За произхода на аспектите в астрологията

В своето движение по еклиптиката планетите сключват определени ъгли, при което енергиите и качествата им се срещат по хармоничен или по-предизвикателен начин. Чрез тези аспекти ние можем да извлечем информация от хороскопа на човек и да предположим по какъв начин ще се развие неговият живот, да направим прогностика, да изолираме събития, да наблюдаваме взаимодействия от различен порядък. Древните не са познавали аспектите с които си служи съвременната астрология. Те просто са наблюдавали небето и едни от първите ориентири за тях са били изгревите и залезите на звезди и планети. Постепенно са се появили и аспектите които днес наричаме мажорни. Всички останали методи се появавт един по-един и са плод на търсенето на обяснения свързани с различни разположения за които „нещо“ не е достигало, като със сигурност има и такива не толкова надеждни които са по-скоро един пълнеж.

Всеки занимаващ се сериозно с астрология след време става способен да прецени кое работи добре и кое не. Най-главното в рождената карта винаги изпъква и се вижда без излишни „упражнения“. От там нататък ако се търси някакво по-дълбоко обяснение или нещо не достига, биха могли да се вкарат и допълнителни методи, но да видиш една карта изчислена с помощта на софтуер с безброй линии които не можеш да хванеш коя накъде отива изглежда доста объркващо. Съветът ми към съвсем начинаещите е – изключвайте опцията „минорни аспекти“, специални точки, аспекти към и от куспиди. Ще им дойде времето и на тях.

В тази връзка попаднах на интересен текст който дава известна светлина по темата за аспектите.  извадка от книгата на Фьодор Грузинов, „Астрологията-древната наука на Арабите“ Тълкуване на „Сто изречения на Андрусар ибн Заби ал Фарух“ в която темата е разгърната до към края на XVIIIв.. От там нататък има вкарани в употреба още десетки методи. Нека всеки направи своите заключения:

Какво наистина е известно за произхода на аспектите

В дълбока древност още в ръкописите на брезова кора могат да се намерят указания за това, че от положението си в даден дом или в противоположния дом всички планети оказват въздействие върху останалите домове на хороскопа. Това са били „погледите на 1-ви и на 7-и дом“.

По-късно, преди около 5000 години, в съчиненията на Джаймини могат да се намерят „погледите“ между 1-ви и 8-и дом (фактически между 1-ви и 8-и зодиакален знак), между 2-ри и 7-и знак, между 3-ти и 6-и, между 9-и и 12-и и накрая между 10-и и 11-и дом. Това са знаците, всяка двойка от които се намира под владението съответно на Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн.

С други думи, това е нещо подобно на съвременните антиси.

Още по-късно, но все пак като че ли по-рано от появата на астрологията в Египет и в Близкия изток, се е появила идеята, че ако Юпитер се намира в един и същи „елемент“, оказва благоприятно влияние. Следователно знаците 1-ви – 5-и – 9-и, 2-ри – 6-и – 10-и, 3-ти – 7-и – 11-и и 4-ти – 8-и – 12-и също са се свързвали, макар и не чрез „поглед“, но все пак чрез някаква връзка, подобна на аспект.

След това още по-късно може да се намери и „новото“ за Сатурн и за Марс. Ако след пладне Сатурн се е намирал между 1-ви и 7-и дом (на МС), т.е. в 10-и дом, той също оказвал влияние, а Марс влияел, ако след пладне се е намирал между 1-ви и 7-и дом, но на ИС, т.е. в 4-ти дом.

И накрая, по времето на Вараха Михира (или малко по-рано) в предаваното в другите страни астрологично знание може да се намери и твърдението, че Сатурн оказва влияние от дома, в който се намира, в третия поред от него дом, а Марс – в осмия поред дом.

Ясно е, че моите „нови“ аспекти (дори и тези, които вече смятам за стари, т.е. петте основни: секстил, квадратура, тригон, опозиция и съвпад са изведени от описаните по-горе данни на прадревните астролози.

Какво е отпаднало от изброените указания?

Комбинация на аспекта	Нейната съдба
1-ви – 7-и дом (опозиция)	запазена
1-ви-8-и знак	останала е за Марс като 1-ви -8-и дом на погледа
1-ви – 5-и- 9-и знак	за Юпитер
1-ви 10-и дом	за Сатурн
1-ви-4-ти дом	за Марс
2-ри – 7-и, 3-ти – 6-и, 9-и – 12-и и 10-и- 11-и знак	като антиси
1-ви – 3-ти дом (секстил)	за Сатурн

‘Антиси -от гръцки Antisoo- „Изравнявам“ – термин, използван от Птоломей съответно за две планети с еднакво склонение от едната страна на небесния екватор. В съвременната астрология се прилага терминът „паралел на склонението“ — бел. прев.

