Митът за Козирог

Зимно слънцестоене. Една от най-значимите повратни точки от годината. Магично време, равносилно на малко прераждане. Митът за Козирог е добра основа за по-дълбокото познаване и разбиране на този зодиакален знак. Прочитайки го бихме могли да си обясним различните прояви, енергията и силата която носи Козирог. Избраният откъс е от книгата „Митична астрология“  Ариел Гутман, Кенет Джонсън.

♥

Зимното слънцестоене, една от четирите големи поврат­ни точки в годината, вероятно е и най-значимата от тях. Тук, в мига на най-продължителния мрак в северното полукълбо, Слънцето отново се „обръща“. След като е достигнало най- голямото си южно отклонение спрямо източния хоризонт, то може да бъде видяно да изгрява малко по-далеч на север, докато дните бавно започват да се удължават. В древната митична драма на слизането на бога или богинята в подземния свят сега започва завръщането към човечеството. А в пътуването на индивидуалното съзнание е достигната точката на най-силен контакт с универсалното съзнание, асимилирана е колективната мъдрост и индивидът започва символично завръщане като трансформирана същност: аз-ът е станал Аз. Това е причината раждането на всички богове, които предс­тавят висшето Аз – включително Христос – да се празнува по време на зимното слънцестоене.

Тази повратна точка е била чествана още от 3000 г. пр.н.е. Мегалитната гробница в Нюгрейндж, Ирландия, има малък каменен прозорец, през който се вижда изгряващото слънце при зимното слънцестоене, и то осветява вътрешността на гробницата. В подобни мегалитни гробници костите по прин­цип се оцветяват с червена охра, цвят, който символизира живота и жизнеността, а следователно и надеждата за прераж­дане.

Как все пак мигът на духовно прераждане се е свързал с козела? Знакът има дълга и сложна митична история. Първо­начално не е представлявал козел, а коза-риба, странно изображение, което днес е почти забравено. В древния Вавилон бог Еа е бил описван като мъж, облечен с кожа на риба. Той управлявал „водите под земята“, жизнената сила, която поддържала притока на реките Тигър и Ефрат, дарявайки по този начин живот на земята. Еа излязъл от водите на Персийския залив и предал мъдростта си на хората от Шумер. Освен че носел кожа на риба, той бил наричан и „антилопата на подземния океан“. Вече не знаем значението на този странен израз, но козата като цяло и антилопата в частност често са изобразявани в месопотамското изкуство как се хра­нят с листата на Дървото на Живота. Значи първо­начално Козирог е бил Еа, носителят на цивилиза­ция, човекът риба, който символично е и антилопа.

Месопотамското вли­яние върху египтяните до­вело до преливане на това изображение с друго. Кога­то Луната е пълна в Кози­рог (юни-юли), водите на Нил започват да се покач­ват. Рибата отново става изобилна, като снабдява с храна египетските селяни. Тоест, водите изтичат на­горе от „под земята“, за да донесат животворна храна (риба) винаги, когато Луна­та е пълна в знака на козела. Отново рибата и козата са свързани с източника на човешката прехрана, която е симво­лизирана от подземните води, Дървото на Живота или пре­раждането на Аз-а.

Гърците също са познавали Козирог като козел и източ­ник на прехрана, макар че приписвали малко по-различно символично значение на този знак. За тях Козирог често бил сравняван с Амалтея, козата-нимфа, която кърмела бебето Зевс (Юпитер), когато майка му Рея го скрила на остров Крит, за да го спаси от отмъщението на баща му Кронос (Сатурн). Като награда за службата й към бъдещия цар на боговете Амалтея била поставена на небесата като съзвездието Кози­рог.

