Митът за Водолей

Наводнението на Нил започвало през юли, в месеца на Лъв. Това, разбира се, е времето през годината, когато Водо­лей изгрявал при залез – или, казано по друг начин, когато Луната ще бъде пълна във Водолей. Следователно не трябва да ни изненадва, че този знак първоначално е бил свързван с разливите на Нил.

В символичен смисъл египтяните възприемали Нил като бог Озирис, който оплодил богинята Ищар – символ на еги­петската земя. В мита за Озирис се разказва за смъртта, разчленяването и в крайна сметка за възкресението на този бог. Едно от най-свещените за древните египтяни места бил Храмът на Слоновете, смятан за символичното (макар и не действително) начало на Нил. Тук била пазена особено свеще­на реликва, пищялът от крака на бог Озирис. Наблизо, на остров Фила, се намира релеф, изобразяващ Хапи, богът на Нил, който излива водата на живота от две кани. Образът на Водолей е, разбира се, този на водоносец, леещ водите на живота; а пищялът е свързван с този знак в медицинската астрология. Значи за древните египтяни Водолей е предста­вял животворната духовна сила, която обновява и опложда всички неща.

Знакът имал сходни силни асоциации и при вавилонците. Както видяхме, четирите фиксирани знака в зодиака се появя­ват много пъти във вавилонските митове, особено в „Епос за Гилгамеш“ и в еврейската „Книга на Йезекиил“, която е със­тавена във Вавилон по време на робството. Другите три фик­сирани знака са представени от животни, Водолей обаче тряб­ва да бъде разглеждан отделно, тъй като го представя човешко същество. В Епоса за Гилгамеш този човек дори има име и история.

Гилгамеш загубил най-добрия си приятел, Енкиду, негов спътник и съратник. В търсене на начин да върне Енкиду към живота Гилгамеш започнал да издирва билката на безсмър­тието. Богинята изпратила бик срещу него (Телец) и по време на търсенията си той победил стадо лъвове (Лъв) и минал през портите, охранявани от човек скорпион (Скорпион). Това са и първите три знака от фик­сирания кръст, който Гил­гамеш трябвало да овладее, преди да стигне до отвъдния свят, където живеел безсмъртният Утнапищим, в когото можем да разпоз­наем Водолей. Утнапищим навремето бил смъртен ка­то всички други, но само той се вслушал в божестве­ните гласове, които преду­преждавали за разрушение­то на света. Построил ко­раб и така се спасил от го­лемия потоп, който залял света. Утнапищим, разбира се, е шумерският или вави­лонският вариант на Ной и разказът за потопа, в който той играе своята роля, е послужил за прототип на разказа за потопа от „Би­тие“. Поради покорството си на божествената воля, Утнапищим получил вечен живот и му била поверена охраната на билката на без­смъртието.

В епоса се разказва как Гилгамеш спечелва битка­та на безсмъртието само за да я изгуби отново – защо­то, в крайна сметка, чове­чеството още не е постиг­нало безсмъртие. Но и тук откриваме митична фигура, която е свързана и с потопа, и с обновлението и безс­мъртието. Утнапищим, Ха­пи и Озирис въплъщават един и същи архетип.

Гърците разказват доста по-различна исто­рия. Те свързват Водолей с Ганимед, прекрасно троян­ско момче, което привляк­ло вниманието на Зевс (Юпитер). Царят на богове­те слязъл на земята в обра­за на орел и пренесъл Гани­мед на върха на Олимп, за да стане виночерпец на бо­говете. (Другият виночер­пец била Хеба, девицата- дъщеря на Хера, която въп­лъщавала много от майчи­ните си атрибути). Боговете се наслаждавали на нектар и амброзия, тъй че вероят­но амброзия е наливал Га­нимед от каната си. Амбро­зия е същата дума като санскритската амрита, което означава питие на безсмъртието. Това, разбира се, е и същата магична субстанция, която видяхме поверена на Утнапищим. Значението на Водолей е преплетено с концепцията за божес­твената субстанция, която подхранва всичко живо. Тази субстанция е описвана в различни източници като вода на живота, животодаряваща билка или животворно питие.

Една от съвременните интерпретации е, не Водолей управлява електричеството и че глифът за този знак трябва да бъде разбиран като електрически вълни, а не вода. В научния ни свят сме започнали да приемаме животворната субстанция като жизненоважен, електрически квант от космична енергия, а не като магическо питие. Започнали сме да приемаме и високо развитите технологични аспекти на нашия свят като опияняващи – може би твърде опияняващи дори. При все това, без водолейските научни открития, които са се проявили от откриването на управляващата този знак планета Уран насам, светът все още щеше да е донякъде задрямал. И докато стоим на прага между второто и третото хилядолетие на новата ера, вече сме открили как да удължаваме живота (трансплантации на сърце, дроб и бъбреци), как да създаваме живот в лабораториите (бебета от епруветка) и как да разрушаваме живота в материя за секунди (атомната енергия). Разбира се, и безсмъртието в епруветка не може да е много далеч в тази ера на човека-бог.