Причината за търсене на нови видове аспекти се криела в това, че вместо да се приеме, че в аспекта участва целият знак, както са правили това древните, като се започне с арабските астрономи астролози, са се въвели „точните“ аспекти, т.е. с разстояние между планетите (по зодиака) – 0°, 60°, 90°, 120°, 180° с известни „орбиси“ – допустими отклонения в разстоянието. Но при дирекции такива аспекти биха останали „открити“.

В наше време именно тази причина е дала особено на американските астролози подтик за „откриване“ на още нови аспекти с разстояние 30,45,72,51,40,36,18,144 градуса (полусекстил, полуквадрат, квинтил, септил, нонил, полуквинтил, вигинтил, биквинтил). :

В един халдейски клинописен ръкопис (глинена таблица) намерих следния текст. ;

„Ако детето се роди, когато изгрява Луната, животът му ще бъде блестящ, щастлив и дълъг.“

„Ако детето се роди, когато изгрява Марс, то ще пострада, ще бъде болнаво и ще умре рано.“

.Ако детето се роди, когато изгрява Юпитер, а залязва Венера, роденият ще бъде щастлив, но ще остави жена си.“

„Ако при раждането на детето изгрява Венера, а залязва Юпитер, жената на родения ще бъде по-властна от него.“

Както виждате, тук фигурират само два аспекта- съвпад и опозиция.

В друг, също старинен, документ се говори за Юпитер във възходящ дом, в средата на небето и в тези случаи той въздейства (как – думата в документа е неразбираема) по някакъв начин. Това показва характера на аспекта на Асцендента,(или съвпад с Асцендента и с МС), т.е. при аспектите роля са играли домовете на хороскопа.

В още един Вавилонски документ се казва:

„Ако Юпитер се намира на десния рог на Луната, ще умре кралят на Аккада

Ако Марс се приближава към Юпитер, ще има мор по добитъка. А ако Марс и Юпитер са в опозиция, ще има нещастия във Вавилон.“

Тук също става дума само за съвпад и за опозиция.

И вече, когато астрологията започнала да се развива в Гърция – под влияние на Питагорейското учение за числата – започнали да делят кръга на зодиака на 2, на 3, на 4 и на 6 части и са получили освен съвпада, опозицията (180°), тригона (120°) и квадратурата (90°) и секстила (60°).

Във втората си книга „Матеозис“ Фирмикус Матернус говори за мунданните аспекти (лъчи) – 2-ри, 6-и, 8-и и 12-и дом, които „не са свързани чрез: лъч“ с първи дом (хороскопуса) това са лоши домове. А останалите домове – 3-ти, 4-ти, 5-и, 7-и, 9-и, 11-и и 10-и „са свързани чрез лъчи“ с хороскопуса и това са „домове на щастието“, а при това 1-ви, 4-ти, 7-и и 10-и дом са „кардинес. генитуре“¹.

Фирмикус нарича различните лъчи секстил, квадратура, тригон и опозиция. Но домовете както при Фирмикус, така и при Птолемей, а и при други древни автори, са винаги равни и покриват целия знак.

Нехепсо и Петозирис, египетски астролози, работили през 3-ти век преди н.е., са подчертавали твърдо, че всеки дом заема цял един знак, както впрочем е било и при индусите в древността.

Посейдонус (от Арамея в Сирия – 135-50 г. пр.н.е.), неговият ученик Геминос и египтянинът Манитхо не са разделяли аспектите на благоприятни и неблагоприятни (също както и индусите). В своята книга „Астрономикон“ (48 г. пр.н.е.) Манилиус говори много ясно за аспектите на един дом по отношение на друг дом, при това тези домове заемат целия знак.

Но вече след триста години Аитигонос от Никея в коментари към хороскопа на император Адриан, както и в трактата „Хермиппос“, разделя аспектите на два вида – зодиакални (в градуси) и мунданни (в часове и минути). Той обаче казва ясно, че това е негово нововъведение и предлага и на другите астролози да възприемат това наследство.

Аспектите върху целите знаци са продължили да се прилагат и значително по-късно, чак до наши дни.

Орбисите са описани от Птолемей в „Алмагест“ (неговото астрологично съчинение) и от Демофилос. Демофилос казва, че орбисите се основават върху хелиакалния изгрев на планетите, т.е. на колко градуса от Слънцето може да бъде видима всяка планета. Например Сатурн на 15 градуса, Юпитер на 12 градуса, Марс и Венера на 8 градуса, а Меркурий на 18 градуса.

След това е последвало друго въведение – леви и десни аспекти. Левите са по реда на знаците, а десните – срещу реда на знаците. Десните били по-неблагоприятни от левите, за което споменава астрологът Трасилиус, придворен астроном на Тиберий.

След този период от време на практика всеки астролог измислял всичко, което му е угодно във връзка с аспектите, с домовете и т.н.