Полу-коза и полу-нимфа, Амалтея била сестра на бог Пан, а оттук и част от рода на сатирите, които са отчасти хора и отчасти козли. Британският ексцентрик Алистър Кроули избрал Пан, а не традиционния Дявол, за да представи Козирог в неговата версия на Таро. Пан е представен също и като Дявола в „Митично Таро“ на Лиз Грийн. Тук се натъкваме на асоциация, която за нас може и да изглежда малко нехарактерна за традиционната  интерпретация на Козирог. Пан и другите сатири са били посветени на сексуалната похот и наслада; на практика терминът сатириазис показва разстройство на личността, при което субектът (мъж) сериозно се е пристрастил към сексуалното задоволяване. Нашата представа за Козирог е доста по-мрачна и сериозна от всичко това, поне във връзка с господаря му Сатурн. Но самият Сатурн имал изключителна сексуална слава сред предците ни. В Рим месецът на Козирог бил времето на Сатурналията, фестивал посветен на този бог. По това време всички обществени и сексуални правила били загърбвани; допустими били абсо­лютната свобода и фриволност. Езическият ритуал на зим­ното слънцестоене, който маркирал началото на завръщането на Слънцето и бил празнуван като Сатурналия, на свой ред се превърнал в празника на християните Коледа, друго завръщане на Сина. Първоначалната Коледа понякога продължавала със седмици; хората не работели, имало празненства и пиршества, разменяли се подаръци и царял мир. Повечето рели­гиозни учени и историци смятат, че раждането на Христос се празнувало по това време, за да се запази древният обичай да се почита зимното слънцестоене, а не поради съществени доказателства, че тогава е било истинското му рождение – особено като се има предвид, че ранните християнски теолози определят историческото раждане на Христос през пролетта.

Първичното божество Пан било сексуално вманиачено и мнозина астролози знаят, че Козирозите обикновено имат сексуално необуздана, примитивна личност, която се крие под резервираната, студена външност. Повечето хора, родени под този знак, не са много да­леч от земността на сати­рите – макар че я крият добре. Гръцката легенда разказва, че Пан скочил в Нил, за да избегне мъстта на гиганта Тифон. В Средновековието главата му, която останала над водата, се превърнала в глава на козел, а задните му крайни­ци станали рибешки; така се родила и козата-риба. Козирог, от средновековна Тази версия на историята зодиакална илюстрация за Козирог запазва образа на козата-риба, макар че в истинското съзвездие козелът изглежда сякаш умира, а рибешата му част е енергична и жизнена. Тъй като празнуваме рождението на Христос по време на зимното слънцестоене, докато Слънцето е в Козирог, подходящо е символът на козела да бъде слят с този на рибата – символ, който 2000 г. ще представя християнство. Тъй като козлите са смятани за символ на сексуалната похот и свобода, като Пан, тук символично става въпрос за угасването на тази сексуалност (умиращият козел) и преминаването в Епохата на Рибите (подвижната риба), епоха, характеризирана с контро­ла си над сексуалността.

В Козирог откриваме символизма на зимното оттегляне, латентна сексуалност, духовно прераждане и силна целеустременост – всички заедно. В този контекст е интересно да се отбележи, че олимпийският господар на този знак е Веста (Хестия), която на практика въплъщава всички тези качества².

Веста е била в много отношения аскетична богиня, въп­лъщаваща отражателното състояние на оттегляне, което свързваме със зимата. Нейните жрици, девиците весталки, са се клели във вечно целомъдрие. Но както видяхме, някои учени подозират, че девствените весталки са били първоначално храмови проститутки от Близкия Изток и поради това има основателна причина да свързваме Веста със сексуалността. Тя е била пазителка на сърцето-огън, цент­ралният огън, който никога не бива да угасне и който може да бъде смятан за метафора на „огъня отвътре“, същият вътре­шен огън и сексуална сила или кундалини, които срещнахме в Скорпион. Точно чрез контрол на вътрешния огън се пости­гат йогистките състояния на съзнание. По изключение този вътрешен огън може да бъде сметнат и за метафора на Аз-а, преходната личност, която символично се ражда при зимното слънцестоене.

Митичните архетипове за Козирог са твърде разнообраз­ни. Сред тях са Веста, Пан, Амалтея и Сатурн. Веста и Сатурн представят суровите, контролиращи се типове личности, чи­ето поведение трябва да бъде безупречно, а Пан и Амалтея, сатирите и козите, представят свободата и сексуалното осво­бождение на знака. Видяхме обаче, че в древни времена символизмът на Сатурн и Веста не е бил толкова ограничен, колкото през Еленистичната ера (300 г. пр.н.е. – 300 г. н.е.) При все това всеки един, роден в Козирог, със сигурност притежава смес от тези елементи и е ръководен от страстите и дивите копнежи на сатира, но живее в епоха, където такива страсти трябва да бъдат дискретни и внимателно прикривани под страх от наказание или публично унижение.

Контролът или по-точно самоовладяването е онова, кое­то занимава всъщност Козирог. Когато стигаме до този пос­леден земен знак в астрологичната мандала, от нас се очаква да сме постигнали определена власт над това земно царство и тук се включват физическите апетити. Това, което се очаква от Козирог, е поведение и морална устойчивост, достойни за последния земен знак.

