Митът за зодия Скорпион

По време на месеца на Скорпион листата падат от дърветата и земята започва да се „затваря“, да се подготвя за продължителен зимен сън. В древните религии това е бил сезонът, в който богът или богинята слизали в подземния свят; всичко ставало празно и студено, докато зимното слънцестоене не отбележи началото на процеса на завръщането и в крайна сметка доведе до възкресение през пролетта. Келтските народи празнували празника на Самхейн през този месец; древният фестивал е оцелял и до днес като Вси светии (Хелоуин). В навечерието на Самхейн „вратите между световете“ се отваряли; връзката между хората и елементалите – или хората и духовете на мъртвите – била извънредно силна. В латиноамериканските страни – и дори в Лос Анджелис и част от американския Югозапад – първи и втори ноември са наричани Дни на Мъртвите (Días de los Muertos). Правят се пикници на гробищата и децата ядат сладкиши, оформени като скелети и кости.

Чудно ли е тогава, че Скорпион е свързан със слизането в подземния свят? За повечето от нас това символизира пътуване към дълбините на нашата същност – поклонение, което неизбежно е болезнено, защото ни кара да се срещнем с вътрешните си демони и психологическите комплекси. Но Скорпион съдържа и обещанието за възкресение, за завръща­не към светлината: ето защо е смятан за знак на преображението. И със сигурност точно Скорпион винаги е бил свързван с окултната мъдрост. Някои астролози си го представят като четиристранен процес – от гневния скорпион през интроспективния гущер (подземния живот), към реещ се орел (прераждане) и белокрил гълъб (Светият Дух). Дейн Ръдиър сравнява Скорпион с феникса, митичната египетска птица, която се самоизгаря на сътворена от самата нея погребална клада, за да се възроди отново от пепелта.

Връзката между Скорпион и подземния свят достига чак до началото на астрологията. Също като другите фиксирани знаци, той се появява във вавилонския „Епос за Гилгамеш“. Докато Гилгамеш пътувал към Дилмун, вавилонския отвъден свят, той трябвало да пре­сече забранените планини, пазени от „човек скор­пион“. Значи още в древния Шумер Скорпион е бил па­зител на прага на отвъдния свят, а човек трябвало да премине през вратите на мрака, за да стигне до света на светлината. Но освен че свързвали този знак със смъртоносния скорпион, вавилонците го свързвали и с орела, както става ясно от видението на Езекия (виж 1140 г.пр.н.е. Глава 21, „Качества“).

Образът на скорпиона изисква специално внимание, тъй като отчасти точно заради това доста неприятно и зловещо същество знакът Скорпион е добил такъв тъмен и отрицателен облик в традиционната астрология. Вярно е, че някои, родени под този знак, прите­жават характер (или поне език), който напомня скорпионското жило, но самият скорпион има връзка по-скоро с подземното пътуване, което е същността на легендата за скорпиона. В Египет, където вечерният изгрев на знаците е бил с преобла­даваща важност, Скорпион изгрявал през май. Това бил ме­сецът, в който горещите пустинни ветрове, наричани хамсийн, започвали да духат. Страховити жеги притискали страната, заплашвали посевите и другите форми на живот, скорпионите мигрирали от пустинята и ставали особено опасна напаст. Този образ на изгарящо слънце, което унищожава живота, е на практика негативната или подземна полярност на Слънце­то като цяло. Защото Слънцето носи живот и животворни сокове на света, но може да носи и разруха.

