Притча за трудните дни


Имало някога един цар. Нищо не му липсвало, живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, а наскоро след това чужд владетел нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалото.

Тогава царят разбрал, че трябва да се спасява и побягнал към съседните земи, където тамошният цар му бил приятел. Стигнал да столицата на царството и поискал да се види с владетеля, като казал на стражата, че е негов приятел. Но като видели одърпаните му дрехи, войниците не му повярвали и го отпратили.

Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия и го помолил за подкрепа. Но за негово огромно разочарование, царят му дал сто овце и го отпратил.

Огорчен и разочарован, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете – нямал по – добра алтернатива. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл пак да моли за помощ. Този път му дали петдесет овце. Не след дълго стадото му пропаднало в пропаст и той отново изгубил всички овце.

Отишъл трети път при царя и тогава той му дал двадесет и пет овце.

Започнал злополучният цар почти от нулата. Пасял си овцете и постепенно стадото му започнало да се разраства и след време се умножило до хиляда овце. Тогава той пак отишъл при приятеля си, но този път, за да му се похвали.

И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат съседното царство.

– Но защо не направи това веднага, още когато дойдох първият път при теб за помощ? – попитал изумен – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!

– Защото от него нямаше да остане камък върху камък. – отговорил мъдрият му приятел. – Аз просто почаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба. А овцете бяха само показател…

~~~~~~~~~~~~~~

Тази поучителна притча ме накара да се замисля. Всеки има своите трудни житейски периоди. В такива моменти ти се струва, че цялото зло на света се изсипва точно над теб. Притчата не казва нищо друго освен едно, че всичко тече и всичко преминава, но със сигурност трябва да се преживее. Срещу трудната съдба човек е безсилен, но това не означава, че трябва да стои и да „чака“ със скръстени ръце.

И ако някой сега чете тази притча и е изправен пред житейски трудности, то нека не се отчайва, а да помни, че и това ще мине.

Нели Станева

09.09.2018

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.