Образът на Сатурн в астрологията често е не особено привлекателен, ето защо и Козирог е свързван със скованост­та, консервативността и упоритостта. Той (като Дева, предиш­ния земен знак) има репутация на студен, дистанциран, при­целен в съвършенството и материализма. Нуждата от контрол може би произтича от господаря му Сатурн.

При онези със силен Козирог или сатурново влияние в рождената карта съществуват конфликтни взаимоотношения с баща­та. При Овен, огнен знак, също има нужда да се бо­риш срещу ужасяващия, ти­раничен баща, макар че в Овен битката е личностна, а в Козирог – обществена или политическа. В Лъв, друг огнен знак, се сблъск­ваме със следващата важна връзка с бащата, който е по-скоро свързан със символизма на слънчевия бог; тук има съзидателна, сър­дечна връзка (или пък лип­са на такава) с бащата. В Козирог бащиният архетип е малко по-различен. Той представя връзката със земния баща или влиянието и насоките, които бащата дава на детето, за да си проправи то път в света, да се осигури самоуважение и самоу­вереност и накрая да се предаде властта или „царството“ на детето. Точно тук Козирозите се сблъскват с предизвикател­ството. Уран е бил свален от Сатурн, а Сатурн от страх поглъщал собствените си деца. Като Овните, Козирозите може да открият, че са погълнати от тираничния си баща (или майка), които може да представят и ценности от рода на обществена, църковна или семейна система. Там, където Ов­ните се бият, за да се освободят от бащиното влияние, като Язон или Люк Скайуокър (виж Глава 22, „Овен“) и поради това стават индивидуалисти, Козирозите са много по-лесно поглъ­щани от ценностните системи на другите хора. С времето те може да затворят кръга, като започнат да бдят като орли над собствените си правила и по този начин да поглъщат децата си на свой ред. Фра­зата „Греховете на бащите преминават върху синове­те“ изглежда отразява това генетично и психологично наследство на Козирог.

Друг митологичен портрет на такъв тип се­мейна система, където гре­ховете на бащата се изпла­щат от синовете, можем да открием в историята за до­ма на Атрей. Детайлите на историята са щателно опи­сани в няколко добри кни­ги. Накратко, започва се с баща, който бил толкова безочлив, че решил да свари сина си и да го поднесе като пиршество на боговете. Такъв тип жестокост, заключили боговете, трябва да бъде наказвана сурово. Като върнали сина обратно към живота, боговете го спасили от проклятието, което следвало, и след това никой от семейната линия не бил пощадяван в продължение на поколения. Резултатът били майкоубийство, отцеубийство, невярност, кръвопролития, лудост и в крайна сметка разложение. Бъдните поколения неволно и без да знаят плащали прескъпо за греховете на техния праотец и по закона на кармата (властта на Сатурн) каквото е нужно се случва, докато дългът не бъде изчистен.

Тъкмо тази рана като че ли засяга повечето Козирози – раната, че не получават от родителите си онова, което им е нужно. На свой ред те се притесняват прекомерно за своите деца и с времето може да се опитат прекалено усърдно да ги контролират и ги губят по същия начин. „Децата^“ на Козиро­зите може да са проекти, работа, подчинени и дори партньори – но важното е, че нуждата им да запазват контрол по всяко време най-често отблъсква всички от тях. Разбира се, същес­твува и друг тип родител, представен от Козирог – този, изразен от Амалтея и Рея. Любовта на Рея към децата й била толкова силна, съчетана с гнева от жестокия начин, по който бащата се отнасял към тях, че тя се решила да действа и по този начин спасила Зевс от съдбата на по-големите му братя и сестри. Като поела риска да повери Зевс на козата-нимфа Амалтея, Рея успяла да си върне децата. Тя представя роди­теля, който, макар да е засенчван и понякога безволев пред лицето на доминиращия партньор, жертва каквото е възмож­но за благото на децата си. Амалтея, приемната майка, с любов кърмила Зевс, докато не станало време да го върне обратно в семейството му.

Хестия също изиграла роля в това семейство. Като първо дете на Рея и Кронос Хестия била и първата погълната и следователно последната, която излязла от сянката на Кро­нос. Жан Шинода Болен рисува детството на Хестия като предполага, че човек със силен архетип от този вид никога не успява напълно да преодолее началната самота, която изпит­ва в живота. Но често такъв вид самота вдъхновява човека да търси вътрешната светлина, а не да се увлича във външни връзки.