Този разрушителен аспект на Слънцето е персонифици­ран от вавилонците като Нергал, богът на войната и разрухата. Но Нергал е и планетата Марс – твърде подходящ образ, тъй като Слънцето и Марс са свързани по силата на огнената си природа, а Марс очевидно подсилва слънчевите качест­ва в хороскопа, независимо дали за добро, или зло. Преди да бъде открит Плутон и да бъде обявен за господар на Скорпион, този знак е бил управля­ван от Марс и в класическата астроло­гия, и в олимпийската система. За пръв път тук стигаме до знак, променил гос­подството си – и където символизмът на знака е бил преобразуван да предс­тавя плутонови, а не марсови енергии. Вярно е, че някои астролози поддър­жат класическото господство на Марс над Скорпион, но след откритието на Плутон през 1930 г. повечето астроло­зи отбелязват, че архетипните енергии, които Плутон представя в съвремен­ния ни свят (атомната бомба, големите корпорации, задълбочената психология), като че ли са символично подходящи за знака Скорпион (виж Плутон), Бог Нергал е бил популярен във Вавилон заради узурпацията на трона на подземния свят (виж Марс). Богът на войната и разрухата щурмувал пор­тите на ада, детронирал богинята, която управлявала там, и се обявил за господар на мъртвите. Палещото обедно слънце станало слънце на мрака, скрито или полунощно слънце.

В разказа за Хадес и Персефона обаче Хадес е онзи, който излиза от подземния свят в тъмната си колесница и отвлича Персефона, като я превръща в своя жена, която да управлява с него подземния свят, а във вавилонската версия огненото, мъжествено божество слиза и отнема господството над под­земния свят от женската му царица. В гръцката версия под­земният свят в началото е управляван от чисто мъжко божес­тво, но балансът между мъжки и женски енергии в света на мъртвите е възстановен, когато Хадес отвлича Персефона. Гърците са разбрали, че огромното, тъмно, неизследвано и неизучено царство на подсъзнанието и първичните чувства принадлежи на женския елемент. Друга гръцка легенда раз­казва как Аполон, слънчевият бог, стигнал до Делфи и го превърнал в свой дом. Но първият обитател на това свещено място била Питон, змиеподобното женско божество, свързва­но с Гея, Майката Земя. За да обяви региона за свой, Аполон трябвало да убие Питон. Той имал претенции за власт над оракула, който настанил в Делфи. На практика това била убитата жена Питон, преобразена от смъртта и говореща чрез жрица, наричана Питонеса, която изговаряла божествените откровения. Мъжкият и женският елемент действали тук в състояние на баланс. Както видяхме, Плутон в рождената карта е точно толкова женска, колкото и мъжка планета. Щом Персефона се присъедини към Хадес в подземния свят, енер­гиите им се сливат.

Тъй като Марс и Плутон са свързани в легендата за Нергал, не е чудно, че тези две планети си поделят господството над Скорпион или че и двете са свързвани с легенда за пътуване в подземния свят. Струва си също да се отбележи, че Слънцето и Марс са много силно свързани по символичен начин със съзна­телното его и че тъкмо егото страда от разрушения и преобра­зувания в психичния подземен свят. Типичният Скорпион наис­тина може да има желание да умре или поне така твърдят традиционните източници. Но тези привидно вманиачени Скор­пиони реално или пък подсъзнателно търсят не унищожение на физическото тяло, колкото смърт и прераждане на съзнанието. Те може да имат хобита като спортни коли или ски-скокове, или пък да се опитват да се погубят чрез секс или наркотици, но в сърцето си търсят вътрешна трансформация.

Точно чрез тази вътрешна трансформация, разбира се, ще открием мъдростта – а Скорпион е следователно знак на мъдростта. За мнозина астролози той е символизиран и от змията, и от орел, гущер или скорпион. (И за това си има причини, след като съзвездието Змиеносец е преплетено със Скорпион). Змийската мъдрост е специфичен начин на познание – то включва дълбоките, неизказани, подземни мистерии на живота, смъртта и секса. В това отношение Скорпион е наистина женски или воден знак, защото такава мъдрост може да бъде добита единствено чрез чувствата (Вода) и не е дос­тъпна за логиката. Змийската мъдрост е женска – тъмната, подземна страна на женското начало.