Например арабският астролог Ал ибн Хибинта е прилагал 24 аспекта, наляво и надясно от местата на планетите.

Абу Ма ‘Шар, ученик на Ал Кинди (около 860 г.), е вземал под внимание аспектите според деклинацията главно в астрологията за времето – той е използвал деклинацията, изгрева и залеза на планетите. Но самият Ал Кинди се придържал строго към древните учения и е бил (може би заради това) изключително добър майстор в астрологичната наука.

Албохазен Хали (около 1000 г.) и Абул Хасан Али Абедраман са придавали особено значение на аспектите на планетите към четирите ъгьла на хороскопа. Но са правили домовете неравни, като са вземали точката на изгрева при конкретната ширина в зависимост от дневната и нощната полудъга. Следователно тяхната домификация е била подобна на домификацията на Плацидус.

Карданус (Джироламо Кардано 1501-1576 г.) се опитал да обясни причината за влиянието на аспектите. Той казвал, че знаци „от един елемент и от един пол“ (случай при тригон) дават благоприятно влияние, при полутригон (секстил) знаци от един пол и сродни елементи също дават благоприятно влияние, макар значително по-слабо, а при квадратура знаците са различни и по пол, и по елемент и влиянието е неблагоприятно. Но ако тези изводи се поставят като основа, опозицията трябва да бъде благоприятна.

По-късно всички теории на аспектите, известни за това време, вече не са удовлетворявали астрономите астролози, тръгнали по пътя на древното звездно знание.

Бланхинус също се заинтересувал от аспектите, които планетата отправяла във всички страни и като прекарал окръжността от мястото на планетата като от център, започнал да смята, че всички небесни тела, които се пресичат с тази окръжност, са в съответен аспект с нея. Той изпол- звал 60-, 90-, 120- и 180-градусови окръжности.

Такава трактовка на аспектите изисквала тригонометрични изчисления. И за да облекчи такива изчисления, Йоханес Мюлер (Региомонтанус, Монтруайял), а по-късно и Пегиус са съставили таблици за коригиране на дължината на аспектите (секстил и тригон) при отклоненията им от еклиптиката.

Още по-късно (1604 г.) италианският астроном Джовани Магинус в 39-41 канон на своята книга „Табуле прима мобиле“ прави разлика между зодиакалните и екваториалните аспекти. При съвпад и при опозиция тяхната ширина не променя нищо в зодиакалния аспект, докато при тригон и при секстил се получават значителни отклонения.

Магинус е прилагал своята теория особено при дирекциите (първичните) и при допустима орбиса 1 градус е получавал много добри резултати с екваториалните аспекти.

В едно от писмата си Кеплер говори за своите изследвания на аспектите, които той разделял на три категории: в първа категория аспектните разстояния са 0, 30, 60, 72,90,120,144, 150 и 180 градуса, във -втора-36 и 108 и в трета-45 и 135 градуса. В своята книга „Космична хармония“ Кеплер излага доста мъглява теория: тяхното влияние не се проявява непосредствено, а въздейства първо върху „геометричния инстинкт“ на земната душа, а след това преминава върху „аналогона“ на човешката душа и едва след това – през човешката душа – върху физическата природа на човека.

На теорията на Кеплер, който бил повече астроном, отколкото астролог, се противопоставили Плацидус и Морен дъо Вилфрати, макар че и двамата са знаменити математици.

Според Плацидус действието на аспектите се гради върху движението, а тъй като в астрологията работим само с два вида движение – едното по посока на зодиака, а другото е въртенето на дневната сфера, то и аспектите могат да бъдат само два вида. Такива аспекти са зодиакалните и мунданните. При зодиакалните аспекти Плацидус смята за необходимо да се взема под внимание ширината на планетата, а планетите упражняват влиянието си пропорционално на тяхното положение по отношение на четирите ъгъла на хороскопа (т.е. към хоризонта) и по отношение на четирите ъгъла на зодиака. А тъй като аспектите на Магинус не са пропорционални, а геометрични, Плацидус не ги признава.

Плацидус смятал за действени, макар да не са аспекти, а пропорционални разстояния, антисите и контраантисите.

Плацидус вземал под внимание и разстоянието между домовете в конкретния хороскоп – това са били разстоянията между дневните и нощни полудъги.

В 16-а книга на своята „Астрология Галика“ Морен дъо Вилфранш пише подробно за аспектите, но той смята за правилно изчисляването на аспектите само по собствения път на планетите. Морен категорично е отричал възможността за съществуването на аспекти, по-малки от дома, т.е. полуквадрата и квадрата и половина, както и всички останали Кеплерови измислици. Но е компенсирал себе си с това, че е приемал куинконса (150 градуса) и полусекстила – 30 градуса. В случая той влизал в противоречие с древните астролози, които в никакъв случай не са приемали аспектите между съседни знаци.