Ето защо виждаме Козирог и връзките му със семейство­то да притежават поразително сходство с тези на Рак, поляр­ната му противоположност, а астролозите винаги са смятали, че родителите на индивида трябва да бъдат търсени в Четвър­ти и Десети домове на астрологичното колело (домовете, които съответстват на Рак и Козирог). Основната разлика е, че Козирог, земният знак, представя по-скоро публичен об­раз, включващ индивида и семейството (или обществото).

Слънцето в Козирог представя светлината, която огрява планинските върхове, надзирава човешките дела също като боговете Уран, Сатурн и накрая Юпитер – това, което са вършили те от техните планински върхове. Уроците, които тези богове са научили от заемането на такъв висок пост, определено посочват, че абсолютната сила извращава докрай, но в стремежа и борбата си за придобиване на най-висшите позиции в живота Козирозите изпълняват слънчевата си орис. Луната се казва, че е в падение тук, но това не означава, че индивидите с Луна в Козирог не са чувствителни. Те са твърде чувствителни. Слабостта й в този знак, приписвана от пред­ците ни, вероятно има общо повече с факта, че на строгата, кристализирала природа на Козирог й липсват подхранването и чувствителността, изисквани от Луната в животодаряващи- те процеси. Мнозина с Луна в Козирог не се чувстват добре подхранени – те трябва да се научат да се захранват. Тихи вечери на топло и спокойно в домовете им ще сторят чудеса за тях, точно както и за противоположните им типове, с Луна в Рак. В крайна сметка те се нуждаят от създаване на ситуации, в които могат да изоставят манията си за контрол. В най-доб­рия случай те могат да се превърнат в Амалтея или Рея, жертващият се родител, който прави всичко за своите деца.

Меркурий в Козирог дава критичен и научен ум, такъв, който може да се заинтересува от природата на нещата. Венера в Козирог дава лоялност отвъд всякакви граници, а чувството за отговорност и дълг се слива с любовната природа на плане­тата. Марс екзалтира тук, което изглежда доста неподходящо място за бог на войната, само че военните са винаги свързани с политическо господство; ето защо Марс, енергичната планета, се справя добре в амбициозния Козирог.

В Козирог Церера се превръща в организатор; личност с такова планетарно разположение въплъщава майчинския об­раз (или грижовния баща, ако е мъж), който всеки търси за напътствие. Благоразумието и про-дуктивността са на почит. Човекът с Атина Палада в Козирог, както и в Стрелец, е истински „защитник на бащинията“, на обществените правила и закони; тук връзката с бащата също е силна. Личността с Юнона в Козирог, както и при Венера, е лоялна към партньо­рите си във връзките и макар Юнона в този знак да може да чака безкрайно, докато открие подходящия партньор, тя може и да остане завинаги при партньора, дори ако няма вече основа за каквато и да е връзка. Веста в Козирог също твърде вероятно ще ограничава или забранява сексуалната изява на личността, но също толкова вероятно е и да предизвика ис­тинска Сатурналия като напълно се отдаде на желанието. Вероятно има тесни граници и дефиниции, съставени на мига! когато е подходящо да се действа по този начин, в контраст на типичното, по-резервирано поведение на индивида. В най- добрия случай връзката на Веста с този знак се опира на дисциплината, посвещението на дадена кауза и неуморния начин, по който тези хора изпълняват задачите си. (Хора с Веста в Козирог например най-вероятно ще се обадят на работа и ще кажат, че са болни само ако наистина са се разболели!)

Юпитер в Козирог отново събира бащата и сина на едно място, този път в ситуация, в която синът (дъщерята) обикно­вено надминава бащата и в крайна сметка го сваля от трона по същия начин, както Юпитер е сторил със Сатурн. Ако конфликтите баща/дете не се разрешат, това положение обик­новено води до това, че детето се откъсва от бащата по някакъв драматичен начин (както Юпитер е свалил Сатурн в Тартар). Когато проблемите се решат, може да се стигне до прекрасна комбинация от благоразумие, практичност и тър­пение (Козирог), добавени към изобилните, далновидни виде­ния и великодушието на Юпитер. Сатурн в Козирог е двойно по-опасен и изглежда, че приема отговорностите на Сатурн два пъти по-силно. Закони, традиции и уважение към минало­то са на голяма почит тук и може да се каже, че човекът със Сатурн в собствения му знак е способен да почита тези тра­диции до крайност. Ето защо можете да откриете хора с такова разположение в позиция на уважение, водачество, авторитет и господство над другите. И, разбира се, такава позиция става краен тест за власт, такъв, с какъвто мнозина от политически­те и религиозните ни водачи се сблъскват днес при изобилие на други планети в Козирог.