Змиите са играли голяма роля в митологията и ритуалите на много култури, но и до ден днешен самият им вид поражда страх и вцепенение у някои хора. Змийските богини, които са били много разпространени в Крит по време на Епохата на Телеца, са представяли животодаряващият аспект на Богиня­та, но на самата змия се кланяли, тъй като се смятало, че тя знае тайните на живота, смъртта и прераждането. Дарът на пророчеството също винаги бил свързван със Змийската мъд­рост, както в Делфи. Касандра, която била дарена с пророчес­ко зрение, според легендата била оставена като дете със змиите, които били видени да ближат ушите й. Змиите са били почитани и заради отровата им. Отровата при змийското ухапване съдържала субстанция, която химично засягала мо­зъчните клетки, създавайки ефект, сходен с този на наркотич­ните вещества – и пораждал в употребяващия я сериозни промени в съзнанието, включително способност да се приемат видения в това състояние на транс. Така, по време на религиозни церемонии, змийската отрова била използвана да се постигне изменено състояние, да се предизвикат сънища и да се осигурят видения от боговете по същия начин, както шаманите навлизат в състояние на транс, за да получат ин­формация чрез видения по отношение на процедурите, които изпълняват. Твърди се също, че те са могли да „влизат в света на мъртвите“ в това състояние, да откриват и разпознават определени демони и после да се завръщат. Точно откриване­то и разпознаването на този демон спасявало или лекувало индивида, по същия начин както отровното змийско ухапване може да бъде излекувано като се приеме същата отрова, която е заразила страдащия. Скорпионите имат способност да дос­тигат до подобни състояния на транс и до отвъдните области по-лесно, отколкото другите хора. На практика откриването, разпознаването и приемането на собствените демони е тран­сформиращото пътуване, което позволява на бившите демони да се превърнат в тотеми или символи на засилването на индивидуалния лечебен процес. Това е причината змиите да се смятат за въплъщение на мъдростта и винаги да са предс­тавяни като участници в лечението. Кадуцеят, жезълът, обвит от две змии, продължава да е символ за аптекарите и медиците и днес.

Процесите, свързани със Скорпион, касаят живота, смъртта и прераждането. Това е постоянна тема в животите на Скорпионите – типичното преживяване е смърт или близко до смъртта преживяване, само за да се преродят и, също като феникса, да се вдигнат от пепелта на предишните си същности и да се зареят в новите висини. Този процес рядко се преминава доброволно.

Скорпионът е фиксиран воден знак; следо­вателно по принцип не посреща добре промените. Змията първо трябва да ухапе тези колебаещи се Скорпиони, после атомните им реактори ще са готови да пламнат в отмъщение за удара. Скорпионите, също като шаманите, хирурзите, психотерапевтите или хипнотерапевтите, могат да помогнат и на други да навлизат в царството на отвъдното, което повечето от нас или не са способни, или не желаят да посетят сами.

В Скорпион стигаме и до четвъртия етап на Великата Богиня, при който, след като е слязла в подземния свят, тя се явява като върховна, цяла и преобразена. Няколко митични архетипа изпъкват веднага, щом стане дума за този аспект на Скорпион – пътуването на Ищар в подземния свят в търсене на любимия й Тамуз (виж четвърта глава, „Венера“ или глава осемнадесета, „Плутон“); отвличането на Кора от Хадес (виж глава девета, „Церера“) или слизането на Орфей в подземния свят, за да си върне любимата невеста Евридика. И трите истории имат един общ елемент – спускането в подземния свят включва партньор, с който пътешественикът е тясно свързан. Тук в Скорпион се занимаваме не само с процеса на трансформация, който идва от това слизане „там долу“, но и със сливането с друг, което не се получава по-силно никъде другаде, освен в Скорпион или естественият му дом, Осми.