Макар че Водолей винаги е бил свързван с водите на живота, съвременната интерпретация на знака се е променила доста през вековете – което не бива да ни изненадва, като се има предвид, че и управителите му също са се променили. Олимпийският владетел на този знак е Юнона, богинята на брака – сигнификатор, който може да ни изглежда странен днес, тъй като по принцип смятаме, че Водолей страни от брака, защото това ограничава свободата му. Струва си да си припомним обаче, че олимпийското господство е било подредено по двойки противоположности и че Лъв, противо­положният на Водолей знак, е управляван от Юпитер, съпруг на Юнона. Това е подходящо управление и поради това, че, докато приближаваме Ерата на Водолея, законите за свобода­та и равенството са почитани над всичко. Връзката на Юнона с Водолей предполага, че човечеството няма да бъде освобо­дено от мрака, докато мъжът и жената не се обединят като равни в брака и в световните дела.

В съвременната астрология една новооткрита планета – Уран (1781 г.) – управлява Водолей. Ако разгледаме внимателно митовете за Уран, ще открием, че поведението му не съвпада особено с образа, който днес сме си изградили за този просветен знак. Нито пък ще открием особени съответствия с древния му господар, Сатурн. Това, което се забелязва обаче, е, че те са двама богове с изумителни животворни, съзидател­ни способности, първото и второто поколение богове, които са дали живот на всички следващи. Проблемът се появява, когато те не успеят да се оттеглят благородно и да оставят синовете си да продължат вместо тях. Те се държат с две ръце за позицията си във властта, защото без тази позиция ще се чувстват безполезни и неадекватни. Това ни напомня за изк­лючителния съзидателен потенциал, вложен във Водолей (идеолози, изобретатели, артисти), и за тяхната неподвиж­ност. Тези мислители на бъдещето и прорицатели могат да ни преведат много бързо напред, но могат и да имат трудности с отказването от стари идеи, мнения или позиции, когато дойде време да се придвижат напред. Те могат да останат консервативно привързани към даден начин на мислене – завинаги – и това вероятно е причината господстващата пла­нета Уран, която разбива остарелите концепции, да създава земетресение в живота ни, когато преминава през някоя важна точка.

В класическата астрология обаче Сатурн е управлявал този знак и много стари астрологични текстове описват Во­долеите от Сатурнова гледна точка. Този образ също ни изглежда стар, защото днес разглеждаме характера на Водо­лей като полярна противоположност на всичко, присъщо на типове Сатурн. От време на време обаче човек все още среща Водолеи, които са предпазливи, консервативни и меланхолич­ни или кротки, замислени и задълбочени. Роналд Рейгън оп­ределено въплъщава предпазливия и консервативен сатурнов Водолей с философията си, но демонстрира урановата, оча­рователна страна на Водолей в личността си. От друга страна, водолеят Абрахам Линкълн може да бъде смятан за сатурнианец по начина си на представяне, личната си меланхолия и дълбочината на мисълта си. Идеите му обаче по-скоро при­лягат на днешния ни образ за Водолей като пророк, социален реформатор и свободен мислител. Тези качества са характер­ни за Прометей, бога-бунтовник на Олимп, който откраднал огъня от боговете.

Променящите се образи на Водолей илюстрират важна точка. Можем да смятаме архитиповете на колективното подсъзнание за непроменливи, но не е така. Дори великите образи, дремещи в ума на цялото човечество, са обект на промени. Те се изменят постепенно с вековете; но също като морския бог Протей, който си сменял облика, когато пожелае, в тях е заложена гъвкавост, която съответства на нуждите на човечес­твото в съответния момент. През последните двеста години колективното съзнание е формирало нов образ на Водолей, който да подхожда на настъпващата астрологична ера. Ако този знак днес представя свободата, единството на наука и магия и силата на индивидуалността, впрегната да служи на великото цяло, тогава това са качествата, от които ние, колек­тивно, най-много се нуждаем.

Тоест, както казахме и при Уран, Прометей е може би най-подходящият архетип за този знак. Ще ви припомня, че Хирон е дал живота си, за да може Прометей да бъде освободен от мъките си. Тук виждаме асоциация между Стрелец или Дева (Хирон) и Водолей (Прометей). И двете митични фигури са дали много на човечеството, и двете са страдали, и двете са копнели да бъдат освободени от страданията. Съществува аспект при тези три знака, който е свързван със свободата и в частност със свободата, която идва от надминаването на тялото и земния живот. Принципната разлика е, че Стрелец, огненият знак, търси физическа свобода посредством големи открити пространства, из които да скита („не ме ограждай­те!“), а Дева, земният знак и друг дом на Хирон, търси духовно освобождение от физическите изисквания – трансмутация на тялото (Земята). Водолей, въздушният знак, търси свобода на мисълта и ако не му се позволи такава интелектуална свобода, той се чувства окован като Прометей.

