Астрологията е древна система от познания, символи и наблюдения, която изучава връзката между движенията на Слънцето, Луната и небесните тела, и събитията на Земята и в живота на човека. В исторически план тя е била тясно свързана с астрономията, философията, религията и календара на древните цивилизации. Думата „астрология“ произлиза от гръцките „astra“ – звезда, небесно тяло и „logos“ – слово, учение, т.е. „учение за звездите“.
Първите систематизирани наблюдения на звездното небе датират приблизително между 3200 – 2000 г. пр. Хр., по време на шумерския и акадския период. Още тогава небесните тела започват да се свързват с различни божества и природни цикли. Древните народи са наблюдавали внимателно движението на звездите, Луната и планетите, опитвайки се да открият закономерности между случващото се на небето и събитията на Земята.
Следва старовавилонският период, около 2000 – 1500 г. пр. Хр. Вавилонците не са обръщали толкова внимание на съдбата на отделния човек, колкото на държавата, реколтата, войната, мира и благосъстоянието на народа. Предсказанията са били правени от жреци-наблюдатели и са се считали за държавно дело. Строели са се специални храмове и наблюдателници, от които денонощно е било следено движението на небесните тела. Наблюденията са записвани върху глинени плочки и постепенно са се превърнали в огромен архив от астрономически и астрологични знания. Този ранен етап често е наричан „астрология на предзнаменованията“, защото основно са се тълкували знаци и небесни явления.
Следва каситският период, около 1500 – 1000 г. пр. Хр. Макар каситите да завладяват Вавилон, астрологичната традиция не прекъсва, а продължава да се развива. По това време се правят все по-точни наблюдения на хелиакалните изгреви на неподвижните звезди*. Постепенно се оформя и големият сборник от предзнаменования „Енума Ану Енлил“, който е създаван и допълван в продължение на векове.
През късноасирийския период, около 1000 – 600 г. пр. Хр. започва да се оформя зодиакът, първоначално от 18 съзвездия по пътя на Луната, а по-късно, през вавилонския, персийския и селевкидския период /600 – 200 г. пр. Хр./ – се изгражда познатият ни зодиак от 12 знака.
Един от най-старите достигнали до нас хороскопи е от V в. пр. Хр., приблизително 410 г. пр. Хр. В него са били описани положенията на планетите към момента на раждане на конкретен човек и той е изглеждал горе долу така:
През Месец .., Нощ.., На.., 14..
Син Шума – Азур, син на Шумаидина, потомък на Декс беше роден.
По това време Луната беше под „Рога“ на Скорпиона, Юпитер в Риби, Венера в Телец, Сатурн в Рак, Марс в Близнаци и т.н. – те са изброявали всъщност това което е ставало на небето в часът на раждане, практика, която постепенно поставя началото на личната астрология.
Около III в. пр. Хр. вавилонският жрец Берос основава астрологична школа на остров Кос, а Александрия постепенно се превръща в един от най-важните центрове на знанието в древния свят. Именно там се осъществява големият синтез между вавилонските, египетските и гръцките познания.
От II в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. се развива т.нар. елинистична астрология. Това е изключително важен период, в който астрологията придобива по-завършен вид. Развиват се понятия като Асцендент, домове, аспекти, декади и систематичното тълкуване на рождената карта. През този период Хипарх открива прецесията на равноденствията, а Клавдий Птоломей систематизира голяма част от астрологичното знание в своя труд „Тетрабиблос“. Тук можем да споменем и имена като Ветиус Валенс и Доротей Сидонски.
След упадъка на Рим и Гърция центърът на знанието постепенно се измества към Византия и Константинопол, а по-късно и към Арабския халифат. През VIII – XI в. арабският свят съхранява, превежда и развива голяма част от античното знание. През 762 г. халиф Ал-Мансур основава Багдад, който се превръща в огромен културен и научен център. Именно тогава се оформя арабската астрологична школа с представители като Ал Кинди, Абу Машар, Ал Бируни и Алкабитус.
През Средновековието и Ренесанса астрологията преживява нов разцвет в Европа. Тя се е изучавала наред с астрономията, математиката и медицината в първите европейски университети – Болоня, Париж, Кеймбридж и други. Сред известните имена от този период са Гвидо Бонати, Джеронимо Кардано, Плацидус, Нострадамус, Уилям Лили, Лука Гаурик, както и учени като Кеплер, които са се занимавали и с астрология. По онова време границата между астрономия и астрология все още не е била ясно разделена.
С развитието на експерименталната наука през XVII – XVIII в. астрологията постепенно губи академичния си статут и отпада от университетите. Въпреки това интересът към нея не изчезва. Благодарение на книгопечатането, започнало още през XV в., а по-късно и на масовото разпространение на книги и ефемериди, астрологичното знание достига до все повече хора.
През XX в. астрологията преживява ново възраждане. Еванджелин Адамс допринася за популяризирането ѝ в Америка, а по-късно Дейн Ръдиар поставя основите на психологичната астрология. Появяват се различни школи и направления, възраждат се древни техники, а астрологията започва да се разглежда не само като средство за предсказание, но и като инструмент за себепознание. Известни имена от този период са Андре Барбо, Райнолд Ебертин, Бруно Хубер, Лиз Грийн, Робърт Хенд, Линда Гудман, Бернадет Брейди и други.
В България астрологията започва да се възражда в началото на XX в., благодарение на Петър Дънов и неговия кръг. През 1914 г. в София се създава школа, в която работят и творят редица български астролози – Николай Дойнов, Влад Пашов, Георги Радев, Методи Константинов, Иван Антонов, Фьодор Грузинов, Михаил Иванов, Крум Въжаров, Петър Манев, Любомир Лулчев, Петър Филипов и други. Това са хората, които поставят основите на съвременната българска астрологична традиция. През 1938 г. излиза и една от първите български книги по астрология – „Астрология“ на Влад Пашов.
През втората половина на XX в. условията за развитие на астрологията в България са силно ограничени, но въпреки това много астролози продължават да преподават, да превеждат и да съхраняват знанието. След 1990 г. интересът към астрологията отново нараства. Днес съществуват множество книги, школи, софтуерни програми и възможности за наблюдение и изчисления, които правят астрологията далеч по-достъпна от всякога.
Независимо от различните гледни точки към нея, астрологията остава част от историята на човешката култура и едно от най-древните познания, съпътстващи развитието на цивилизацията в продължение на хилядолетия. Тя е преминала през възходи и периоди на забрава, през храмове, библиотеки, царски дворове и университети, но въпреки времето е успяла да се съхрани и да достигне до наши дни. И вероятно ще продължи да се развива и занапред, заедно с човека, неговото търсене на смисъл, стремежа му към себепознание и желанието му да открива връзка между небето, природата и собствения си вътрешен свят.
*Хелиакален изгрев – първият изгрев на звезда след период на невидимост, причинен от слънчевата светлина.
Използвани източници и бележки
Статията е създадена въз основа на дългогодишни лични записки и проучвания в областта на историята на астрологията, както и на исторически и астрологични източници, сред които:
Клавдий Птоломей – Тетрабиблос
Никълъс Кампион -„История на западната астрология“
Дейвид Пингри – изследвания върху вавилонската и елинистичната астрология
Бенджамин Дайкс-преводи и изследвания върху средновековната и арабската астрология
Дейн Ръдиар – трудове върху психологичната астрология
Астрологично знание 