Митологичният Уран

В гръцката митология, Уран се е считал за първия от небесните богове – божества, принадлежащи към небесните царства. Митът за този небесен бог идва от далечни времена, много преди да се разиграе драмата на боговете и богините от планината Олимп. Уран символизира космическата енергия на духа, необходима за създаване на живот чрез проникване в първичната емоционално – физическа енергия на Земята (персо­нифицирана като Гея, която също символизира космичес­ката утроба). Уран представлява по-чистите състояния на освободеното, абстрактно сътворяване на идеи – първичното състояние, преди идеята да е предизвикана към материализация и да се изправи срещу ограниченията на осезаемата форма. Затова Уран изобразява Божествения ум и неземния свят на архетипните идеи, отразявайки платоновата философия. 

Когато държим творческите идеи единствено в нашата глава, те могат да живеят неопределено в едно подсъзна­телно състояние. Въпреки че тези идеи са прилагани и изпробвани в конкретния свят, там, където се налагат чув­ството за време и другите земни ограничения, такива идеи не намират подслон за дълго в “небесните царства”, т.е. нашия вътрешен свят. Нашите мисли започват да се разши­ряват по начин, който може да покаже или колко непрак­тични са те – което може да е доста разочароващо – или колко брилянтно могат да бъдат приложени в “реалния” свят, ако се разработят малко повече (нещо, което ръководи Сатурн). Дори когато тези идеи се материализират успеш­но, Уран все още “знае”, че в превода е било изгубено много, тъй като светът на материята е сравнително скучен, монотонен и слабо сравним с изумителната, изпълнена със свет­лина вселена, която Уран нарича свой дом. Освен това, Уран се страхува, че извеждането в грубия свят на проявле­нието оставя неговите перфектни идеи да бъдат покварени от човешките емоции и желания, което води до нещо непълноценно и пълно с дефекти. Това обяснява защо истинските уранианци никога не са напълно удовлетворени от своето творчество (въпреки че всеки му се удивлява).

Въпреки че Уран, архетипът, може да наблюдава живота от безопасно разстояние, вместо да участва пряко в еженевните дела, нашето предизвикателство е да накараме своя вътрешен Уран да бъде запленен от това, което става в нашия личен живот. Ние го правим като научаваме повече за психологията на тази външна планета и се подготвяме да приемем определени уранови ценности, докато все пак запазваме много от нашите човешки черти. Не е лесно да прегърнеш Уран, но трябва да бъдем по-отворени към това преживя­ване и с готовност да поемем риска в името на пробужда­нето.

СТАРИЯТ МИТ

Уран бил “готов за първата епоха” бог в гръцката митология, който не е добре обрисуван с лесноопределими човешки термини, за разлика от Марс и Юпитер. Изследването на мита за Уран, ни помага да добием по-добро усещане за психологията на тази планета. От момента на неговия дебют Уран бил бог, свързван с небето, небесната шир. Той се появил от утробата на голямата първична майка Гея, която сама по себе си била родена от трудното за определяне космологическо, състояние наречено Хаос – нека просто да кажем, че това е станало много преди Вселената да приеме диференцирана физическа форма. Гея персонифицира материята и Земята (тя също символизира това, което развълнувани наричаме “Природата Майка”), Уран доста бързо станал неин съпруг (точно както Небето и Земята – небесното и земното – се появяват, за да се съединят в партньорство в определен момент).

Изглежда, че митът за Уран не е толкова богат на детайли, описващи неговата персоналност. Вече имаме данни, че този бог представя нещо по-неперсонално относ­но съществуването, нещо, което не е много човешко или постижимо за изразяване. Той не този, който инстинктивно докосва земята, по която ходим. Той по-скоро е една по – абстрактна сила, отколкото позната идентичност, с която можем да контактуваме. Освен всичко, той е самотна, трагична фигура, подобно на много от онези колоритни сапу­нени звезди, свързвани по-късно с възкачването им и пада­нето им от планината Олимп! Обаче, той се събира с Гея и резултатът от тяхната връзка е асортимент от странни изчадия.

Колко е хубаво, все пак – невинно признаваме, че Уран, надяваме се, има хуманната възможност да се пре­върне в един по-земен татко. Въпреки това, непредсказуемо, той реагира враждебно на децата си още от самото начало. И това е отчасти защото за негова голяма изненада и ужас, той “ражда” поколение, което е чудновато – особено трима­та Хекатонхейри (гиганти с петдесет глави и сто ръце) и трите Циклопа. (Също гиганти и поне за Уран, слабоумни и противни. Интересно, че техните популярни имена – Apr “Светкавица”, Бронт “Гръмотевица” и Стероп “Мълния” – потвърждават, че наистина са били необузданите синове на своя баща.) Трябва да имаме предвид колко добре пасват тези наименования на самия Уран, въпреки че той опреде­лено се е отричал от тях, проектирайки цялата си необузданост и чудатост върху своите момчета. Уран бил баща и на относително нормално изглеждащите, но много земни Ти­тани, които също притежавали разрушителна енергия и били конфликтни. Като че ли имало лоша кръвна връзка между този емоционално дистанци­ран родител и всяко от децата. Но, какво пък, татко Уран със сигурност няма да си даде зор, за да стане любвеобилен.