Пандора е друг подходящ архетип за Водолей и в „Ми­тично Таро“ тъкмо тя е изобразена на картата Звезда. Тя е връзката на Таро с Водолей в астрологията. Пандора също е свързана с Прометей. Тъкмо кражбата на огъня и даването му на смъртните разгневило Зевс. Като последствие той наредил на ковача-бог Хефест да създаде Пандора и кутията й. Като й казал да не отваря кутията, Зевс бил сигурен, че тя ще пренеб­регне заповедта му и така ще освободи болестите на човечес­твото, които сложил в кутията. Отварянето на забранената кутия повело Пандора по предопределения й път и това лю­бопитство изглежда по-подходящо за Близнаци, а не за Водолей. Но има и разлика между неуморното любопитство на младия ум в Близнаци и любопитството на Водолей, което накарало Пандора да отвори кутията. Запечатаната кутия е символ на мрак, страх или невежество. Затова отварянето й означава просветление и знание. Когато Пандора отворила кутията, оттам излезли болестите и бедите на света, които били наложени от боговете на човечеството. Но в същата кутия останала надеждата. Тъкмо надеждите на човечеството и също знанията и просвещението са онова, което ще прогони в крайна сметка мрака, страха и невежеството, и те са главна съставка в лекуването или преобразуването на всички болести, независимо дали пратени от боговете, или сътворени от хо­рата.

Въздушните знаци, както вече видяхме, имат трудности в запазването на добра връзка с тялото. Това се отнася и до физическото тяло, и до земния живот като цяло. Огненият поглед на Стрелец е винаги обърнат нагоре, към някакво далечно място, а в Козирог стигаме до върха на планината (Козирогът Мартин Лутър Кинг: „Бях на планинския връх!“). Във Водолей богът или богинята, изливащи надолу от урната към Земята, посочва, че знанията съществуват на небесното ниво и трябва да бъдат предадени на земните създания. Това следователно е „дължината на вълната’, на която резонират мнозина Водолеи, и онези, които не са осъществили правилен контакт с тяхната информация или като Линкълн откриват, че са попаднали в свят, който не е съвсем готов да я приеме, ще се озоват на самотно, изолирано място и поради това няма да са в хармония със „земния живот“. Прометей е научил колко самотен можеш да бъдеш на пла­нинския връх.

Водолей в астрологическата мандала запазва важна връзка с Лъв. Те са полярни противоположности и зависят един от друг в много ключови функции. В Лъв видяхме, че сърцето е главният символ; във Водолей това е кръвообращението. Ако кръвоносната ни система не е в ред, не получаваме достатъчно кръв в сърцето; тоест нашите жизнени органи са отслабени и можем дори да умрем. Кръвните съсиреци са израз на дисфункционална енергия на Водолей. Кръвообра­щението допринася също за доброто състояние на мозъчните клетки, които получават нова „храна“. Когато стимулацията на мозъка е затруднена, се получава умствена стагнация. Ето защо мозъчните тумори, кръвните съсиреци, втвърдяването на артериите и сърдечните удари са свързани с полярността Водолей/Лъв. Когато човек спре да мисли, той спира да расте. Когато спре да расте, умира. Но за Водолей не е достатъчно просто да получава информация. Каната е обърната надолу – той трябва да предаде тази информация на другите, тъй че те да не живеят в мрака.

Във Водолей, където се набляга на универсалните, а не толкова на личните принципи, бляскавият, огнен темперамент на Слънцето е в заточение, защото личната воля открива слабо удовлетворение в знак, където всички сме предопреде­лени равни. Хората с Луна във Водолей не би трябвало да имат проблеми в съществуването си – то им се отдава естествено. На тези хора им харесва да лудуват и се проявяват като много безотговорни. В зависимост от темперамента им те може да предпочитат дървета или голям зелен компютърен екран, но се нуждаят от това детинско вглъбяване в играта.

Човекът с Меркурий във Водолей може да бъде блестящ. Такъв тип гений лесно се откъсва от приятелите в детинство, тъй като притежава изумителни дарове, също както Хермес, който изобретил лирата. Човек с Венера във Водолей обича модата, която за мнозина е твърде помпозна и откъсната; но тези хора по принцип знаят как да извличат радост от връзките си по начин, който другите едва ли могат да използват. Марс във Водолей може да показва блясък и физически, и инте­лектуален, защото цялата система на човека е изпълнена с уранова съзидателност. Хора с такова разположение най-вероятно ще са твърде индивидуалистични, като вървят срещу течението на обществото заради самото удоволствие да го правят.