В първия воден знак, Рак, наблюдавахме връзките между майката и детето. Във втория воден знак, Скорпион, става дума за процеса на отделяне, който преобладава. Но ако Скорпион се занимава със сливането, как тогава разделянето е еднакво важно? В Рак индивидът беше обвързан или дори засенчен от майката или семейството. В Скорпион той се откъсва от тази взаимозависимост, както когато Персефона е откъсната от майка си Деметра, за да се слее като равна с мъжката си противоположност Хадес. Това е главна тема в живота на Скорпионите, които се занимават с дълбоките емоционални връзки и нуждата да се запази определен личен контрол – така че Скорпионите да не бъдат контролирани от партньора по същия начин, по който са били контролирани от семейството в по-ранния, рачешки етап на развитие на водния им знак. В живота на повечето Скорпиони, в частност когато Слънцето или Луната са в този знак, родителят е упражнявал толкова сериозен и щателен контрол над индиви­да, че той/тя води доживотна битка да се освободи. Често се срещат родителска ревност и гняв, когато детето се сдобие с партньор, сходни с реакцията на Деметра, когато се налага Персефона да остане с Хадес. Често се поражда и ревност между Скорпиона и партньора, сходна с битките между Юнона (астероид, за който се смята, че е силно свързан със Скорпион) и партньора й Юпитер. Съществува страстно же­лание за обвързване и соб­ственически чувства, както при Орфей, който е бил об­ладан от необходимостта да притежава Евридика до себе си дотам, че е слязъл два пъти в подземния свят да моли за завръщането й. (Животът на Евридика, между другото, прекъсва внезапно, когато в мла­достта й е ухапана от отров­на змия). Драмите от сапу­нените опери, често запъл­ват индивидуалния живот на Скорпиона, особено ко­гато планетите в Скорпион сключват неблагоприятни аспекти. И наистина транс- формацията на такива турбулентни енергии е пре­обладаваща в еволюцион­ния цикъл на Скорпион.

Разпадането и възста­новяването са процеси, тясно свързани със знака Скорпион, и се отразяват върху господството му над тяло.

Когато някоя планета е в Скорпион или Осми дом, мислете за нея като за „ре­циклирана“. Психичното или психологично наследство на тази планета вече не служи на нуждите на настоящия еволюционен път на индивида. Такива индивиди, като Херкулес, трябва да се пре­борят с Хидра (подвиг, свързван понякога със Скорпион, макар че е свързан също и с Рак) и да отсекат проблема от корен, както Херкулес е отсякъл многото глави на Хидра. Тъй като Скорпион е фиксиран знак и воден при това, планетите, които се явяват тук, имат най-вероятно установени емоцио­нални и психологични причини, породени от минали поколе­ния в рода на индивида, и от него самия зависи да приключи с тези причини като преобразува тези енергии на по-висше ниво на съзнанието. Това е също и болката на откъсването, която изпитват мнозина Скорпиони. Независимо дали им харесва ранното им обкръжение, или не, те са свързани с него и скъсването на връзките е винаги болезнен процес. Борбата с емоционалните падения и крайности е подчертана в Скор­пион както в никой друг знак.

Към края на Скорпион се намира и съзвездие, наречено Змиеносец, изобразявано като гигант, който се сражава със змия. Носителят на змията е Асклепий, лечител, почетен уче­ник на Хирон. Това съзвездие се намирало съвсем леко встрани от еклиптиката, когато се е оформял зодиакът, който сега използваме, и поради това не е включено като знак в нашата астрологическа мандала. (Всъщност Змиеносец се намира над Скорпион). Но тъй като се получава изместване на точките на равноденствията, днес Слънцето прекарва по­вече време в това съзвездие, отколкото в Скорпион. Тоест, преди накрая да излезем от Скорпион и да навлезем в светли­ната на Стрелец, трябва да се преборим с тази змия, процес, който повечето Скорпиони добре познават и с който всеки се справя различно. Асклепий е бил известен с изключителните си лечителски способности и се твърди, че е можел да върне мъртвия към живота². Ето какъв е еволюционният прогрес в Скорпион от древността до днес – от смъртоносен скорпион към човек, който добива власт над тайните на живота и смъртта, притежавани от змията, чрез пряка схватка с нея самата.