Като че ли в отчуждения, себепоглъщащ свят на съзи­дателни абстракции на небесния бог Уран само идеалната версия на това, което неговият божествен ум е проектирал, се е считало за съвършено и затова приемливо за него, а не конкретните прояви на този идеал, водещи до неговото разочарование. Това е вечният проблем с урановия архетип –     неговото силно отвращение и недоволство от всякаква земна форма, която е дефектна. След като веднъж идеята се превърне в реалност и стане осезаема, тя изгубва своя специален статус и по този начин своята привлекателност. Отчуждението на Уран се поражда именно от това и се стига, както в този случай, до отбягването на родителския ангажимент (неверието на Уран, че тези деца може да са вторичен продукт на неговия ум). Причината митичният Уран да е толкова дистанциран би могла да е в това, че самата Гея, поне в тези първи опити на раждане, е начина­еща в това и не е усъвършенствала тънкостите, необходими за създаване на хармония и красота. Аналгогично, ранните форми на живот на Земята може да не са били много лицеприятни, като че ли напомнящи за провалилите се в течение на еволюцията експерименти.

Сега, ако всичко това представлява семейната дилема, че Уран изградил стена от емоционална дистанцираност от неговите “грозни” деца и че те на свой ред страдали от това, че не могат да се облегнат на неговото студено рамо нещата се очертават доста зле. В края на краищата, може би самият той е бил белязан, защото никога не е имал баща, който да му служи за образец по отношение на положител­ните аспекти на бащинството. За щастие, Гея не е имала проблеми да контактува емоционално със своите деца и можела да поддържа своето майчино чувство. Тя никога не е мислила да ги отхвърля. Но Уран, неспособен да се справи, решил, че не е в състояние да се изправи срещу тези чудовища нито ден повече, така че студено ги набутал дълбоко в утробата на Гея, която – тъй като е персонифи­цираната Земя – се оказала, че е Тартар, най-ниското ниво на най – тъмните недра на Хадес, подземния свят. Там те останали затворени и напълно откъснати от грижите на тяхната майка. Всичко, от което се интересувал Уран, било тези недъгави на вид деца да не бъдат в неговото полезре­ние, за щастие! Титаните били пощадени от тази съдба, но кой можел да каже докога?

Точно, както само една мощна първична майчина сила би могла, Гея силно страдала до степен на ярост и мъст (очевидно, молбата й да се върнат нейните деца не означа­вала нищо за Уран – той вероятно не обръщал внимание на нейното емоционално състояние, смятайки го за някаква ненужна истерия, което допълнително я разярявало). И така, един ден тя се събудила с чувство за умора, помири­сала кафето и си казала: “Абе, защо продължавам да раж­дам деца, само за да бъда с тоя коравосърдечен тиран, който ги премахва, като че ли никога не са същест­вували, и то само, защото се оказаха малко по-големи от нормалното за възрастта си? Стига толкова” Моментът за предприемане на драстични действия наближил. Най-мал­кият й син-титан, Кронос (това всъщност е “г-н Сатурн” ) се опитал да отмъсти за лошото отноше­ние към майка му и за тъжната, несправедлива съдба на своите пленени братя и сестри. Оставете на Сатурн да поеме пълната отговорност за изправянето на някаква неправда. Тази ужасна ситуация просто не можела да про­дължи. Но как да го направи? Негова била най-сериозната мисия, без да оставя място за провал, но поне Кронос имал репутаци­ята на хитър и амбициозен. Той нямало да дезертира. Неговото майче, може би от отчаяние, излязла с дръзко решение: планът й бил да скрие сина си в засада. Кронос знаел точно какво оръжие да използва, когато дойде моментът. И щом Уран, нищо не подозиращ, се излегнал върху Гея същата нощ, осеме­нявайки я, Кронос изскочил от скришното си място и размах­вайки остър сърп в лявата си ръка, бързо кастрирал баща си! Въпреки това, митът не ни казва нищо за непосредствената реакция на Уран, не споменава, че е бил тежко ранен. Трябва да приемем, че той бил просто стреснат и в остър шок. Обаче, капки кръв от отрязаните органи на Уран попаднали върху Гея и така били създадени Фуриите с коси от змии – най – накрая суровата, потисната, враждебна емоция била изхвърлена! Тези три Фурии навлезли в гръцкия мит, за да добият репутация на страховити богини от времето на вендетата.