След това астролозите „асимилирали“ всичко, казано дотогава от старите и от съвременните автори, и едва значително по-късно Джордж Уайлд (1860 — 1916 г.) излязъл с малко по-нова теория във връзка с аспектите.

Уайлд издигнал теорията за „не промисорите“. Не- промисори били планетите, които нямали аспект със Слънцето или с Луната в радикса. Уайлд разглежда аспектите пространно – цял знак към цял знак. Такива планети не са играли никаква роля нито при дирекциите, нито при транзитите.

Отначало той отричал възможността за прогнози по астрологичен път, но след като се убедил, че много неща в астрологията се оправдават, започнал собствени изследвания и написал няколко интересни съчинения – през 1898 г. „Трактат по натална астрология“ и „Ключ към движението на вашите звезди“, а по-късно – през 1912 г. – „Халдейска астрология“.

Макар в началото да приемал аспектите само между знаците, по-късно започнал да прави опити и с Кеплеровите аспекти и намерил следните чувствителни аспектни разстояния:

22° 30′(с орбиса 2 градуса) – седецил/една шестнадесета част от окръжността/ ;

51° и 3/7 (с орбиса 2 градуса) – септил;

102° и 6/7 (с орбиса 5 градуса – бисептил;

154° и 2/7 (с орбиса 5 градуса) – трисептил.

Алберт Книпф, роден на 23 февруари 1853 г. и починал на 28 август 1924 г., също е работил с аспектите. Той смятал за „неутрални“ аспектите от 15, 75, 105 и 165 градуса.

Интересни са твърденията на Адолф Витте, мой съвременник, основател на Хамбургската школа по астрология. Той се върнал към „точките на отражение“ на Андрусар и извел от тях своите „Планетенбилдер“.

При Витте чувствително разстояние може да бъде всяко разстояние между две планети. Но за да стане то „чувствително“, е необходимо на чувствителното място също да се намира планета. И така, ако имаме планета А на 10 градуса Овен, а планета Б на 16 градуса Телец, това прави между тях 36 градуса разстояние, т.е. между тях няма аспект. Но ако на 28 градуса Овен се намира планета В, то трите планети А, Б и В се оказват в аспектна връзка – между А и В са 18 градуса и между В и Б също са 18 градуса. Но Витте е отричал секстила и тригона, а на практика (от старите аспекти) е приемал само опозицията, както и квадратурата, но ако между планетите в опозиция има друга планета. В този случай по отношение на квадратурата той е „правел отстъпка“ – не е било необходимо в конкретния хороскоп непременно да има положение, в което например планетата А да се намира на 4 градуса Овен, планетата Б на 4 градуса Везни, а планетата В на 4 градуса Рак. Достатъчно било наличието на опозицията – полупунктът между крайните планети в опозиция ставал чувствителна точка и когато тя била транзитирана, се проявявало нейното действие.

По-късно преди смъртта си Витте започнал да разширява своите аспекти. Той вече допускал, че квадратурата също е отделна „основна“ планетна картина и образува точки в значително голям брой случаи. На практика той приемал всяко симетрично положение за такава „картина“.

Например той вземал следното положение.

А………………..Б…………. ……….В………………………………………….Г

Д…………………………………………Ж…,…………………………… …….Е ;

Планетата А се намира на същото разстояние от планетата Б, както планетата В от планетата Г. А разстоянието между планетата Д и планетата Е, разделено на две, ще даде планетата Ж, която е чуветвителната точка. И когато тя е транзитирана от планета, образува връзка между планетите А, Б, В, Г и транзитиращата планета.

На мен ми се струва, че ако се изходи от логиката на астрологията, ако при аспектите става дума за радиовълни, трябва да се приемат за действително свързани планетите, които са в съвпад ши в опозиция. Това е реално положение, при което лъчите на планетата се свързват и действат съвместно. Тук може да се допусне известна орбиса на чувствйтелност, както се вижда това при предаването на известна вълна. Малко по-рано ние вече слушаме предаването, макар и неясно, след това – на точната вълна – то е най-ясно, а след това, също известно време, отново се чува по-слабо и все по-неясно. Следователно, ако разделим разстоянието между планетите на две при каквото и да е положение, трябва да приемем полупункта за чувствителна точка и когато там се намира планета (особено в радикса), трябва да смятаме такива три планети за свързани в своите влияния.

¹Кардинес генитуре — от кардинес – кардинален, и генитура — хороскоп или натална карта. Общо наименование на ъгловите (кардинални) домове, отнасящи се към правоъгълна схема за построяване на хороскопа. Ъгловите домове се отнасят символично към кардиналните знаци – бел. прев.

Из“ Астрологията, звездната наука на арабите“, Ф. Грузинов

Нели Станева-Плерома

12.12.2024