Същестува и близка връзка между Скорпион и загадъч­ната жизнена сила, наричана кундалини (змийска сила). Кундалини е жизнената, движеща сила в нас; тя е смятана за сексуална в същността си енергия. Тя спи в основата на гръбнака и езотеричните астролози много обичат да твърдят, че глифът на Скорпион представя змийската сила, заспала, навита и готова да се надигне. Събудена чрез медитация, кундалини пътува нагоре по канала в гръбначния стълб. Ко­гато достигне така нареченото Трето Око в центъра на челото, всички двойнствености (мъжки и женски противоположнос­ти) са унищожени и се създава обединено поле на съзнание. Този нов център на съзнание може да се оформи единствено при „смъртта“ на старата, обвързана с егото личност, лич­ност, основана на двойнственост. Това е друга част от смърт­та, която Скорпионът несъзнателно, но усърдно търси.

Тази змийска сила е свързана в Индия с концепцията за щакти – женската противоположност на Бог: в почти всички култури Божествената Майка е източник на Змийската мъд­рост. Макар че сме свикнали да мислим за женският принцип или ин като за пасивен, шакти на практика е активна сила. И тъй като е и сексуална сила, тя често се използва неправилно. Обикновено дисбалансът в кундалини води до най-различни сексуални проблеми и ненормално поведение – концепции, свързвани обикновено с неразвити или потиснати аспекти на Скорпион.

Слънцето в Скорпион ни кара да се отделим от някакви подсъзнателни чувства и мотиви, които сме добили рано в живота. Този процес е сходен с процеса, преживяван в Рак – но в Скорпион действието на отделянето по принцип се случва чрез преживявания, включващи интимните ни партньори, точ­но както при Орфей. Чрез такива партньорства Скорпион ще изпита и най-различни силови проблеми. Човек с Луна в Скорпион се нуждае да прекарва дните си сам, увлечен в тайни дейности, изследвайки скрити проблеми. Доста парадоксално такива хора са склонни да се радват на задачи, които на другите им изглеждат тежки – сеанс при психотерапевт, хип- нотерапевт, астролог или акупунктурист правят чудеса за тях.

Меркурий в Скорпион набляга на способността да се изследват дълбоките, тъмни, скрити аспекти на човешкото съзнание, а подсказва и за ум, който може да изследва тайните на другите хора и не знае граници. Човек с Венера в Скорпион понякога може да е сексуално доста активен, защото такива хора търсят начин да пробудят кундалини чрез партньорство. Марс в Скорпион (като Нергал) наистина трябва да се научи да контролира страстите си и, както Венера, се интересува от сексуални проучвания; такива хора могат да станат и превъз­ходни лечители.

Церера в Скорпион ни напомня за Деметра, която търси Кора; тя изпъква в процеса на скърбене и съветване на онези, които са потънали в собствените си загуби. Такова положение е подходящо и за трансформиране на мъката в продуктивни канали. Тук Церера е и лечител, и войн. Поради връзката й с древната змийска богиня, Атина Палада придобива специална важност в Скорпион или Осми дом. Нейните лечителски спо­собности и Змийска мъдрост за раждането, живота, смъртта и живота след смъртта ще се усилят многократно. Юнона, както Венера, търси дълбоко сексуално единение с партньора си и в крайна сметка се нуждае от намиране на духовна половинка. Хора, които имат Веста в Осми дом или Скорпион, може да слязат до подземния свят, за да съберат собствените си скрити „парчета“, като работят като лечители, съветници или терапевти с огъня на кундалини като първична мотивира­ща сила в живота им.