Хирон в Десети дом подканва индивида да изрази част от хироновия дух във връзките си с външния свят: учители (особено от гимназията), лечители и политически реформартори често притежават такова разположение. Уран в Десети дом, Козирог или с аспекти към Сатурн е трудно и понякога парадоксално положение, защото отново се срещаме с двой­ката баща-син, които са в опозиция на гледните си точки и очевидно между тях ще има множество схватки, защото през целия си живот те ще се опитват да обединят противополож­ностите. Уран по природа отхвърля правилата на другите, а Козирог, разбира се, е знак на закона. Но Сатурн и Уран са също и плодовити родоначалници, така че съзидателния ас­пект на тази комбинация също може да е добре изразен. Това не винаги може да доведе до създаване на биологични деца; такива хора са склонни да раждат идеи, концепции, изобрете­ния, услуги и технологии, които да доведат до напредък на цивилизацията. Нещото, което не бива да забравят, е да не поставят прът в колелата, защото и Сатурн, и Уран в крайна сметка са го сторили, в старите начини и методи, като отказ­ват да се променят, когато времената се изменят. Следващото поколение може да ползва и да спечели много от техните творения, но ще иска и да направи значими промени, за да е в крак с променящите се времена. Когато хората тип Сатурн – Уран откажат да се променят (което е често срещано), те може да завършат в един вид „яма“, докато останалият свят весело си продължава без тях. На всеки четиридесет и пет години тези планети са в съвпад, време, когато политическите системи и старите световни водачи изпитват кастрация или детрониране от хората, както в легендата, и когато се оформят нови све­товни правила.

Нептун в Десети дом, Козирог или в аспект със Сатурн обикновено се смята за трудно положение, защото връзката на Сатурн с Нептун е много сложна и не се хармонизира лесно. И двамата богове (или планети) може да изпитват сходни чувства на отхвърляне, страх, вина, изоставяне и отчаяние сами по себе си, а когато се съчетаят заедно, тези чувства обикновено се усилват. Главният конфликт между тези двама богове се поражда от това, че Сатурн е земен бог и властва над физическия, материален, рационален свят – Нептун е морски бог, чието царство на подсъзнанието, мистичното и етерното съставя свят, в който Сатурн не е в състояние да навлезе. Когато човек има тези два знака или планети в някакъв вид радикален аспект, едната или другата воля обик­новено доминира в индивида, особено ако са в съвпад при раждане. Тогава, когато се случи следващия съвпад (обикно­вено в края на тридесетте години на човека), се проявява другият архетип, най-вероятно взима властта и евентуално двата архетипа се хармонизират. По това време индивидът има по-добра способност да интегрира тези две енергии, тъй като планетарните съвпади винаги изискват да се постигне компромис. Плутон в Десети дом често се появява в картите на извънредно преуспели хора от бизнеса или политици, макар че стремежът към власт може да стане толкова силен при това положение, че да надделее над индивида като цяло (за пример Ричард Никсън).

От 1984 до 1998 г. Сатурн, Уран и Нептун преминават през знака на козата, а за кратък период (от 1988 до 1990 г.) и трите са там едновременно. Нищо чудно, че светът изпитва рухване на политическите традиции, които са съществували десетиле­тия. Политическите, икономически и социални структури се разтварят или реформират. А водачите на тези институции са подложени на изпитание за моралните си достойнства. „Дали абсолютната сила извращава абсолютно?“ – може да е най- важният въпрос за всички времена.

В Козирог слънчевия кръг се завъртва към четвъртия и последен етап. Постигаме определено господство в Козирог – и независимо дали то включва вътрешно, духовно насочено господство, или външно, обществено господство над другите, ние сме стигнали до върха на планината (и буквалния връх на астрологичното колело) и в тази точка трябва да обърнем вниманието си дори още по-силно към нуждите на колектив­ното, процес, изразен в последните два знака, Водолей и Риби.

Нели Станева – Плерома

21.12.2024

Форма за контакт