. Развиват се понятия като Асцендент, домове, аспекти, декади и систематичното тълкуване на рождената карта. През този период Хипарх открива прецесията на равноденствията, а Клавдий Птоломей систематизира голяма част от астрологичното знание в своя труд „Тетрабиблос“. Тук можем да споменем и имена като Ветиус Валенс и Доротей Сидонски.
След упадъка на Рим и Гърция центърът на знанието постепенно се измества към Византия и Константинопол, а по-късно и към Арабския халифат. През VIII – XI в. арабският свят съхранява, превежда и развива голяма част от античното знание. През 762 г. халиф Ал-Мансур основава Багдад, който се превръща в огромен културен и научен център. Именно тогава се оформя арабската астрологична школа с представители като Ал Кинди, Абу Машар, Ал Бируни и Алкабитус.
През Средновековието и Ренесанса астрологията преживява нов разцвет в Европа. Тя се е изучавала наред с астрономията, математиката и медицината в първите европейски университети – Болоня, Париж, Кеймбридж и други. Сред известните имена от този период са Гвидо Бонати, Джеронимо Кардано, Плацидус, Нострадамус, Уилям Лили, Лука Гаурик, както и учени като Кеплер, които са се занимавали и с астрология. По онова време границата между астрономия и астрология все още не е била ясно разделена.
С развитието на експерименталната наука през XVII – XVIII в. астрологията постепенно губи академичния си статут и отпада от университетите. Въпреки това интересът към нея не изчезва. Благодарение на книгопечатането, започнало още през XV в., а по-късно и на масовото разпространение на книги и ефемериди, астрологичното знание достига до все повече хора.
През XX в. астрологията преживява ново възраждане. Еванджелин Адамс допринася за популяризирането ѝ в Америка, а по-късно Дейн Ръдиар поставя основите на психологичната астрология. Появяват се различни школи и направления, възраждат се древни техники, а астрологията започва да се разглежда не само като средство за предсказание, но и като инструмент за себепознание. Известни имена от този период са Андре Барбо, Райнолд Ебертин, Бруно Хубер, Лиз Грийн, Робърт Хенд, Линда Гудман, Бернадет Брейди и други.
В България астрологията започва да се възражда в началото на XX в., благодарение на Петър Дънов и неговия кръг. През 1914 г. в София се създава школа, в която работят и творят редица български астролози – Николай Дойнов, Влад Пашов, Георги Радев, Методи Константинов, Иван Антонов, Фьодор Грузинов, Михаил Иванов, Крум Въжаров, Петър Манев, Любомир Лулчев, Петър Филипов и други. Това са хората, които поставят основите на съвременната българска астрологична традиция. През 1938 г. излиза и една от първите български книги по астрология – „Астрология“ на Влад Пашов.
През втората половина на XX в. условията за развитие на астрологията в България са силно ограничени, но въпреки това много астролози продължават да преподават, да превеждат и да съхраняват знанието. След 1990 г. интересът към астрологията отново нараства. Днес съществуват множество книги, школи, софтуерни програми и възможности за наблюдение и изчисления, които правят астрологията далеч по-достъпна от всякога.
Независимо от различните гледни точки към нея, астрологията остава част от историята на човешката култура и едно от най-древните познания, съпътстващи развитието на цивилизацията в продължение на хилядолетия. Тя е преминала през възходи и периоди на забрава, през храмове, библиотеки, царски дворове и университети, но въпреки времето е успяла да се съхрани и да достигне до наши дни. И вероятно ще продължи да се развива и занапред, заедно с човека, неговото търсене на смисъл, стремежа му към себепознание и желанието му да открива връзка между небето, природата и собствения си вътрешен свят.
*Хелиакален изгрев – първият изгрев на звезда след период на невидимост, причинен от слънчевата светлина.
Използвани източници и бележки
Статията е създадена въз основа на дългогодишни лични записки, обучение и проучвания в областта на историята на астрологията, както и на исторически и астрологични източници, сред които:
Клавдий Птоломей – Тетрабиблос
Никълъс Кампион -„История на западната астрология“
Дейвид Пингри – изследвания върху вавилонската и елинистичната астрология
Бенджамин Дайкс-преводи и изследвания върху средновековната и арабската астрология
Дейн Ръдиар – трудове върху психологичната астрология
Основите на древната астрологическа традиция, Чандра ал Сингх
Астрологично знание 