Кронос, вероятно обезумял, изхвърлил мъжественост­та на баща си в морето. Уран никога повече не ги видял, нито почувствал отново творческата жизненост, която ня­кога имал. Неговите дни на упорита идеализация, че прите­жава властта да потиска физическото въплъщение, свърши­ли, тъй като източникът на неговата потентност сега бил унищожен. Всъщност, трансформиран е по-точното опре­деление. Тези органи (все още изпълнени с високопродук­тивни семена) енергизирали водите и създали регенератив- на пяна, от която изникала красивата и стройна Афродита (Венера). Каква ирония, след като Уран изгубва творчески­те си сокове, резултатът е същество с рядка прелест. Раз­бира се, Афродита представлява земен архетип на красота и сластно момиче и може би Уран ще намери вина и в нея. Но по този начин, той би могъл да се научи да цени повече красотата на човешката любов и страст.

И така, да видим какво става с този стар, кастриран бог? Не е много ясно – умира ли той, или може би е заточен на Тартар? Изглежда, като че ли след отслабването на генера­тивната му мощ историята внезапно свършва – освен думите за сбогом, които тогава били шокиращи: носят се слухове, че той пророчески предупредил Кронос, че един ден негово непокорно дете също ще му отнеме властта. След като чул това, Кронос трябва да си е помислил, че неговият старец продължавал да бъде разрушителна сила дори в края на живота си! Независимо от съдбата си, този някога могъщ бог сега бил безсилен да се противопостави отново на Гея.

Тогава Кронос се превърнал във върховния господар на Небето и Земята – преживял ли той завръщането на Сатурн? Той възвестил Златната епоха и превърнал “времето” в нещо съществено за реда в живота. Оттук нататък, материалното проявление станало нещо добро, предлагащо сигурност, ко­гато е добре организирано. Всичко си дошло на мястото, Природата и човечеството били в хармония. Земното същес­твуване трябвало да остане – без разкрасяване, а идеалното съвършенство било нещо, което действало бавно. Кронос искал свят, в който нищо не би му напомняло за неговия омразен баща – така, неговата ера била без неочаквани кризи.

Уран кротко си отишъл и животът на планетата про­дължил, бед да почувства липсата му – това било, докато той не се появил през 1781 г., вече като нова планета от нашата Слънчева система (разрушавайки стария астроно­мичен модел, който, разбира се, давал сатут на “последната известна планета” Сатурн). Революциите в името на индивидуалната свобода против монархическото потисничест­во избухнали по целия свят по време на този период. Оче­видно, урановият архетип имал време да еволюира и да се трансформира към по-добро (фактически, сега Уран щял наистина да се радва да поздрави своите чудновати деца). От тогава Уран отново затвърдил своята творческа мощ и днес е една вълнуваща сила, която ние се учим да интегри­раме по-добре в своята природа и съзнание.

ПОУКАТА ОТ ТАЗИ ИСТОРИЯ

В тази митична приказка, наред със странната метафо­ра, до нашите карти е достигнало посланието за Уран. Този мит ни предупреждава, че вътрешният ни Уран, когато не е пробуден за своята истинска природа, представлява неп­ривлекателната част от нас, която е студена, безчувствена, лишена от състрадателност и твърде дистанцирана психи­чески, за да е съпричастна на другите. Въпреки че можем да си представим нашите идеали на абстрактно психическо ниво, ние поемаме риска да останем разочаровани, когато представите ни бъдат приземени на едно по – човешко ниво, което изобилства от несъвършенства. Митът също ни по­мага да разберем, че не можем да си позволим да се отнасяме към децата си като Уран, да ги лишаваме от емоционални грижи и физически ласки. Едно враждебно дете може да израстне по-късно като бунтар срещу всичко, на което държим, което ще доведе до голямо взаимно отчуждение (дори трагично насилие).

Една болезнена психологическа дилема, която и днес има власт в рамките на колективното подсъзнание, включва архетипа на “отхвърлящия родител”. Децата с такъв опит чувстват, че никога не могат да живеят според невъзможните, нереалис­тични стандарти, очаквани от тях. Наказанието за провала е, че майката или бащата създават колкото се може по-голяма дистанция спрямо детето. Тази приказка също внушава колко е трудно за коравосърдечния Уран да се справи с нещата такива, каквито са на планетата. Да бъде дистанциран и недо­сегаем не са добри механизми, с който би могъл да се справи – това са защити при отстъпление. Ние, които имаме модели на силен рожден и транзитиращ Уран, трябва да бъдем бди­телни за това. Е, скоро ще има какво още да кажем по въпроса….

Това е откъс от книгата на Бил Тиърни „Жизненост и благополучие с Уран” в която авторът много умело ни въвежда първо в митологията на планетата Уран, а след това и във влиянието на Уран в астрологията. Заглавието е изключително подходящо за начинаещи.

НелиСтанева

14.07.2012г