При Церера във Водолей не е останало много от май­чината връзка на емоционал­но ниво. Ранното отделяне от родителите или семейството най-вероятно ще доведе до независим мислител или тво­рец, който е брилянтен на из­браното от него поле на действие. Атина Палада, също ка­то Меркурий, може да е ярка в този знак, но най-вероятно индивидът ще страда от съ­щата изолация от интимни връзки с другите, макар че в крайна сметка ще се прояви като водач. И също както Хермес е изобретил лирата, Атина е използвала даровете си за прак­тична употреба като изобретила маслиновото дърво. В Олим­пийската система на Юнона й е дадено господството над Водолей и това е положение, което би трябвало еднакво да набляга на всички човешки взаимоотношения. Веста може да предопредели истински прорицател с екцентрична, но твърде очарователна сексуална природа.

Юпитер във Водолей вероятно ще създаде социален реформатор, защото разширената прозорливост на небесния бог се простира дори по-далеч от обикновеното в този знак. Дори най-консервативните сред смъртните би трябвало при такова положение да са с по-отворени умове от останалите. Сатурн в този знак е в старите си владения над Водолей; това положение винаги е било свързвано с водачество, независимо дали политическо, или от друг вид, но такива водачи прите­жават определена меланхолия, породена от тяхната изолация на върха.

Когато Хирон е в Единадесети дом или е свързан с Уран или Водолей, това е особено силно и митично положение, което набляга на способността ни да прекосим моста между Сатурн и другите планети и да освободим урановите енергии. От 1952 до 1989 г. тези две планети са били в опозиция, създавайки цяло поколение, за което прометеевия поход – за освобождение на Аз-а – е от главно значение. Когато Уран е във Водолей или в Единадесети дом, той е в естествения си дом. Дивият, футуристичен идеализъм, изобретателността и иконоборството на тази планета тук са най-изразени. И принц Чарлз, и синът му принц Уилям, бъдещите крале на Англия, имат такова разположение. Принц Чарлз вече попадна под обстрел от консерваторите поради нетрадиционните си и твърде уникални концепции. Нептун в Единадесети дом, също като Уран, определено ще породи социален идеализъм, макар че типовете Нептун може да имат проблеми да доведат своите видения на практично, земно ниво. Плутон в Единадесети дом може да насочи завладяващата си сила или до идеологиите, или до групите в обикновения живот; такива хора ще се нуждаят да се идентифицират със себе си, а не с приятели или философии.

Смята се, че Водолеите са изпреварили времето си и поради това не са съвсем в крак със света около тях. Индустриалната революция, период от историята, последвал откриването на планетата-господар на Водолей, Уран, през 1781 г., предизвика­ла тъй наречената Ера на Просвещението – или поне Ера на Технологията. От тогава насам астролозите ни предупреждават, че навлизаме в началото на Ерата на Водолея. И макар още да не сме прекрачили в нея, със сигурност сме в преход, тъй като една астрологична епоха Трае приблизително 2100 години. Преходът към нея може да продължи сто-двеста години и точно в прехода или периода между две епохи живеем горе-долу от края 1700 г. В днешния свят са се родили голяма част от водолейските идеи и изобретения (особено онези на Водолеите Томас Едисон и Никола Тесла) и в крайна сметка са направили света поне малко по-лесен за разбиране. Водолейските технологии са дали толкова много информация за света ни (нали епохата ни се нарича Ера на Информацията) и за други светове, че вече не е нужно да живеем в страх от врага или непознатото. И все пак с мнозина е така. Докато световните водачи продължават да се занимават с военни цели, докато цели нации живеят в нищета, пренебрегнати и без убежище, докато хората все още живеят в страх един от друг, докато индивиди и нации изобилно изчерп­ват земните ресурси и не ги споделят с нуждаещите се, и докато съществуват расови и религиозни предразсъдъци, все още не сме в Епохата на Водолея. Но концепциите на Водолей вече стават все по-силни с всяко ново десетилетие и човечеството бавно извършва великия преход, който ще потъпче глада и заразите, ще създаде мир и свобода и ще разруши политически­те и расови граници, тъй че наистина да видим всеки един като част от цялото и как за цялото всяка една негова част е еднакво важна.

Уран навлезе в собствения си знак през 1995 г. и ще остане там седем години. Нептун го последва с навлизане във Водо­лей* през 1997 г. – за четиринадесет години. Като се имат предвид висшите вибрации на Уран и Нептун в този ориенти­ран към бъдещето, хуманитарен знак, първите години на третото хилядолетие би трябвало да са доста показателни от гледна точка достигането на нова спирала от еволюционните постижения за човечеството.

Из „Митична астрология“, Ариел Гутман, Кенет Джонсън