Тези с Юпитер в аспект с Плутон или планетата, управ­ляваща дома и знака, в които той се намира, ще открият, че са се изкачили сред висшата класа по едно или друго време. Ще печелят пари, но може да бъдат изправени пред важния избор дали да забогатеят честно, или да стигнат до върха на всяка цена. Кръстникът на Мафията, корпоративният прези­дент, недостъпният милиардер са архетипни изрази на обединените енергии на Юпитер и Плутон. Духовното израс­тване също може да стане цел на живота за такива хо­ра. Сатурн в Скорпион или Осми дом е сред най-при­ятните съществуващи по­зиции, защото такива хора притежават издръжливост, воля, целеустременост и енергия да се борят с всич­ки психологически демони и емоционални или физи­чески травми, които са им нанесени в ранните години подозират, че повечето хора, родени по време на този съвпад, са се преродили направо от бойните полета и концентрационни­те лагери на Втората световна война. Обладано от тежките и потискащи спомени от ужасите на войната, съчетани с предизвикателството да се изправиш и да застанеш лице в лице с врага, това поколение участва в друга война – Виетнам – и у дома, и в чужбина. Надрастването на този ужас беше причи­на за пръв път на войниците да се наложи да преминат интензивна терапия, за да премахнат психическите и психоло­гически демони, които ги преследват в резултат от тези спо­мени. Те се научиха също да приемат факта, че са смъртни, а и собственото си състаряване. Да се научиш да приемаш старостта е едно от изискванията на Сатурн; да го приемеш с благодарност и да навлезеш доброволно в земите на Хадес е истински тест за сатурнова смелост.

В Скорпион или Осми дом Хирон е истински шаман или лечител. Тази позиция ни принуждава да се срещнем на ня­какво ниво лице в лице с господаря на подземния свят: неза­висимо дали чрез увлечение от лечителските изкуства, чрез лично преминаване през болест или собствената ни надвис­нала смърт, чрез загуба на друг, или най-често чрез принуди­телното ни изправяне срещу собствения ни подземен свят под формата на вътрешните ни психологически комплекси. С Уран в Осми дом тези същите вътрешни комплекси винаги се проявяват в съзнанието; урановата нужда от свобода изтлас­ква всички демони към светлината, тъй че трябва да ги убием. Хората с такава позиция може да имат и твърде либерално или необичайно отношение към сексуалната изява. Нептун в Осми дом често е свързан с парадокс: такива хора вероятно ще са силно надарени с психично съзнание, но ще се страхуват да приемат дара. Сънищата и цялостният интерес към под­съзнанието може да станат съзнателни за такива индивиди. Плутон в собствения си дом може да даде майстор-манипу- латор, но показва също и индивид, който се усъвършенства в трансформацията. Такива хора търсят дълготрайно и напрег­нато обвързване, сходно на това между Хадес и Персефона. Те винаги са хитри „естествени“ психолози, детективи и изс­ледователи. Както видяхме, Скорпион представя слизането на съзна­нието в личния подземен свят. Там, в дълбините на душите ни, нашето старо его-съзнание умира, така че да се преродим. Психологическият процес на смърт и прераждане е метафора за духовния живот, където трансформацията на личността и смъртта на съзнателното его се постигат чрез контрол на сексуалната енергия, наричана кундалини. По този начин Скорпион става един от най-дълбоките и сложни знаци. Всеки, който поставя това под въпрос, може да разгледа настоящата ера, в която живеем (1984-1996), време, когато индивидуална­та и колективна цел на човечеството и самата планета е трансформацията. Това е цикъл, през който минаваме на всеки 250 години, когато планетата Плутон, която е най-отдалечената от Слънцето, преминава през знака, който управлява, Скорпион, знак, в който без съмнение има най-драматично влияние. По време на преминаването си през Скорпион Плутон пресича и орбитата на Нептун, така че се приближава до нас повече от съседа си, идва толкова близо до Слънцето и Земята, колкото изобщо би могло. В такива моменти – например по време на християнското покръстване, италиянския Ренесанс и навечерието на Американската Революция – светът преминава през епоха на ускорени промени.

Из „Митична астрология“, Ариел Гутман, Кенет Джонсон